Мариана Миланова е красивата и загадъчна бизнесдама Мария Станкова от хитовия сериал "Пътят на честта", излъчван в ефира на Нова телевизия, която определено знае как да накара зрителите да тръпнат в очакване за предстоящото. Съдбата на нейната героиня става все по-заплетена и колоритна. Колоритна е и самата Мариана Миланова!
Актрисата пресъздава брилянтно образа си, а на моменти е толкова убедителна, че човек спокойно би си помислил, че вероятно прилича на нея и в реалния си живот. А за това най-добре може да каже Георги Кадурин, който, както разбираме от Мариана, е нейния най-голям фен и критик.
В много откровен разговор Мариана Миланова е открита не само за ролята си и за сериала, но и най-вече за живота си, в който са се случвали, и вероятно продължават да се случват, много и интересни съдбовни срещи.
- Мариана, лесно ли се влиза в ролята на една толкова загадъчна бизнесдама с периоди на не много светло минало, в което присъстват и фигури от ъндърграунда? И харесвате ли се в този образ, който е и един от най-интересните в сериала?
- Преди години за тези дами чувахме много малко по новините, повече на ухо и гледам да съм вярна на сценария, обстоятелствата и режисьорите. Ако сценария е написан добре, влизането в образ е по-лесно. Актьорската професия е фантазиране. И аз си фантазирам каква е тази жена, надявам се да се справям. В реалния живот не познавам такива жени и не бих искала да имам вземане-даване с тази героиня. Харесвам се, когато съм вярна на обстоятелствата. Моята героиня Мария е кучка с душа! Харесвам я!
- Малцина знаят, че всъщност прототипа на вашата героиня е на реално съществуваща личност. Разкажете ми малко повече за нея...
- Може би затова героинята ми е един от интересните образи, защото сценаристите са черпели от реалния живот. Да, действително е съществувала такава жена (бивша митничарка) и винаги ми е било интересно да достигна и до драмата й, а не само до външните и проявления. Ако се бях запознала с нея, щях да имам много въпроси, но разбира се, това не е възможно.
Снимка: NOVA/Красена Ангелова
- Ако говорим за прилики и разлики обаче, намирате ли общо между себе си и Мария Станкова?
- Опитвам се да пригодя до себе си Мария Станкова. Това е основна задача на актьора. Опитвам се да намаля разликите и да увелича приликите. Изхождам от себе си за всяко нейно действие, за да го направя органично и интересно.
- По време на снимки винаги се случват комични моменти. Предполагам, че и сега не е било по-различно. Спомняте ли си за някои, за които да ни разкажете?
- И комични, и трагични. Всякакви моменти се случват. Например: героинята ми по сценарий непрекъснато е с цигара и тъй като има по много дубли, понякога изпушвам по 5 цигари една след друга, а аз не пуша. Все пак е добре, че не пуши пури. Нали така? (усмихва се)
- Интересно ми е каква е реакцията на вашия съпруг - актьорът Георги Кадурин за тази роля и начина, по който я пресъздавате?
- Много съм щастлива, защото той ми е фен. Харесва как играя, как присъствам, как изглеждам. Той е най-добрият ми зрител и най-жестокият ми критик. Аз много му вярвам.
- Извън "Пътят на честта" – какво е да си актьор в днешно време, особено сега, когато пандемията продължава яростно да променя живота на всички ни? Чух ви веднъж да казвате, че не остава време да се вглеждаме достатъчно един в друг, в душите си…
- Да си актьор в днешно време е като да си актьор във всяко време. Дават ти текст, научаваш го, гледаш да си органичен, забавен, привлекателен и нужен. Театър и кино е имало дори по време на войните, така че какво толкова да се плашим от тази пандемия? И това ще мине, с повече разум обаче.
Изкуството винаги е било и ще бъде градивно и то винаги ще ни спасява от страха, от който и ъгъл да се появява той. Колкото до душите, човек винаги трябва да живее така, че душата му да танцува на пламъка на праведността, удоволствието, мъката, принципите, морала и любовта към ближния. За да си добър актьор, трябва да имаш чиста душа.
Снимка: NOVA/Красена Ангелова
- Имали сте съдбовна среща с големия поет и сатирик Радой Ралин, към която, предполагам, че ви е приятно да се връщате. Кога се случи тя и какво предопредели?
- Бях ученичка в девети клас и отговорник по културно-масовата дейност. Трябваше да организирам среща с известен творец, а мой любимец от край време беше Радой Ралин. Успях да намеря адреса му и един следобед отидох до дома му. Той ме посрещна радушно, защото много обичаше младите хора. Когато влязох в хола, видях Борис Христов, Милчо Левиев и Константин Павлов, които пиеха чай заедно.
Разказах защо съм дошла и Радой с удоволствие прие поканата. Докато бях при тях ме попитаха с какво искам да се занимавам в бъдеще. Аз се двоумях дали да стана лекар или актриса. Тогава ми дадоха да рецитирам различни произведения. Прочетох ги и много ме харесаха. След това започнах често да ходя у Радой, той беше мой ментор и човекът, който ме научи как да рецитирам стихове. Винаги пред публика.
Снимка: NOVA/Красена Ангелова
- Вярно ли е, че преди години, когато кандидатствате за ВИТИЗ и ви приемат, се оказва, че произведението, което сте представили, е било забранено? Какво се случи?
- Да, вярно е. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, Константин Павлов ми даде стихотворението "Интервю в утробата на кита". Един от другите ми материали беше проза на Радой Ралин, посветена на Милчо Левиев. Тогава тя беше забранена и бях скъсана по политически причини. На следващата година кандидатствах със същите материали. Радой ме посъветва да не го правя, но не го послушах. И ме приеха.
- Във вашия живот преди години се случва нещо, което впоследствие ви потвърждава на практика смисъла на думата "съдба", а също и на израза "любов от пръв поглед". Става дума за съпруга ви, когото първо сте харесала още като ученичка в представление… Нека се върнем и към този сладък момент?
- Когато бях в четвърти клас с приятелка решихме да гледаме на кино филма "Фаталната запетая". В него участваше Жоро – тогава студент първи курс във ВИТИЗ. Веднага се влюбих в него – приличаше на истински Ромео с големи сини очи и къдрави коси. В речника на романтика това действително е определението за любов от пръв поглед. Спомням си как казах на моята приятелка, че един ден ще се омъжа за него, а тя не ми повярва. По-късно през годините се е случвало да се срещаме случайно. Моментът, в който всичко се промени, беше когато с Гриша Островски правихме едно представление в НДК и Жоро беше дошъл да го гледа. След него ми призна за симпатиите си и ме покани да направим обща пиеса.
- Имате ли мечта, която много искате да видите реалност?
- Мечтата ми е много скромна. Да съм здрава. Да снимам филми в космоса. Да играя само хубави роли. Да имам достатъчно пари. Да изглеждам винаги хубава. Да пътувам много в чужбина. Да живея радостно. Всички да ме обичат и уважават. Не се майтапя - съвсем сериозна съм и скромна.(усмихва се)./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
