Талантливата певица Клавдия бе специален гост на концерта в памет на Тоше Проевски в Скопие, Македония. Няколко големи звезди изпяха вечните му хитове на благотворителен концерт. Тя е известна в публичното пространство още от участието си в „Стар Академи“, както и като танцьорка в редица фолкклипове и концерти. След това направи кариера със свои солови парчета. Пред наш репортер Клавдия разкри душата си след успеха на концерта, както и за лични неща, които до този момент е пазила в дълбока тайна.
- Клавдия, наскоро представи България на паметен концерт за Тоше Проески в Скопие. Как се стигна до поканата и как мина изявата ти там?
- Да. Беше страхотно изживяване. За мен бе чест и голяма отговорност да представя България на този паметен концерт. Благодаря за доверието на моите продуценти от L2 Music. Тази сцена беше най-голямата награда, която съм получавала в последно време. Емоциите, които ми даде многохилядната публика, която пя заедно с мен, ме заредиха и в момента се чувствам готова за нови предизвикателства.
- Виждала ли си някога Тоше на живо? Какво си спомняш от неговото творчество, той ли е любимият ти изпълнител?
- За мен Тоше Проески винаги е бил емблема от музикалната сцена на Балканите. Още в началото на кариерата му забелязах неговите песни. Честно казано всяка една от тях ме вдъхновява, особено тези с любовната тематика. Любимата ми негова песен е „Боже, чувај ја од зло“. Именно нея изпях на грандиозния концерт в Скопие.
Съжалявам, че той загина в тази трагична катастрофа
сигурна съм, че в момента щеше да е още по-голяма звезда. Важното е, че той живее в сърцата на всички свои почитатели не само в Македония, а навсякъде по света.
Аз нямах честта да го познавам лично, но това, което се говори за него, е, че е бил изключителен и като човек. Впечатлих се, като разбрах, че Тоше Проески е създал химна на УНИЦЕФ - „За овој свет“ (This World). Песента е толкова магична… Той е уникален човек за мен, докосващ всички с гласа си. Тоше може да бъде пример за всеки един от нас. Заради добрините, които прави и редицата благотворителни концерти, които организира в Македония и Европа, той получава наградата „Майка Тереза“. Благодарна съм, че пея неговото творчество още от тийнейджърка и за това, че имах възможността да изпея негова песен пред неговата публика.
- Как се отнасяха към теб останалите големи звезди от Балканите, които също бяха на концерта?
- Отношението на колегите по време на концерта беше различно от това, което виждам в България. Всички музиканти и организатори на събитието ме приеха много топло и приветливо, което беше доста изненадващо за мен. Запознах се с толкова много хора, приятели и колеги на Тоше, с които цяла вечер не спряхме да си говорим. Ние всички бяхме там с мисия и знам, че и Тоше беше с нас. Не съм мислила, че мога да се чувствам толкова развълнувана и същевременно спокойна преди излизането ми на подобен концерт. Посрещането беше изключително топло, навсякъде имаше истински дух и се почувствах презаредена. Звездите на Балканите са истински купонджии, много позитивни и хубави хора. Със сигурност дълго ще помня това невероятно преживяване.
- С новата ти песен „Даваме накъсо“ като че ли сменяш леко стила. Към тази вълна ли мислиш и занапред да се целиш?
- Да, така е. „Даваме накъсо“ е доста различна песен в моята кариера. Парчетата, които съм правила до момента, са много по-баладични. Може би, защото всеки път като пиша текстовете и музиката за тях съм била в любовна драма.
С „Даваме накъсо“ исках да предизвикам себе си с нещо по-особено и доста динамично. Все пак композиторът е албанец, а те създават много разнообразна и специфична музика. Експериментът да вляза в друга роля като артист, да се покажа и в друга светлина е успешен. За мен един артист винаги трябва да провокира себе си и в тази връзка съм доволна от себе си и резултата, който получихме заедно с лейбъла ми. Парчето е по-динамично, идеята ни бе хората, които го чуят, да пожелаят да се забавляват, да затанцуват и да са щастливи.
- Допада ли ти творчеството на Гери-Никол, Тита, Криско…? Познаваш ли се с тях лично?
- Знам, че това са музикалните идоли в България и подрастващите много им се радват и слушат този стил. За мен това не е музиката, която ще се задържи дълго време.
Познавам се с тях лично, но не сме близки. Смятам, че музикалното развитие в страната ни преминава през много етапи, които рядко се задържат. Аз лично чакам момента, в който да покажа, че музиката ми може да е комерсиална, но и докосваща сърцата на хората. Това е истинската мисия на музиката, а не еднотипни мелодии с пошли текстове и никакъв замисъл. Младите хора определено се влияят от тези хора и следват тяхното поведение, начин на обличане, постове в социалните мрежи. Смятам, че т.нар. инфлуенсъри трябва да дават положителен пример на своите фенове.
