Мимо-Гарсия е момчето, което няма как да не сте запомнили, ако сте гледали поне един епизод от риалити шоуто "Островът на 100 гривни" в ефира на bTV.
26-годишният съдебен заседател по наказателни дела, който открито се изправи срещу предразсъдъците и публично обяви сексуалната си ориентация, предизвика голяма симпатия сред участници и зрители.
Той се оказа и много смел в позициите си, въпреки че отстъпваше в чисто физически план. Освен това, както споделя пред нас, е готов веднага да се хвърли в ново предизвикателство!
Мимо се оказа пределно откровен пред БЛИЦ, а в разговора ни за първи път хвърли и голяма новина за себе си, която ще изненада мнозина, особено пък непосредствено след избори!
- Мимо, оправдаха ли се очакванията ти за "Острова" или си тръгна разочарован от шоуто?
- Даже бих казал, че бях подценил цялата емоция, както и всичко, което се случи там. Човек преминава през много емоции, но след това уроците, които остават, някак няма да бъдат чак толкова много, защото времето, в което си там, все пак, е само един отрязък. В шоуто обаче, както съм чувал и от други риалити участници, времето тече по много по-различен начин, отколкото е в реалността. Сякаш научаваш много повече за много по-кратък период, отколкото в реалния живот.
На мен ми беше стремеж да срещна нови хора, да ги опозная, при условие че съм по-пестелив човек. Мислил съм за тази девалвация на думата „приятел“ и за това, че едва ли за 20-30 дена престой ще мога да нарека някого така.
Тестът на времето и обстоятелствата, които ми дадоха възможност да проверя хората, ми показаха, че вече мога да нарека някои от тях приятели – Ина, Нина, например.
- Ти не беше изобщо боеспособен на Острова, поне не във физически план. За сметка на това обаче, даваше постоянно печеливши тактики, стратегии и участваше повече с ума, отколкото с мускулите.
- (усмихва се) не съм си давал сметка за това, защото там наистина живееш в ситуациите. Няма как да се видиш отстрани и да се анализираш, както мога да го направя сега. Моята роля и функция по-скоро беше да улесня пътя на много хора във формата, както и те на мен. Просто така се случи.
Онзи ден слушах Нинчето в един подкаст да казва, че й е било толкова приятно да знае, че съм бил там. Чувствата са сходни. Друго е да знаеш, че можеш да разчиташ на някого. Понякога ставаш ракета носител за някого, което е прекрасно.
- Кои бяха трудните моменти за теб в шоуто?
- Със сигурност много тежко бе за мен липсата на храна, тъй като имам гастроезофагеална болест. Тези картофи, които имахме… по-скоро ечемични корени, които дълго време трябваше да се варят, тъй като са отровни, никак не ми се отразиха добре. От тях се получаваше убийствена диария и болки. И на следващия ден трябваше да направиш пак избора дали да те боли корем и да имаш диария, или да останеш и без тази храна. Колкото и да е клиширано твърдението за храната, но беше голям проблем.
Донякъде тежък момент беше и това, че непрекъснато имах в главата си мисълта – ами ако Ина и Нина се изправят и трябва да реша на кого да си дам гривната, какво ще правя. Въпреки че бях предупредил Инчето, че ще я дам на Нина, тъй като тя имаше повече желания. Но това стоеше в съзнанието ми, доста трудно щеше да ми бъде, но се радвам, че не се случи.
- Още в самото начало ти заяви своята сексуална ориентация! Сподели, че си гей и че си девствен, което не остана без коментари, но това какво ти донесе – дивиденти или напротив?
- О, със сигурност е второто, защото откакто имам активно присъствие онлайн – още през 2009 г., съм запознат какво е да си в супер войнствена среда. Но пък в същото време с мен са се свързвали млади хора, които ми казват, че това им дава някаква сила. Те често са били от фалшиви профили, не със собствените си имена и снимки, но пък това им е давало някакъв шанс да повярват, че можеш да живееш и като себе си, без да си слагаш някаква маска.
В личен план това не ми е носело позитиви. Но пък дори и само факта да знам, че нося на някого някаква позитивност с тази откритост, е достатъчно. Знам, че за тези неща няма как да се променят драстично разбиранията. Има предразсъдъци – и за това, и за много други неща. Просто хората така са възпитавани – че не е редно, че не трябва, че не е религиозно и т.н.
Сега, покрай предаването, получих много готини коментари – от типа: „аз си имах едно на ум за него заради това, но в един момент го харесах като човек“. Отвъд сексуална ориентация, цвят на кожа и вероизповедание, нали все пак сме хора.
- Ти си съдебен заседател по наказателни дела, което също е голяма изненада от твоята биография. А до там как стигна?
- Преди години бях на голям кръстопът накъде да продължа в своето образование. Журналистиката избрах, твоята професия (усмихва се). После прекарах 5 години в една театрална школа, което беше много полезно за мен, а правото дойде впоследствие. Баба ми беше юрист към Българска търговско-промишлена палата и така всъщност й сбъднах голяма мечта. Закърмен съм с това и някак си желанието ми да мога да противодействам на това така наречено в България „диванно мърморене“.
Писнало ми е от това навсякъде да ходя и да тръбя, че в съдебната система не е всичко само черно и скандали, а има и много свестни хора, съдии и прокурори от съвсем друг калибър.
- Водил си дори дело, за да си промениш името, за да станеш от Димитър – Мимо-Гарсия. Защо стигна до там?
- Всъщност аз платих на адвокат, за да имам право да добавя по закон този псевдоним. Чел съм и по този въпрос какво ли не – че съм родоотстъпник, предател на рода си и тем подобни глупости. А Мимо се бях кръстил още от малък. Гарсия пък, беше любимият писател на баба ми.
Цял живот съм използвал името Мимо. Бях си казал, че само да навърша 18 и завеждам дело. Е, навърших ги, но си дадох година и половина време, за да реша дали искам да водя такова дело. Реших го и вече пет години съм по документи така и се чувствам супер. Чувствам си го като моето име, значи е било правилно.
- Готов ли си за още риалити участия след "Островът на 100 гривни"?
- О, да! Във всичко бих се включил, защото имам такова вярване, че имаме един живот и всичко, което можем да изпробваме, трябва да го направим. Ако получа покана и усетя, че е моето, не бих се поколебал. Това е една емоция, която никога повече не можеш да изживееш. Струва си!
- Тъй като си човек с доста активна гражданска позиция директно ще те попитам – би ли се занимавал с политика?
- О… направо ме хващаш на място, както се казва, защото скоро ми изтича мандата като съдебен заседател. И съм се замислял за политиката, да мога да изразявам активна политическа позиция, защото се занимавам с редица каузи, свързани с аутизъм, и с читалищна дейност, в момента работя и по един проект на Министерство на образованието.
За мен социалните теми и законопроекти са много важни. Да, със сигурност политиката ме влече! И много се надявам да се реализира, но не да е някакво участие минало-заминало, а да има перспектива./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
