Милена е на 43 години от Кюстендил и по професия е лесовъд. Известна е сред близките си като Горския, днес тя работи във фирма с 30 мъже и е убедена, че всяка жена може едновременно да се развива в типично мъжка професия и да бъде истинска жена. Умее да ръководи и по нейните думи мъжете й козируват. Единственият, който може да я поставя на мястото й, е собственият й съпруг - Светослав. Затова и след като се прибере у дома, Милена се превръща във всеотдайна домакиня, отдадена на семейството си и двете си деца.
Истински родолюбец, тя е твърдо решена да успее в България. Участието си във „Фермата“ посвещава на свой близък, който наскоро е починал. Освен на способностите си в кухнята и типично мъжките дейности като цепене и рязане Милена ще разчита и на късмета, за да стигне до първото място в шоуто.
- Колко голямо предизвикателство се оказа „Фермата” за човек, който не може да се уплаши нито от работа, нито от природа?
- (Усмихва се.) Работата действително не ме изненада. По-скоро ме изненадаха характерите на хората, но дори и това не е съвсем вярно, защото всичко, което се случи, беше напълно очаквано за мен.
- В какъв смисъл очаквано?
- Имам предвид като поведение и реакции на хората. Включително очаквах и типа на коментарите отвън. Българинът просто си е такъв. Не умее да вижда истината. Но това не е изненада, а факт. А иначе идеята да участвам в този формат, дойде от моя приятелка, а аз я прегърнах, защото беше начин да се откъсна от ежедневието и да се върна към детството си. За мен това наистина бе част от детството – дори и занаятите, които се предлагаха вътре, повечето от тях съм виждала как се правят на живо. Страшно много ме трогнаха обичаите.
- А защо те впечатляват толкова, независимо дали позитивно или негативно, коментарите извън формата? Живеем във времето на така наречените хейтъри, които често атакуват заради самата атака, не толкова по смисъл.
- Права си за това, да, но българинът коментира първосигнално абсолютно винаги. А позитивните думи бяха насочени към лицемерните хора във „Фермата”, което ми доказва, че в България всеки гледа само това, което иска да види. Никой от коментиращите обаче не си даде сметка защо Роман псува Росица така?! Със сигурност е, защото е провокиран от нещо, но… българинът наплю него в случая. За мен това е поредното доказателство, че ние сме такива – обичаме да лепим етикети.
- На какво се дължи според теб това прословуто нашенско лепене на етикети, дори черногледство на моменти? При положение че в България има толкова прекрасни традиции, които все още съществуват, имаме своите древни корени…
- Ние много отдавна сме захвърлили корените си. Може би поколението е такова. Аз имам двама сина, които наистина се опитвам да възпитавам в труд и то не на всяка цена, а като разговор с приятел. И съм горда с това, че съм успяла да ги накарам да предпочетат живия контакт за общуване, отколкото виртуалния, въпреки че разполагат с такава възможност. Идеалите на българите много отдавна ги няма и няма да ги намерим.
- Този сезон на „Фермата” неслучайно е под наслов Съединение – за да се префокусират ценностите и нагласите извън сферата на дребнотемието и паразитните части от речта, с които толкова сме свикнали.
- В този сезон Съединението се случи от страна на българите, които живеят в чужбина. Но има едно голямо „НО” – българинът защитава само това, което вижда. Когато се научи да вижда между редовете истината, тогава наистина ще се оправим. Слава Богу, има такава част от хората, които гледат формата, и те не коментират след това, защото са по-интелигентната част от населението. А после, когато се срещнат на улицата, същите тези хора си стискат ръцете. Пак казвам – нещата ще потръгнат, само когато българинът се научи да не гледа в паничката на другия, а да прави това, което иска, и не само да гледа, но и да вижда с очите си. Аз не съжалявам за нищо. „Фермата” беше уникално преживяване в живота ми, което никога няма да се повтори! Не влязох, за да доказвам нещо на някого, а за да докажа на себе си, че не съм си забравила корените, както и откъде съм тръгнала.
- И успя ли да си го докажеш?
- Да, на 100%! Но има и друго – аз досега никога не се бях делила от децата си. Освен това ми трябваше време да осмисля и някои страшни обстоятелства в живота – многото смърти около мен. Човекът, за когото продължавам да страдам, въпреки че нямаме кръвна връзка, това е вуйчото на моя мъж, когото загубихме, преди да вляза във „Фермата”. На него посветих и това свое участие в нея. И въпреки откъсването си от тези неща с влизането във формата сега, когато съм навън, и се върнах към нормалния си начин на живот, нещата там са си същите, аз продължавам да не мога да вляза в стаята, в която той е бил. Вечер, когато ми звънне телефонът, си мисля, че е той. Но във Фермата разбрах нещо много хубаво благодарение на Бети – гордея се, че я познавам и че ме нарече в един момент свой приятел. Знаеш ли, аз съм човек с много познати в телефонния указател, но в действителност имам страшно малко истински приятели. Имам две добри приятелки – Мария и Камелия, без които мечтата ми нямаше как да се сбъдне. А хората, които са ме подкрепяли и са ми давали най-много сила, за съжаление вече ги няма. Много ми липсват, но се надявам да са много по-добро място. Освен това имам много силното убеждение, че те винаги са до мен и ме подкрепят.
- Ти си човек, който работи във фирма с 30 мъже, свикнала си на голям труд от години – това не изгражда ли устойчивостта на характера дотолкова, че трудно да може да бъде пробит от емоция? Не помага ли?
- О, напротив, това изгражда страшно силен характер. Ти много добре го описа. Мен определено не ме притеснява нито критиката, нито работата. Аз и в живота срещам завист и злоба – и в служебен план, и извън, но това не ме плаши, по-скоро ме амбицира. Ние трябва да се научим да разграничаваме работата от личния живот, защото смесването им много вреди.
- На кого стискаш палци на финала на „Фермата”?
- На Роман, когото приемам вече като част от моето семейство. За мен той е един истински българин! Типичен гастарбайтер, отишъл навън, за да си изкара прехраната, но след това се е върнал обратно в родината си. Никога не се е отрекъл, за разлика от други.
КАРЕ
Досега лекар в България не ми е искал под масата и 1 лев!
„Аз съм човек, който се е сблъсквал с много болници в България – заради близки и роднини. Вярваш ли ми, че на мен в българска болница досега лекар не ми е поискал под масата и 1 лев. Имам случай в Института по педиатрия – с д-р Телчарова, която беше лекуващ лекар на моето дете, с която буквално си извадихме очите заради една торба с орехи, която тя не искаше да вземе. Споделям ти това, за да кажа, че в България все още има шанс – но трябва да се научим, че ние получаваме това, което даваме. Където и да отидеш, ако си усмихнат и ведър, ти отвръщат по същия начин, но ако си на нож, извинявай, реагират ти аналогично.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
