Наско Месечков призна пред БЛИЦ: Имам счупена костица, а шамара от д-р Щонова беше...

https://show.blitz.bg/intervyu/nasko-meseckov-prizna-pred-blic-imam-scupena-kostica-a-samara-ot-d-r-shhonova-bese Show.blitz.bg
Наско Месечков призна пред БЛИЦ: Имам счупена костица, а шамара от д-р Щонова беше...

Атанас Месечков и д-р Неделя Щонова са една от големите изненади в този сезон на "Денсинг старс". Изненадата, разбира се, идва заради д-р Щонова, защото с невероятните умения на дансинга на Наско сме запознати отдавна. Както е добре известно - той не е пропускал сезон на танцовото шоу.

В неговия живот извън дансинга обаче, изпитанията са започнали още от детските години. Наско е понесъл много болка - от всякакъв характер. И днес, когато самият той е баща, картинката вече е много различна. Той самият е друг. А признанията, които прави в този пределно откровен разговор, несъмнено ще събудят коментари, реакции, действия.

 

- Наско, как се чувстваш след тази жестока контузия, която получи наскоро в "Денсинг старс"?

- Имам счупена костица, която е нефункционална кост. Докторът, който се грижи за мен, ще говори в шоуто по тази тема. Хубавото в случая е, че мога да продължа да танцувам.

- Ще танцуваш със счупена костица?

- Да, няма опасност да стане нещо по-сериозно или да се увреди самия крак. Единственото неразположение е, че имам болка и тя е доста сериозна. Тази костица трябва да се извади след предаването.

Докторите казват, че болката сега ще отмине след 12 дни и аз нямам търпение това време да мине, за да мога да продължа нормално да творя.

- Имал ли си извън "Денсинг старс" лоши контузии като професионален танцьор?

- Имал съм, да. Даже и доста по-сериозни травми от тази. По време на едно от световните първенства, на които сме си партнирали с Ани Дончева, съм танцувал с извадена капачка на коляното. Травми има винаги, когато се танцува, но те трябва да се преодоляват, за да продължим.

- Партньорката ти в "Денсинг старс" – д-р Неделя Щонова засега се справя изненадващо добре със задачите си. Ти как мислиш?

- Впечатлен съм! За възрастта, на която е д-р Щонова и това, че досега не е влизала в подобен интензитет на тренировки, тя абсолютно заслужава нашите овации – и тя, и всички останали участници, влезли като непрофесионалисти в това шоу. Полагат голям труд за нелеката задача всеки вторник да имат танц, който да е достоен за жестоката конкуренция.

Не е тайна за никого, че този път каста е много силен. Нито една друга година не сме имали толкова равнопоставен каст – а аз съм бил във всички сезони на шоуто до момента. Нивото сега е толкова високо, че всички сме под напрежение и никой не знае какво ще се случи в следващия епизод.

- Има ли истина в това, че за да може да влезе в този с сериозен интензитет, д-р Щонова се подлага на жесток, даже спартански режим?

- Не забелязвам да е на някакъв спартански режим (усмихва се). По-скоро тя има много силна дисциплина към това да иска нещата да се получават по възможно най-хубавия начин, доколкото е възможно.

Забелязвам обаче, че тя не се храни много, защото си мисли, че за поддръжките трябва да си много фитнат, но аз се опитвам да преборя това в нея. Все пак трябва да имаме сили чрез храната, за да успяваме.

- Наскоро след един завладяващ валс, който изтанцувахте, страстите явно така се развихриха, че д-р Щонова те зашлеви на сцената пред всички. Този шамар истински ли беше?

- Шамарът беше концепция от хореографията ни. С нея винаги правим така, че да има, все пак, и някаква закачка за зрителя, актьорска игра. Тази сцена беше точно такава. След този шамар обаче, започнаха да ни пишат навсякъде по медиите, но ние го приемаме с усмивка.

- Интересно ми е какво мисли за всичко това и твоята съпруга Кремена?

- Тя е в цялостния процес на създаването на хореографиите, даже с д-р Щонова вече станаха и приятелки. Д-р Щонова се познава и с децата ни, много се харесаха взаимно.

