Маги Джанаварова: Предизвиках себе си до крайност и успях да се пречупя в "Капките"!

Маги Джанаварова прави впечатляващи превъплъщения в култовото шоу за имитации „Като две капки вода” в ефира на Нова телевизия, но е впечатляваща и като личност. Заради искреното си отношение и точните преценки, включително и към самата себе си.

Разговорът с нея е едновременно усмихнат и тъжен на моменти, но през цялото време безкрайно откровен.

 

- Колко голямо предизвикателство се оказа „Като две капки вода” за теб, след като вече имаше сериозен тренинг като Пчелата в „Маскираният певец”?

- Ооо… знаеш ли, аз в момента се чувствам точно като в „Маскираният певец”. Това си говорих и онзи ден с екипа, защото всъщност той е един и същ и в двата случая. Само че в „Маскираният певец” никой не ме познаваше, бях маскирана, постоянно се криех. И когато дойде предложението за „Капките”, си казах: „Еее, ето, сега ще имам публика, ще мога да общувам с хората, с екипа, те ще могат да ме виждат..”, а то какво стана.

Пак нямаме публика. Има неща, които се припокриват с „Маскираният певец”, но в „Капките” се изисква много повече според мен. Ако в единия случай променяш тембър, но изграждаш един и същи образ с определени движения, в другия си всеки път различен, което е изключително трудно.

- Трудно ли се пее пред празни столове? Успяваш ли да се абстрахираш?

- Честно казано просто изключвам. Не мисля изобщо за това. В момента, в който изляза на сцената, гледам в камерите и в журито, и се старая да направя всичко най-добро от себе си, което съм репетирала. Естествено, губи се от енергията, защото е много по-различно, когато видиш лицата на хората, техните усмивки и одобрение. Най-вероятно щях да се чувствам по друг начин със сигурност.

- Как ти влияят оценките и най-вече коментарите на журито?

- Влияят ми мотивиращо със сигурност, макар че имаше и моменти, в които се питах как така не са харесали това, което направих, при положение че вложих толкова много. Но явно е имало причина да се случи точно така – за да се фокусирам върху други неща в следващите песни, които са ми трудни, за да мога да преодолея и себе си.

Аз съм вече около десетина години на сцената и колкото повече време минава, толкова по-голяма става индивидуалността. И е много трудно да се пречупиш, а на мен точно това ми харесва в „Капките”. Страхотно предизвикателство е, което те кара да предизвикваш себе си до неподозирани крайности.

Честно казано, с Мерилин Менсън предизвиках себе си наистина до крайности. И тъй като имах нужда от помощ, се доверих и на актьорския подход на Касиел Ноа Ашер. Но съм много щастлива, че в крайна сметка успях да се пречупя. Независимо от оценките на журито и мненията, аз наистина вложих страшно много енергия, за да изляза от кожата си, а да бъда него. Изключително много информация прочетох за този човек, защото подхождам много сериозно към всеки един образ.

- Всъщност само мнението на Фънки беше негативно, да не кажа безпардонно. И предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи!

- Радвам се, че хората са харесали това, което направих. Колкото и да съм се старала, каквото и да съм показала, радвам се много, че успях да изляза от кожата си. Относно коментара на Фънки – да, и според мен беше доста груб и краен, но това е въпрос на човек, на отношение, на мнение, и аз спрях да го приемам лично.

Най-вероятно той има абсолютно различна представа за този артист като представяне. Може би беше прекалено грубо, но и не мисля, че аз давам вид на артист, който се отнася несериозно към задачите си. Но всеки е свободен да говори и да мисли, каквото реши. Приемам го, нямам проблем с това.

- А успя ли да пречупиш или по-скоро да си калиш психиката като цяло в професионален план?

- Изобщо не съм се калила. Продължавам да преживявам всичко. И в това предаване се опитвам да преодолявам точно това – да не ме докосват всички тези коментари. Искам да извлека поука, положителното. Всъщност това е нещото, което научих още преди 10 години в „Мюзик айдъл” – че не трябва да четеш коментарите в мрежата, защото наистина има страшно много злоба, сбрана в едни малки тела. Наистина е много, която аз не мога да разбера. И за съжаление, ако прочета 30 страхотни коментара за мен и 1 ужасен, ще запомня ужасния.

- Но защо? Защо не смениш фокуса и не дадеш превес на количеството в случая, защото в него е и качеството?

