Петя Панева спечели "Гласът на България" и сбъдна една своя голяма мечта! Гласът й омагьоса цяла България, а изпълненията накараха всички да настръхнат от вълнение. 21-годишната варненка се превърна в първия победител в музикалната надпревара, който печели, залагайки само на фолклорни песни. И това никак не е случайно.
Любовта й към народната музика датира още от ранна детска възраст. Петя е само на 4 годинки, когато започва да пее в школата на Павлинка Тодорова, по-късно учи в НМА "Панчо Владигеров" в класа по народно пеене на Нели Андреева, а от тази година учи в Пловдив.
Петя има лична мисия - да покаже на младото поколение, че фолклорът и народните песни не са забравени. Затова и големите й мечти са свързани именно с него. Само година преди да сбъдне мечтата си да стена "Гласът на България", талантливото момиче сбъдва и друга голяма мечта - да бъде солист в ансамбъл "Филип Кутев". Освен това е участвала е и в хор "Ваня Монева", както и в турнето на Нешка Робева "Шоу без име".
Разговорът с Петя Панева прилича много на начина, по който тя въздейства и с гласа си - наситен с много силни емоции и много откровеност. Тя е от тези млади хора, които вдъхват живец и припомнят колко несравними са всъщност изконните български традиции.
- Петя, честита победа! Успя наистина да впечатлиш цяла България с уникалния си глас и изпълнения. Кое успя да те съхрани чисто психически по време на това толкова концентрирано вихрено вълнение в „Гласът на България“?
- Много ти благодаря! Аз още не мога да осъзная какво се случи и факта, че бях на сцената с този уникален бенд. Всички моменти в „Гласът на България“ са много хубави и ценни, и се радвам, че ми се случиха.
- Припокрива ли се цялата тази емоция от „Гласът“ с най-смелата мечта, която си имала до този момент?
- Абсолютно! Най-съкровената ми мечта беше аз да се появя на тази сцена, тъй като от години съм голям фен на предаването. Изгледала съм всичките му сезони и всеки път си казвам – „айде, може и аз да отида“ и така си оставаха думите. Може би сега наистина беше най-подходящият момент за мен и се радвам, че точно сега стана факт. Вярвам, че всяко нещо седи в пространството някъде, чака си реда и се случва в най-правилния момент.
- Ти си още на една много крехка възраст от 21 години, а вече имаш взети много сериозни решения за живота си. Сменила си местожителството си заради своя приятел, което преобръща изцяло живота ти…
- Да, така е. Аз винаги взимам решения, само когато добре съм ги обмислила лично за себе си. Вярвам, че човек трябва да се вслушва във вътрешния си глас и това да е нещото, което да го ръководи, когато взима решения. Смятам, че съм взела много правилно решение, защото човек, освен в кариерата си, трябва да се чувства добре и вътре в душата си, за да може да бъде щастлив и да дава след това най-хубавите емоции и на публиката. Моите решения не са били прибързани, взех ги много осъзнато и с душа.
- Как те промени животът на село, далеч от града? Контрастът със сигурност е много сериозен…
- Може би съм по-спокойна вече, особено след две години в София, който е най-натоварения град. Чувствам се спокойна. Чувствам се щастлива и точно там, където трябва да бъда.
- Кой пося в теб това зрънце на обич към народната музика, към която ти си така дълбоко привързана?
- Любовта към народната музика идва от моето семейство, тъй като в него се занимават, под някаква форма, с изследването на нашия фолклор, с народните танци и инструменти. Вкъщи винаги се е слушала и почитала най-много народната музика.
- От сцената на „Гласът на България“ ти неведнъж изрази категоричност, че ще пееш само народна музика оттук нататък. Би ли направила компромис с това решение някога и заради какво?
- Не мога да кажа, защото животът ни предлага най-различни неща, но наистина аз съм категорична, че фолклорът е моето нещо. Така го усещам вътре в душата си. Но това не означава, че абсолютно изключвам да пея някакъв друг стил музика. Както видяхме и в предаването – аз пях и на английски, пях песни, които изобщо не са моите, впуснах се в това предизвикателство, в което няма нищо лошо. Не бих си сложила някакви граници. Фолклорът е моята музика, но защо пък да не опитвам да пея и различни неща, стига те да са наистина в рамките на това, което харесвам.