Всички сме се отдали на този процес, защото това предаване отнема много голяма част от нашето лично време. Аз водя и децата, и жена си на репетиция, защото хем е хубаво да видят кое как се създава, хем на мен ми е приятно, че сме заедно, защото иначе много отсъствам от вкъщи в този период. Те много се радват!

Жена ми е на всеки един лайф, децата са пред телевизора. После ме разпитват много, като се приберем и на другия ден ставането за училище им е по-сложно, защото не са се наспали (смее се). Много е емоционално!

Преди 10 години, когато участвах отново в "Денсинг старс", бях още ерген, беше съвсем различно, защото никой не те чака. Сега, когато имам подкрепата на семейството си, усещането наистина е много ценно.

- Да се върнем на болката, която си се научил да преодоляваш толкова стоически. Когато си бил съвсем малък, си преживял инцидент, заради който е трябвало да попадаш в ръцете на пластични хирурзи. От тогава ли датира тази търпимост към болката?

- Това, което казваш е така, да. Болките, всъщност, са нашите уроци по пътя, който сме минали. Отделно те са пътят, който трябва да осъзнаем. Трябва да осъзнаем и как да преработваме дадена болка, защото когато това се случи по правилния начин, можем да превъзмогнем и другото – отказа, обидата.

Една болка може да е и физическа, психическа и вербална – от неразбирателство, например. Важно е човек да осъзнава, че минава неслучайно през това. Когато съм получил онези силни болки, за които говориш, съм бил наистина много малък – едва на 6 годинки – и не е имало как да ги преработя.

Но до ден-днешен, когато се върна към тях, знам, че всичко това са били едни уроци, които просто са ме направили много по-силен – и като характер, и като човек. Станах и далеч по-издръжлив!

Знаеш, че някои хора ги боли и от една пъпка. Аз просто станах по-силен в собствения си живот. Тези болки ме накараха да мисля за всяко едно нещо по дълбок начин, а не да ги гледам само на повърхността.

Разликата от това, което е било преди 10 или 20 години за мен специално за "Денсинг старс", е че съм осъзнал, че искам да създавам изкуство. Стремя се да го създавам за хората, а не толкова за оценките, за борбата или състезанието. Такъв беше миналият Наско, който основно се състезаваше.

Тогава се борех на всяка цена, исках да побеждавам, да бъда най-добрият, най-доказалият се. Но с времето и благодарение на семейството си установих, че много по-ценно е да докоснеш с изкуството си, отколкото да се фиксираш в нещо, което може и да не е твое. А и да не говорим, че специално за формата, без да звучи нахално от моя страна, смятам, че съм докоснал хората с това, което правя на дансинга.

- И все пак, състезателния елемент го има, няма как да не повишава адреналина и при вас с д-р Щонова. Мислите за голямата победа предполагам?

- Наистина не си мислим за това. Много е различно нашето усещане. Ако ме беше питала преди 10 години, със сигурност щях да ти отговоря с "ДА", но сега е коренно различно. Знаеш ли, че аз даже не си знам оценките от журито в нито един от лайфовете.

- Сериозно?

- Абсолютно! За първа година аз не знам и танците на другите. Пределно фокусиран съм само в това, което искам да предам от дансинга. И мисля, че това си личи на екран.

Образът ми преди беше малко по-детски – бях крайно амбициозен, сега това е абсолютно обратното. Когато имаш семейство, няма друга титла, която може да ти направи деня по-хубав.

- Извън шоуто какво предстои за теб? Ще се включиш ли в още някой интересен проект?

- Интересното при мен, не знам дали знаеш, е, че от четири години насам се занимава и с маркетинг в медицинската сфера. Имам печатно издание, насочено към медицински специалисти.

Черешката на тортата е проектът "Растем заедно", който е подкрепен и от Министерство на здравеопазването и образованието – това е авторската ми книга, насочена към деца, които да се справят по-лесно с трудните житейски ситуации, в които биха попаднали.

След "Денсинг старс" животът продължава така, както е бил и преди това. Стискай ми палци да продължа да давам всичко от себе си и да радваме хората!/show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

 

 

 

 

 

 

Горещи

Коментирай