Валери Стефанова е "Мисис България Вселена" 2020 и определено е неочаквано добра комбинация заради факта, че короната за нея не е просто признание за красота, а истинска мисия, зад която стоят години на труд и изпитания.
Амбициозната брюнетка е родом от Хасково, но животът й към днешна дата основно е фокусиран в Англия, където тя работи в последните вече над 10 години. Сбъдва мечтите си с толкова целеустременост и вяра, че историите зад тях да могат да се екранизират. Не спира да пътува из целия свят – повече по работа, но успява да открадне време и за приключения в едни от най-екзотичните кътчета на планетата.
През 2016-та година Валери Стефанова основава клиника за естетична медицина в Лондон, но само година по-късно заминава за Китай със съпруга си, а след завръщането си прави пълен рестарт на живота си. Сбъдва една от най-големите си мечти, които има още от ученичка – да следва криминално право.
Към днешна дата тя е собственик на кантора в Англия, която се ползва с доверието на много влиятелни клиенти. Стремежът й към усъвършенстване е толкова осъзнат, че за нея невъзможно няма, стига да разполага с пълната си квота на желание.
- Валери, миналата година ти стана „Мисис България Вселена“ 2020. Целта ти да участваш в подобен конкурс само короната ли беше?
- Със сигурност не. Целта ми никога не е била да бъда избрана само заради красота. Винаги съм искала да успявам, да помагам много с благотворителна дейност. През последните 10 години това ми костваше много усилия и най-накрая, когато спечелих титлата, тя ми даде възможността да направя своя благотворителна инициатива.
Със сигурност не съм искала да стана само „Мис“ за една година. В тази една година, която имах, използвах възможността да положа началото на една благотворителна инициатива, която обаче ще се разгръща години наред след това. Аз съм човек, който мисли в перспектива и не бих искала да правя нещата на принципа „всяко чудо за три дни“. Да взема короната, да се появя с нея във всички списания и накрая да няма нищо по-съществено.
- Тоест за теб спечелването на короната е било по-скоро мисия?
- Най-точно казано, да. Мисия, за която съм работила цял живот и ще продължавам да влагам много труд и усилия.
- А как повлия на инициативата ти коронавирус пандемията?
- Пандемията промени и повлия на всички, неоспоримо, но тя има не само негативна, но и положителна страна. Хора, като мен, които искаха да работят в чужбина, например, преди трябваше да напуснат родината си, семейството си, да извървят едно много трудно ново начало. Аз бях съвсем сама, не знаех езика и беше изключително трудно. Вече не е така. Вече можеш да работиш за друга страна дори и от собствения си хол в родната си държава. В пандемията това бе възможно.
Освен това пандемията помогна на хората да бъдат по-близки един с друг, да запазят семействата си. Както се случи при мен – в момента съм си изцяло в България и работя за Англия през компютъра, а това преди наистина не беше възможно. Пандемията отвори тези врати, скъси дистанцията и ни помогна да видим и тази възможност отблизо. Стартирах онлайн обучение по английски език за деца, които няма нужда да излизат от семействата си, за да учат езика. Има много онлайн системи, които помагат това да бъде възможно, защото в технологичен аспект еволюцията е много бърза.
- Много „Мис“ се занимават с благотворителна дейност, но е факт, че това е основно в рамките на тази първа една година с короната и то повече с цел публичен имидж. Ти си решила обаче, да се насочиш конкретно към децата. Кое те подтикна точно към тях? Може би твоята дъщеричка?
- Децата са нещо много специално. А социално-слабите дечица, например, наистина няма да имат друга възможност, освен нещо подобно, за да научат даден език. И когато станат на 18, те вече трябва да имат добро образование зад гърба си, за да имат шанса да успеят да се развият професионално в живота си. Иначе работят ниско платена работа и са неудовлетворени. Децата на по-заможни родители в същото време са ходили на частни уроци и учители, затова стартират по съвсем различен начин. Ето затова се насочих точно към децата между 13 и 18-годишна възраст. Но имам дори и една група ученици, които са само на 3 годинки.
