Лили Сотирова разкрива "Идентичност"-та си в картини и стихове СНИМКИ

Поредната, тринадесета самостоятелна изложба на младата художничка Лили Сотирова, под надслов "Идентичност" ще бъде открита на 7 октомври в Руския културно-информационен център. Заедно с това ще бъде представена и втората и поетична книга със същото заглавие.

Според авторката „Идентичност“ е всъщност разкриване на вътрешния й свят. В думите и картините си тя търси верните житейски посоки и душевен баланс.

 

- Има ли смисъл, не е ли обезкуражаващо човек да се занимава с рисуване и поезия точно сега, когато хората са се затворили и мислят повече за битието си?

- Изкуството е това, което ни изважда от сивотата на деня. То е вид терапия. Ние се нуждаем от него, защото то храни душите ни. Без него бихме се обезличили и изгубили човешката си същност. Учудва ме фактът, че заведенията и дискотеките са пълни, въпреки извънредните мерки, а културните събития са все по-малко посетени. Интровертността, която е достойно качество, за жалост се счита за слабост. Когато сме принудително затворени, ние поглеждаме към себе си под друг ъгъл. Намираме тишината в нас, отразяваме се в другите хора.

- Какво ви вдъхновява да творите днес, когато страха за здравето, хляба, бъдещето е стегнало душите на всички?

- Животът ми е като палитра от всички цветове. Щастието присъства, но също така и болката, носталгията и кратките мигове на тих възход. При мен вдъхновението идва под различни форми и срещи с интересни хора. Анализирането на другите и тяхната енергия често провокира у мен разнообразни мисли и усещания. Страхът го има във всеки от нас, но минавайки през него и изпитанията, ние се изграждаме като личности. Вдъхновението е дуалистично. И двете противоположности могат да са стимул.

- Децата много често се вдъхновяват от това, което правят родителите им. След като майка ви, Диана Дафова, е толкова известна певица, вие не помислихте ли, не опитахте ли да я последвате?

- Всеки от нас има двама родители, които се различават. Майка ми за мен е пример за това как чрез постоянство и воля трябва да се следват целите и мечтите. Разликата между нас е в това, че аз съм по-вглъбена в себе си, а тя е по-уверена и способна да владее публиката. Видовете изкуства, които развивам - живопис и поезия, са свързани повече с вътрешните ни сетива и възприятия.

- Осъзнахте ли вече коя сте като творец? За какво мечтаете? Какво искате да ви се случи днес, утре след година?

- Като повечето млади хора желая да се реализирам успешно в живота. Мечтая си да бъда забелязана и утвърдена като творец със собствен почерк и стил. Разбира се, че някои художници са повлияли върху естетиката ми: Густав Климт, Салвадор Дали, Жорж Брак... Старая се обаче, да не им подражавам, да не копирам, а да бъда себе си в това, което създавам.

- Интересувате ли се от оценките за вашите картини и поезия и какво сте чували досега: хубаво и не толкова?

- Да, интересувам се, как се оценява изкуството ми, защото го правя за хората, а не за себе си. Благодарна съм на шанса, че големи авторитети в българската живопис са ми обръщали внимание и отделяли време, за да ме напътстват. Такива са академик Светлин Русев, изкуствоведът доктор Михаил Камберов, професор Станислав Памукчиев, Вихрони Попнеделев... Тяхната ангажираност към мен приемам като висока оценка и чест.

- А за какво ви критикуват?

- Понякога съм критикувана, че имам интереси към различни неща. Изучавала съм живопис, моден дизайн в Арт Институт в Далас и тук в НБУ, едновременно с това и философия. А от тази година се готвя и за магистър по Арт терапия в Национална художествена академия. Считам, че съчетаването на различни видове изкуства ми помага да изразявам себе си по-пълноценно. Добавянето на познания по философия и психология могат само да задълбочат един артист към по-осъзнати послания.

- В коя област се чувствате по успешна - в поезията или в живописта?

- Мисля, че човек трябва да експериментира в нещата, които го интересуват. Когато чувствам - рисувам, а когато разсъждавам - пиша.

- Какво интересно ви се случи тази година, на какво се зарадвахте и какво ви натъжи?

- Последната година беше доста трудна и с поредица от предизвикателства. Пандемичните ограничения осуетиха много мои проекти, но това не ми попречи да очаквам и вярвам. Щастлива съм, че бях подкрепена от Национален фонд култура за проекта ми „Идентичност“. Поканиха ме да участвам във филмови продукции, където имах възможност да работя със световно известни актьори и режисьори. В противовес на това, в личен план имах тежки загуби на близки хора. Това за пореден път ми показа колко трябва да бъде ценен живота и всеки миг от него.

- В кой живот се чувствате по-удовлетворена – в творческия или в личния? Губите ли нещо, като жена и човек, след като толкова силно сте се ангажирала с изкуството?

- Изкуството предполага усамотяване, концентрация, но това, разбира се, не пречи на личния живот. Всяко общуване изисква внимание и отдаденост. Важно е да се намери време и за творчество, и за любов. А творчеството включва неизменно любовта. Губим единствено тогава, когато не сме на точното място с правилните хора. Убедена съм, че ако не ни е напуснало вдъхновението, ще можем да печелим уважение и утвърждаване и в творческия, и в личния си живот./show.blitz.bg

Интервю на Исак Гозес