Ели Кордева има медицинско образование, освен това е екстрасенс, певица, композитор, автор на текстове за песни, за малко е била учителка, както и телевизионен водещ... Изобщо Създателят е бил твърде щедър към нея, като е добавил към всичко това и доволно пиринска хубост.
Животът и напомня приказката за Пепеляшка, но вместо от добрата фея, той е белязан от една светица: Ванга. Как се е случило това?
- Ели, как разбрахте, че имате енергия, с която можете да лекувате?
- Веднъж баба Ванга се яви в съня ми. Вървеше срещу мен и когато се срещнахме ми каза: „Ти що чекаш мари, а не почнеш да лекуваш? Бях много изненадана. Никога на бях я виждала жива. След това започнах да усещам с ръцете си човешките вибрации, чувствах къде има болка или проблем.
Започнах да помагам на приятели. Жена си беше изкълчила крака, надут беше като козунак, доближих ръцете си към болното място си за десет минути отока спадна. Всичко се случваше пред очите ми. Не знаех какво и как го правя. Бях много изненадана.
- Как близките ви приеха това?
- Бившият ми съпруг, футболен съдия, въобще не вярваше в способностите ми. Истински Тома Неверни. Но веднъж доведе свой приятел, беше си изкълчил крака. Казах му, че скоро е прекарал инфаркт, факт, който нямаше откъде да знам. Това се оказа истина. Направихме десет сеанса, човекът се оправи и за благодарност ме свързва с един наш журналист, който работеше в Москва и беше приятел на Джуна. Така успях да отида на курс в школата й. Бях единствената българка. Обучаваха ни медици по нейната методика. Работихме с ръце. Завърших през 1991 година, връчиха ми и диплома.
- Срещнахте ли се лично с Джуна?
- Само веднъж, в дома й на "Арбатска". Направиха ми впечатление дългите й пръсти и картините, нарисувани от нея, с които бе изпълнен апартамента. Разбрах, че е спяла много малко и в нощите рисувала. Тогава Джуна бързаше. Попита ме само откъде съм и как лекувам. Говорих повече с брат й.
- Какво се случи след вашето завръщане? Успяхте ли да приложите на практика наученото в Москва?
- Започнах в кабинет като биоенерготерапевт, вече не работих с ръцете си, а с смисълта. Тогава се запознах с проф. Венко Добриянов, един от дълбоките изследователи на баба Ванга. Той е бил две години плътно до нея и написа най-достоверната книга за пророчицата. Професорът разбра за моите способности, считаше ме за феномен и поиска да ме заведе при нея. Отказах категорично. По това време се разделях със съпруга си, а баба Ванга не обича жените, които се развеждат. Страхувах се, че ще ме изгони.
Все пак професорът настоя и отидохме на Рупите. Чаках отвън с едно цвете и треперех от напрежение. Когато пропочицата ме извика, страха съвсем ме скова. Влязох в стаичката й. Тя ме посрещна с думите: Откога те чекам, мъри, да дойдеш? После ме попита какво правя? Знаех, че се гневи на думата екстрасенс, но й казах, че съм точно това, не можех да крия. За нея бях като отворена книга.
По едно време баба Ванга ме попита: Ти пееш ли, мъри? Не пеех, ако изключим участието ми в градския хор в Благоевград като ученичка преди много години. Тогава реакцията й ме шокира: Ке пееш и ке разплакваш - каза ми. Разбира се, не го повярвах. Бях на 36, възраст, в която певците залязват. Нещо е сгрешила, помислих си. Когато станах да си вървя, пророчицата ме изпрати с думите: Кога ке дойдеш пак да си думаме, щото ми е арно с тебе. Погледах часовника. Бях с Ванга точно 45 минути.
- Вие по-късно наистина пропявате, как се случи това?
- Месец след срещата ми с Ванга ме потърси композиторът Кирил Иванов с молба да напиша текст за песен. Казах му, че никога не съм правила такова нещо. Той обаче настоя: Пробвай се, аз ще подготвя музиката и ще се явим на първото издание на „Пиринфест". Тази покана ми „драсна клечката“. Написах стиховете за два дни, те идваха заедно с музиката. Тя звучеше в ушите ми. Кирил нотира мелодията, аранжира я и така се роди първата ми песен: „Свири моя мандулино“.
Изникна въпроса: Кой ще я изпее? Кирил се изненада, като му казах : Аз. В крайна сметка на финала на фестивала отидохме с две мои песни: „Мандолината“ и „Зима студена“. Получих наградата на екипа на Националната телевизия. Беше като приказка. Не можех да поварвам, че всичко това се случва с мен.
- Но явно наистина апетитът идва с яденето, защото сте продължили с музиката?
- На следващата година се явих пак с две песни. Милена Патокова направи текста за „Плакъл си сине“ по моя музика. Втората „Пиринка“ бе по мой текст и музика. Получих две награди. Много аплаузи. Обсипаха ме с цветя. Повтори се същата приказка, в която, не можех да повярвам, че главната героиня съм аз. Големият поет Евтим Евтимов, който беше в журито, ме прегърна с думите: Моята „Пиринка“, което беше знак, че много харесва песента.
- А каква е историята на последната ви песен. Тя се нарича: "Ванга"? Вече милиони я видяха по Националната телевизия. Всъщност за Пророчицата има много песни. Какво разказва вашата?
- Баба Ванга ми си е явявала пет пъти.
- Все на сън ли?
- Не, стои пред мен като холограма и чувам гласа й. Последният път ми каза: „Ти ке напишеш песен за мен.“ Стреснах се, а тя продължи: „И ке кажеш: „Обичайте се много, вервайте в Бог. Бог обича нашата земя. България ке биде, нема да погине, ке я знае целио свет“.
Това е – каза ми и добави: А другото ке напишеш ти за мен. И да вземеш онези момчета със светлите гласове.
Бързо записах всичко. Изпратих песента на композитора Светослав Лобошки, той направи аранжимента, поканих да пеят с мен младият талант Валентин Велчев и разбира се, квартет „Светоглас“ - мъжкият вариант на „Мистерията на българските гласове“. Това е историята на песента „Ванга“
- Този ли беше последният ви контакт с Ванга?
- Не. Един ден тя ми се яви много развълнувана. Плачеше и нареждаше: Що стана, мъри, що народ ке умре. Бях сама, уплаших се. Ванга не спираше да говори през сълзи: Не бойте се! България нема да е като свето. България я пазят много ангели. Не бойте се. Нямах представа, за какво става въпрос. След няколко дни обявиха пандемията./show.blitz.bg
Интервю Исак ГОЗЕС