- Може би да пееш понякога в стил, различен от фолклора, тъй като имаш много богати гласови възможности, би те извадило със сигурност от зоната ти на комфорт, но би привнесло в теб нещо ново, нови емоции и умение, които след това ще дообогатят и изпълненията на народна музика?
- Може би си права за това, звучи логично. Може би е така, но не мога да кажа със сигурност, тъй като сега, в „Гласът на България“, за първи път си позволявам да пея нещо, което е извън фолклора. До този момент никой никъде не ме беше чувал да пея нещо друго. И за мен това е ново, нова емоция, както казваш и ти. Няма лошо в това, но винаги казвам, че каквото и да правя, винаги искам да се връщам у дома, а за мен моето „у дома“ е народната музика.
- Как ти повлия Галена, която бе твой ментор в „Гласът на България“? Наскоро тя сподели, че преди години, когато се е явявала на кастинг в „Пайнер“, е изпълнила две народни песни, въпреки че днес е популярна като поп фолк изпълнител.
- Първо искам да кажа, че Галена е страхотен човек и искам от цялото си сърце да й благодаря за цялата подкрепа, която ми оказа. Защото стъпвайки на сцената аз наистина бях много неуверена, но не заради това, че не знам как пея и дали мога да се преборя с останалите, а дали може народната песен да пребори всички останали стилове. Това беше моят страх и моята неувереност. И се радвам, че избрах именно Галена, защото тя също знае какво е това чувство. Нейната сила, нейната опора и увереност ме доведе до финал!
- Логично, сега всички се питат, след като Галена, която е твой ментор, е поп фолк звезда, дали ти не би опитала да пееш и в нейния музикален стил? Още повече, че тя спомена, че „Пайнер“ имат собствен канал само за фолклорна музика…
- Все още нищо не се е случило, което да има нужда от обявяване. Ще спестя повече коментар по тази тема.
- Какво следва оттук нататък за теб в такъв случай?
- Първо трябва малко да се отърся от емоциите, защото наистина всичко това се случи буквално преди часове за мен и още не мога да осъзная докрай. Това е сбъдването на една от най-големите ми мечти и ми трябва време да осмисля за какво бих си помечтала още. Аз обичам да мечтая за смислени неща, за които човек наистина си струва да се бори. Със сигурност ще измисля нови и все по-стремглави неща.
- Твоят баща е основен виновник за сбъдването на тази мечта, защото най-много те е подтиквал да се запишеш и да участваш в „Гласът на България“, ти все не си се решавала…
- Така е наистина. Той винаги е човекът, който ме бута напред, защото аз по някой път попадам в едни такива състояния на колебание. Казвам си: „ей, точно сега ли, няма смисъл, хайде по-нататък“. А той е човек, който още от съвсем мъничка ми дава много силен гръб и ми казва: Давай смело, ние сме с теб! Точно така стана и сега, когато се записвах за кастинга. Той, майка ми и сестра ми бяха хората, които ми казаха: „Отиваш, явяваш се, пееш, това е. Ние сме с теб.“ Ние дори имаме традиция да си правим нещо като семеен съвет, на който сядаме четиримата и започваме да обсъждаме. И така винаги решаваме заедно.
- Видяхме, че сестра ти много се разчувства на изпълненията ти, тя се разплака…
- Тя е много, много емоционален човек. И е много талантлива! Занимава се с много и различни неща, но всички са обединени под една обща шапка – изкуство. Дори миналата година двете написахме песен – аз измислих музиката, а тя написа текста, тъй като пише страхотно. Освен това е доста добра актриса. Цялото ми семейство сме хора на изкуството.
- Имаш ли идол от музикалната сцена – у нас или по света?
- Вдъхновяват ме големите имена на българския фолклор. Това са моите идоли и са хората, от които ще се уча до края на живота си. Дали са толкова много на българската музика, че ние, младите, можем само да се учим от тях и да се стремим да стигаме техните успехи.
- На финала изпя песен на Янка Рупкина. Познавате ли се с нея?
- Да, познаваме се с Янка Рупкина. Преди няколко години дори имахме общи концерти заедно. Аз участвах и в нейния юбилеен концерт по нейна покана, която изобщо не очаквах да получа. Това беше огромна чест за мен!
- Ако някога някой ти предложи да напуснеш България и да отидеш някъде по света, където да продължиш развитието си, би ли го направила?
- Едва ли някой може да ми предложи нещо по-хубаво от България!/show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