- Амбиции към чалгата някога имала ли си? Кои изпълнители от този стил харесваш?
- Дълго време бях професионална танцьорка и лице на най-популярните попфолк балети в България. Харесвам Глория, Десислава, Галена като изпълнители. Не отричам този стил, просто никога не съм искала да изпълнявам тази музика. Винаги съм се стремяла да правя различни песни, които да бъдат за пример. Уважавам колегите ми от всеки един музикален стил, защото аз като творец знам най-добре колко енергия, усилия и упорит труд стоят зад всяко едно парче.
- Спомняш ли си първия хонорар колко беше и за какво го похарчи?
- Първият ми хонорар беше 100 лв. Бях едва на 15 години и веднага след това нямах търпение да си купя някаква бляскава рокля, която да облека за следващата ми изява на музикалната сцена. Между другото бях толкова развълнувана и щастлива, че съм изкарала сама пари на тези години. Исках да покажа на моите родители отговорността и желанието си за музикалното ми развитие. Още от този момент се научих да ценя парите, защото знам колко трудно се изкарват те.
- Имала ли си трудни моменти, в които си обмисляла тотално да скъсаш с музиката?
- Да, разбира се, че съм имала. Аз мисля, че всеки минава през такива трудни периоди, но е важно да ги преодолееш, без да падаш духом. Мога да ви споделя, че преди да се явя на „BG Music Festival” 2017,
мислех да спра да създавам авторска музика и да продължа да пея само кавъри
С участието ми на фестивала в Сандански аз получих най-голямата награда и първо място. За мен това беше знак, че не трябва да се отказвам от музикалната си кариера. Благодарна съм, че ми се случи. Научих се на търпение и със силна воля, ето, че продължавам. За съжаление всички в България знаем колко е трудно за един изпълнител да се наложи. Благодаря изключително много на моите продуценти, които повярваха в мен и ме подкрепят във всичко, което правя.
- Вярваща ли си и в кой момент си усещала най-силно, че над теб бди някаква висша сила, която тя закриля?
- Преди 2 години претърпях много тежка катастрофа, която можеше да е с фатален край за мен, тъй като получих камшичен удар на врата. В същия ден имах участие, което не можех да откажа и много закъснявах. Веднага след катастрофата бях в болница, където ми сложиха шина на врата. В крайна сметка успях да се мобилизирам и излязох с нея на сцената. Всички колеги и приятели бяха толкова изненадани за смелостта ми и за това, че не се отказах. Аз съм си такава и до днес. Упорита.
Друг случай бе, когато останах без глас за известно време. Тогава, може би се сринах психически. Беше изключително натоварващо, защото бях с гнойна ангина, но отново излязох да пея. В такива моменти знам, че Бог ме закриля. Той винаги е с нас. Може по-бавно да се случват някои неща, за които копнеем, но рано или късно те се случват тогава, когато трябва и всичко идва на куп. Трябва да сме търпеливи и нещата си идват на мястото. Такъв беше и моментът, когато разбрах, че ще пея на концерта в памет на Тоше Проески. Важно е човек никога да не спира да вярва и да бъде положително настроен към всичко, което му се случва. Често нещата, които си мислим, че ни сломяват, всъщност ни правят по-силни и са за наше добро.
- Как се справяш с неприличните предложения? Издай някоя забавна свалка на мераклия, пробвал си късмета с теб?
- Не мога да отрека, че съм харесвана жена. Всъщност имам доста неприлични предложения, но ще издам само някои от тях. Доста от ухажорите ми са в публичното пространство и там те са най-смели и най-напористи. Веднъж бях с компания в един клуб и получих предложение от един мъж да си тръгнем заедно, а той цяла вечер беше с приятелката си на съседната маса. Е какво е това… Доста забавно ми беше, даже деликатно се засмях, но, разбира се, му отказах.
Друга забавна свалка беше на кръстовище в центъра на София, където светофара свети в червено. Изведнъж от една кола слезе мъж, който ме покани на среща, просто ей така… Бях много учудена, но все пак се видях с този човек и до ден-днешен сме приятели.
Едно от най-вълнуващите случки за мен бе, когато преди да стана близка с мъжа, когото най-много съм обичала, той беше написал специално и много романтично стихотворение за мен. Такава ни беше и връзката – красива. Аз съм много емоционална и романтична душа и се впечатлявам от малките неща, поднесени с много любов.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Коментирай