- Права си наистина, но явно го правя първосигнално. Имам по-тънка чувствителност не само като артист, но и като жена. Такава съм от дете – изключително чувствителна и ранима. Винаги търся вината в себе си, започвам да се чудя какво не съм направила, къде е проблема, задълбавам много и това ми пречи. Но с годините сякаш се научих да успявам бързо да игнорирам всичко това, особено когато става въпрос за коментари в социалните мрежи.

Вече е много по-различно в сравнение с преди 10 години, когато страдах не с дни, а направо с месеци… Има неща, които са ми са се запечатали като коментари още от тогава, и все още ги мисля. Но сега се уча на много неща – на търпение, на уравновесеност, защото съм супер експресивна. Не обичам да се карам с хората, опитвам се да приема на всеки мнението, въпреки че като артисти искам да чувам хубави неща.

- В момента в България, а и по цял свят, социалната изолация е в такива мащаби, невиждани досега. Какво предизвиква в теб ситуацията около коронавируса?

- През последните две седмици се чувствам доста объркана, защото в началото бях доста стресирана. Притесних се. Не разбирах нищо от това, което се случва, най-вече как се развива толкова бързо и умират толкова много хора, особено в Италия. По цял ден с моя приятел гледахме новини. Сега обаче, вече не е така. Всеки ден се информирам какво се случва, но не постоянно.

Гледаме да спазваме наложените правила, но и да си вършим работата, пък да става, каквото ще, то не зависи от нас вече. Не искам да задълбавам и имам късмета да работя в този момент. Няма да крия, че в началото бях доста нещастна – имах много участия, предизвикани и от участието ми в „Маскираният певец”, които отпаднаха. Но сега съм щастлива, че изобщо имам работа в тези тежки времена.

- Правила ли си си тест за коронавирус?

- Не, не съм, но честно казано се притеснявам повече от това да отида в клиника, където има адски много хора, с които ще стоим и ще чакаме, без да знам кой е болен, кой не, за да си направя тест, въпреки че нямам симптоми, отколкото да ходя да се бутам и да имам симптоми след два дни. Смятам, че е неразумно. Дано да си вземем поука за всичко, което ни се случва. Знам, че умните хора ще го направят, но може би тези, които не са чак толкова интелигентни, ще продължат, както досега за съжаление…

- Има една много специална душа, която те пази Отгоре и ме интересува усещаш ли по някакъв начин тази подкрепа най-вече сега при участието в „Капките”?

- Да, имам това усещане… И е по-осезаемо може би в последните три лайфа. Имам чувството, че не съм сама. А в самото начало не беше така. Чувствах се неспокойна, не на мястото си. При мен притеснението играе такава роля, че не мога да овладея нито гласа си, нито дишането, понякога треперя от вълнение. А в последните три лайфа не знам какво се случи, но успявам да овладея всичко това в точния момент. Вярвам, че има една специална душа, която ми помага. Това се случи и в „Мюзик айдъл” – никога преди това не се бях чувствала толкова спокойна, колкото тогава.

- Била си много малка, когато губиш един от родителите си…

- Може би това е причината да има много неща, с които да продължавам да не мога да се справя. Бащата в живота на едно момиче, е ключов момент. Той е ключова фигура! Връзката баща-дъщеря е извънземна! Това е усещане, което е несравнимо. Естествено, любовта е същата е и с мама, но в погледа на бащата виждаш тази вяра в това съвършенство, което си.

Колкото и годините да минават, а те наистина са страшно много вече, липсата е една и съща. Абсолютно всеки ден се сещам за него. Абсолютно всеки ден се надявам да е с мен и да ми помага да се справям с всичко, което ми се случва, дори и в „Капките”.

- Може би това е вече факт, ако гледаме как се справяш в „Капките”, където ставаш все по-уверена и убедителна в изпълненията си…

- И аз така мисля, много ти благодаря за тази хубава енергия. Имах нужда от тази сила, за да се отпусна и да направя всичко, което искам да направя. Сега следват „Каризма”, за които мисля, че имат едни от най-емблематичните и велики песни в родната музика. Невероятни са. Имала съм късмета да направя песен с Миро, но шанса да се запозная и с Галя, е нещо изключително.

- С какви впечатления си и от останалите участници в шоуто?

- Всички са много добронамерени. Опитваме се да се успокояваме един друг, да си помагаме. С Фики сме по-близки, с Дара, с Галя, която е страшен сладур, с Анди, с JJ, с Димитър, който е просто прекрасен, даже и с Луна, колкото и да се учудят някои./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА