В края на миналата година рок звездата Деян Каменов, познат на феновете като Дидо от Д2, спечели четвъртия сезон на мега продукцията на bTV – „Фермата”, а едно от първите интервюта, които даде, бе за "ШОУ". Дидо бе и първият известен участник, който се включи в най-позитивното риалити у нас, която тази година бе под мотото „Съединение”. И както обикновено се случва - масово хората се питат как се променя животът след спечелването на такава внушителна сума пари. Затова решихме директно да попитаме Дидо за това. Той не е типичната рок звезда, обича да спортува, да ходи в планините и да живее здравословно, така че отговорите му със сигурност ще ви заинтригуват. А за онези, които се интересуват от развитието на музикалната му кариера припомняме, че на 26 януари в София Лайф клуб групата D2 ще представи новия си сингъл и видео – дело на Валери Милев и неговия екип.
- Дидо, какво се промени за теб и в твоя живот след спечелването на 100 000 от „Фермата” 4 в края на миналата година?
- Всъщност всичко си тече така, както си е текло и досега. Разликата е в това, че сега съм още по-мотивиран да работя и си гоня здраво целите. Всичко останало си е такова, каквото е било и преди да спечеля „Фермата” 4.
- Посрещнахте Нова година с голям концерт в Плевен! Случи ли се там нещо интересно?
- Беше много хубаво там. Навръх Нова година имахме голям концерт на площада в Плевен и забелязах, че хората доста се интересуват наистина какво се случва с мен и семейството ми след формата. Някои бяха наистина много сърдечни и откровени, много мили. Далеч от онази представа за звездни и екзалтирани хора, които стигат до всевъзможни крайности, за да изразят емоциите си. На мен това ми е много по-ценно – че идват хора, които наистина ми казват онова, което мислят. Чисто човешки ми казват, че много са ме харесали във „Фермата”, което е много ценно.
- Направихте ли със съпругата ти Юлия първата си важна инвестиция или още кроите планове за бъдещето?
- Все още не сме инвестирали. Но имаме планове, да, просто не са се осъществили до момента. Но са на път много скоро да се случат. Мисля да си подобря цялостното музикално оборудване на първо време, което и сега е доста добро, но въпреки това има някакви нововъведения в техниката, които ще включа в моята система. Имаме с Юлия и семейни планове. Напоследък често се замислям за къщичка със соларен панел в гората, която да е тотално независима и далеч от всичко. Много сериозно го обмислям даже. Градският живот си има своите предимства, но пък ежедневното занимаване с трафик, опашки и разлютени хора, съвсем не ми е любимото занимание. И бих се прибирал, ако ме питаш, само за записи и за концерти в града. Ако мога бих прекарвал доста повече време сред природа и на спокойно. В момента не ми е възможно, но пък е добър сигнал, че трябва да започна да работя по въпроса.
- Познавам съпругата ти Юлия и тя е по-градски тип момиче. Но би се зарадвала да има една уютна и топла къщичка в гората, където от време на време да бяга от градската динамика?!
- О, Юлия изобщо не е била активна в посока природа и планини преди да се запознаем. Признавала ми е много пъти, че заради мен прави крачки сега в дебрите на дивото (смее се). Но й се отразяват готино. Надявам се да продължим да ги имаме в личния си живот. Ще инвестирам в това, което обичам и което ни прави щастливи, в това да направя живота на близките си хора по-хубав.
- Не те попитах имаше ли хора, които се опитаха да злоупотребят с теб заради факта, че си спечелил тази внушителна сума пари от формата?
- В интерес на истината имаше. Имаше хора, които моментално – на първия или втория ден се включиха, изпращаха различни молби. Истината е, че с D2, а и аз самият, винаги сме били част от такива инициативи. Не съм бягал от такива мероприятия. Мисля, че когато човек има желание, помага. Но ми е малко смешно, че още на втория ден хората се лепват и казват „имаме нужда веднага, много спешно…”. Но наистина има и хора, които много чистосърдечно се радват. В този ред на мисли ще ти споделя и нещо много смешно, което ми се случи. Виждам на телефона си съобщение: „Дай пари на заем!” Отварям го, за да видя от кого е и виждам едно 12-годишно хлапе, много сладко, което много първосигнално е реагирало. Помислило си е – хайде сега, този е спечелил едни кинти, да видим дали ще захапе (смее се). Извън смешната страна – не мисля, че трябва да има показност, когато човек поиска да помогне и помага. Трябва да е възможно най-тихи и анонимно. От друга страна, когато нещо стане гласно, хората могат да видят примера, но пък за мен гласно трябва да стане тогава, когато животът на някого наистина се е променил. Парите идват и си отиват, важно е какво правим реално с живота си.
Интервю на Анелия ПОПОВА
