Тази година се навършиха 75 години от рождението на голямата българска поетеса Ваня Петкова. Отминаха и десет години от нейното "отлитане на Сириус". Така казваше: "Един ден ще отлетя на Сириус, от където съм дошла..." Близо до град Първомай, в с. Езерово се намира къщата на поетесата, превърната в музей, където е изложена цялата й семейна история.
По повод годишнината от рождението на голямата поетеса в рамките на Майските културни дни на община Първомай се организира поетична вечер, посветена на творчеството на Ваня Петкова. Нейни стихове ще прозвучат на 20 май от 18.30 ч. в ритуалната зала на Образцово Народно Читалище "СВ.Св.Кирил и Методи". Проявата ще е съпроводена с изложба от 33 картини на внука на поетасата Джоузеф Ал-Ахмед. По този повод потърсихме дъщерята на Ваня Петкова, журналистката Оля Ал Ахмед, за да научим повече за талантливата й майка.
- Госпожо Ал Ахмед, какво още не знаем за голямата поетеса и ваша майка Ваня Петкова?
- Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София, откъдето и напуска този свят през 2009 година. Родът ѝ води началото си от Ростов на Дон, където дядо ѝ Иван Скендербегов (Дядя Ваня) е белогвардейски генерал с 12 кръста за храброст. Той бяга в България след Октомврийската революция. Ваня Петкова е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски и испански езици. Членува и в Световната организация на жените-поети и артисти в Лондон.
- Знаете ли кога е започвала да пише?
- Първото си стихотворение майка ми пише, когато е само на седем години – заключена в стаята от родителите си, за да свири на цигулка, тя сътворява стихче за врабчето, което стои на прозореца, но е свободно.
- Известно е, че тя е била близка с много големи български и световни творци. Какво знаете за това?
- С Евгений Евтушенко се разбираха чудесно заради общото чувство за хумор и често си гостуваха. Веднъж като почетен гост на Руския съюз на писателите тя ме изпрати в стола на организацията. Спомням си, че Дядя Женя (Евгений Евтушенко), докато носеше таблите с бутерброд и хайвер, срещна свой колега поет, когото не харесвал особено и му каза „Ты – Евгений, я – Евгений. Ты – не гений, я – не гений. Ты – говно, и я – говно, но я – недавно, а ты – давно“. („Ти си Евгений и аз съм Евгений, ти не си гений и аз не съм гений, ти си лайно и аз съм лайно, но аз отскоро, а ти отдавна“ – свободен превод на Дея Йорданова).
Явно талантът си е талант дори в стола със сандвичи в ръка. Тогава, като дете, това стихче много ме впечатли. Срещите с Евтушенко бяха много идвал е дори у нас, в старата ни къща в кв. Хиподрума. Намерих цяла кутия с техни писма, които са си писали в рими. Писали са й стихове в дует. „Ваня, природата те е създала в един единствен екземпляр“, казваше той за майка ми. Дори и го е написал в писмо, което намерих по-късно.
- Познавали са се и с гениалниа поет Булад Окузжава?
- Да, с него си говореха само за любов. Дори на плочата си той написва „На Нейно Величество Ваня с много любов“. И ѝ изпява песента „Ваше величество, Женщина“, за която се носят слухове, че посвещава на нея.
- Ваня Петкова е нестандартна личност – понякога раздавала шамари на тези, които я обиждали...
- Ами, да ви призная, едва сега разбирам, че всички са си заслужавали шамарите. По онова време редакторът Божидар Божилов е един от потърпевшите, които са опитвали тежестта на ръката ѝ, затова, че й предложил да седне в скута му. Била наказвана, че носи кръстче по време на социализма и е наричана „родоотстъпница“ заради бракът с баща ми и заради това, че се е осмелила да ме кръсти с двойното име Олга-Жаклин. Същевременно беше много близка с Людмила Живкова, Радой Ралин и Любомир Левчев, с когото играеше редовно тенис. Една от най-нестандартните ѝ постъпки е рецитал в самолет – единствен до днес. Това става през 1981 г. за 45-минути в самолет на „Аерофлот“. За постъпката си е номинирана за „Гинес“. Група „Сигнал” също бяха в този самолет и аплодираха. От този поетичен полет, съхранявам бордните карти. Те са във вид на покани и върху тах има написани отзиви за рецитала.
- Ваня Петкова е космополитна личност, както се е приемало това тогава?
- Тя не пасваше на социалистическия режим – живяла е в много държави, писала е за много народи – за Армения, Судан (съпругът ѝ , моят баща е нубиец), за Полша, за Украйна, за Палестина, Куба (над 500 стихотворения, учи испански език в Хавана 4 години), Русия. Вероятно би изстрадала много войната, скръбта и погрома в Сирия, където е учила арабски език. Изнесла е над 800 музикални поетични авторски рецитала.
Майка ми ще остане остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата на жената, човешката солидарност и справедливост, с особената си чувствителност по най-съдбоносните национални и общочовешки събития, проблеми и колизии, като най-непримиримата защитница на каузата на арабските народи за свобода и независимост.
- Явно никак не й е било лесно?
- На майка ми непрекъснато й създаваха пречки в Съюза на Българските Писатели. Все намираха причина да й попречат на ръста, да я наранят или обидят. Веднъж Пантелей Зарев, тогава Председател на Съюза и каза : " Ваня, няма да те приемем в партията докато не махнеш този кръст от шията си!" Тя му отвърна пред всички в кафенето на СБП на ул. Ангел Кънчев 5 - " Кръста ще падне само с главата ми!". Така и не я приеха в партията заради откритите й религиозни убеждения, заради това, че е внучка на белогвардейски генерал и заради брака й с тъмнокож чужденец. Цял живот гонена и онеправдана. Цял живот под удърите на обществото тя си отиде много огорчена и обидена от този свят. Обидена на родината, която я предаде, обидена на колегите си, които я ненавиждаха заради таланта й, обидена на псевдо-приятелите й ,които само я използваха за услуги. Тези обиди ясно проличават в последната й книга "Пиратски стихове", която излезе в денят на нейното погребение.
Интервю на ИСАК ГОЗЕС