- В Лондон си имала собствена медицинска клиника. Какво се случи с нея?
- Да, така беше, но се наложи да продам този бизнес и да замина за Китай заради мъжа ми. Обстоятелства, с които трябваше да се съобразя в онзи момент. Но когато се върнах от Китай, започнах да се занимавам активно с право, по-конкретно с криминално право и вече имам своя малка кантора.
- Защо точно криминално право?
- В гражданското право всички спорят – основно кой на кого дължи пари. Докато в криминалния сектор хората вече не разпределят пари толкова, колкото се борят за свободата си. Когато един невинен човек влезе в затвора и остане там до края на дните си, това е много по-голяма загуба, отколкото да загубиш една голяма сума пари, нали така. Затова избрах криминалното право.
Има толкова много неуредици в правосъдната система, има хора, които се съдят години наред и изкарват страшно много време в затворите, докато се стигне до дело. Много бих искала да помогна именно на тези хора. Адвокатската ми етика обаче, е такава, че аз не защитавам престъпници. За мен е важното хората, които са невинни в даден казус, изобщо да не стигат до влизане в затвора.
- Интересни професионални завои правиш, определено! От медицинска клиника си се ориентирала към криминалното право и не се отказваш, въпреки трудната система и пречките, които срещаш в нея. В този смисъл, може ли да се каже, че си човек, който обича постоянно да се предизвиква?
- Може, да, даже много правилно ме определяш. Първата част от живота си – до 30 години, се занимавах с бизнес, свързан със сферата на красотата. Тогава имах желание, но нямах финансова възможност да се занимавам с право, тъй като е много скъпо, а правото винаги е било моя мечта. След 18-годишна възраст нямах достатъчно средства, за да си платя образованието и това продължи по-дълго във времето. Затова реших да се занимавам с красота. Създадох свой бизнес, защото беше доста по-лесно. Сама разбираш колко огромна е разликата между правото и верига за салони за красота, например. Правото изисква много учене и много стабилен финансов гръб, който аз нямах. След 30, когато родих и дъщеричката си Кимбърли, реших да посветя живота си на това, което наистина винаги съм искала – на правото. И така до днес.
- Пандемията със сигурност е преориентирала плановете ти, най-малкото си в родината си много повече, отколкото вероятно иначе би било възможно. Правиш ли си от време на време равносметки и паралели за това, което е у нас и по света?
- Започнах да живея в Англия от 2010-та година и за съжаление изцяло се откъснах от България. Нямаше как да движа живота си паралелно и в двете държави. Спрях дори да слушам и български новини. Бях много целеустремена. А когато човек се раздвоява, не може да постигне висоти. За да си 100% в дадена област, трябва да си само в нея. Сега се случи така наистина, че пандемията промени моята реалност. Върнах се в родината си, но дори и от тук, пак съм по цял ден в Англия, тъй като комуникирам и работя. Физически съм тук, но психически съм там. Налага ми се и постоянно да пътувам заради работата си.
- Не ми сподели какво предизвика в теб пандемията – в по-личен план, не толкова от професионална гледна точка? Имаш ли страхове? Ваксинира ли се?
- Моето мнение може би няма много да се хареса. Има един огромен страх, който е много концентриран в съзнанията на хората – най-вече на тези, които гледат новинарски емисии. Аз изкарах Ковид и при мен той не се различаваше по нищо от един малко по-тежък грип. Бях четири дни на легло, това е. Всичките ми приятели, които го изкараха, също бяха така. За щастие не съм губила никой от роднините си.
Да, вирус съществува, но мисля, че това, което се дава по новините, е малко преувеличено, много комерсиално – за да се измислят и продават ваксините. А моето мнение за ваксините е, че една ваксина няма как да се произведе за една година и да е стабилна, а поскоро много повече би навредила в дългосрочен план, отколкото да помогне.
А аз специално съм и доста алергична и няма как да знам дали няма да дам реакция на някоя от съставките, например. Като цяло нямам доверие във ваксините, поне не след толкова кратко време, в което те дори не са изпитани./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
