Няма как да сте гледали дори и един епизод от "Островът на 100-те гривни" и да не знаете кой е Дзами. 33-годишният търговец и инфлуенсър всъщност от няколко години е в спектъра на вниманието в социалните мрежи. Той е дързък, директен, саркастичен и точно толкова откровен във всичко, което прави.
А в този разговор може би ще го преоткриете още веднъж - заради неподправеността и липсата на каквато и да е било стратегия, присъщи иначе на участниците в риалити формати у нас.
- Успя ли да се изненадаш от себе си за нещо в "Островът на 100-те гривни"?
- Чувствам се прекрасно! Чувствам се много зареден, но не съм преоткрил себе си определено, защото не научих нищо ново, което не знаех. Даже напротив – затвърдих ценности, принципи и вярвания, които вече съм имал в живота си. Цялостно съм изключително доволен от това, което направих – експериментирах, пробвах, получи ми се и бих опитал пак.
- Всички много се изненадаха от този ход, който направи на финала към Бистра, преотстъпвайки й на практика своето място по пътя за голямата победа. Беше ли планувано това?
- Категорично не беше планувано. Но първо ще ти кажа нещо преди да обясня защо го направих. Когато човек е 24/7 на едно и също място, живее с едни и същи хора, яде много ограничено количество храна, започва да става супер емоционален, сензитивен и мислещ.
На Острова след 20-ия ден бяхме точно такива – супер емоционални и супер чувствителни. Малките радости и малките нещастия ни правеха много по-голямо впечатление, отколкото сега в ежедневието.
Въпросната вечер, в която реших да направя това, което направих, бях предизвикан от думите, които Бистра каза след играта. След играта тя дойде, пихме кафе в моя лагер, говорихме си искрено и лично – така, както преди това не бяхме говорили.
Отделно аз вече знаех, че тя има изключително голямо желание да стигне до финала, казвала го е много пъти, а във въпросната вечер просто усетих, че остава още един ден и би било много красиво и много яко да дам шанс на човек, който наистина на всяка цена би искал да продължи и да спечели. А аз самият се бях наситил на всички емоции, бях достигнал до там да покажа себе си, да покажа какво мога, какво не мога, лоши, хубави черти, всичко.
После се чувствах много добре! Аз принципно съм от тези мъже, които обичат да дават, това ме зарежда – да помагам, да правя нещо за някого.
- "Играта на живота я играя и я печеля всеки ден и не виждам какво ще ме спре да спечеля и в "Островът на 100-те гривни" – това казваш преди старта на играта обаче… А с тази нагласа какво стана?
- Аз наистина играта на живота я играя всеки ден и я печеля. За мен играта в живота беше спечелена отново, защото животът не е играта в "Островът на 100-те гривни". Животът не свършва там, където свършва предаването, ако ги има ценностите и щастието, което можеш да дадеш – те са вечни.
- Ако в този момент имаше възможност да върнеш нещата, някои свои ходове в играта, пак ли би постъпил така?
- Разбира се, въпреки че въпроса е малко философски. В играта действах искрено - така, както усещах нещата на момента. Сега вече съм в едно съвсем различно измерение и няма как да ти гарантирам, че ще разсъждавам върху миналите си ходове със същата спонтанност и искреност.
- "Островът" ли е най-екстремното приключение, на което си се подлагал досега?
- Не. Но да видим първо как се изчислява екстремността като дълготрайност или като пикова активност. Като дълготрайност няма по-дълго нещо – два месеца да гладувам, да ме боли, да имам треска, изгаряния. Но съм правил и нещо пиково, което е било две седмици – скачал съм с от най-високия водопад в света - Анхел във Венецуела. Беше много тежка експедиция, на която бяхме подбрани 12 човека.
Качиха ни с хеликоптер на върха на водопада. Три дни спахме на палатки, чакахме една огромна буря да се премести и след това на рапели пускахме водопада и това продължи 48 часа, защото беше отвесен водопад.
Това е едно от най-опасните и странни неща, които съм правил. И ако мога да отворя една скоба тук – не повече от 60-70 човека са го правили това на земята.
- Мисля, че пред това, което си правил, "Островът" звучи като детска игра…
- (усмихва се) да, да, принципно си права. Но едното, все пак, е пиково, продължава няколко дни, а другото калява характера и човечността, изобщо като цяло съществуването ти.
- Какви здравословни проблеми имаше ти по време на играта?
- Едно от лошите неща, които ми се случиха, беше, че по време на една от игрите много лошо си изгорих и двете ръце, и гърба. Лекарката каза, че е първа степен изгаряне, което е най-неприятното, защото първият слой на кожата е махнат. Около 3-4 дни почти не бях спал заради болката, защото на Филипините влажността е почти 100%, а лепенките и лекарствата не могат да издържат и постоянно падат.
През нощта, когато всички спяха, имах треска, тъй като принципно вечер се усилват симптомите. Положението беше много зле, защото след това ми падна и имунната система, хванах някакъв гаден вирус и бях с най-неприятната температура – от 37-38 градуса. Взимах много силен антибиотик, почти не ядох 2-3 дни. Беше много гаден и преломен момент за мен.
- Като те слушам и си мисля, че ти си човек, който принципно много обича да се предизвиква – не само в такъв род шоу, а изобщо. Права ли съм?
- Абсолютно! Това ми е идеологията на живота – не просто си права, а уцели! Занимавам се със супер много неща. От 14-годишен съм на улицата, нашите са разведени – но като казвам, че съм на улицата, имам предвид не, че нямам къде да живея, а съм там, за да изкарвам пари.
Сега съм на 33 години, това са 19 години, в които нямам нито един почивен ден. Развивам различни бизнеси, партньорски в това число, но не го казвам, за да ти се хваля, а за да ти кажа, че съм изключително деен човек.
Наистина най-любимото ми нещо е да се предизвиквам – да видя докъде мога да стигна, какво мога да създам повече от това, което съм създал, докъде може да ми стигне психиката, докъде мога да тренирам, колко мога да ходя.
- Чудесно! Значи нямаш нито един скучен ден в живота си!
- Със сигурност това е последното, което би ми се случило.
- Забелязах, че ти често залагаш на ирония, на сарказъм в изказа си. Какво ти дава това, по-лесно ли четеш хората така?
- По-скоро на сарказма, аз съм шефът на сарказма. Когато един човек е умел в използването на сарказъм, значи той много добре разбира ситуацията и може да я види от всички гледни точки и страни. Нали го знаеш този лаф – че ако знаеш нещо много добре, трябва да можеш да го обясниш на 6-годишно дете – а ако не можеш, значи и ти самият не го разбираш.
Същото е и със сарказма – ако човек не може да бъде саркастичен с дадена тема или със самия себе си, значи не го преодолява, не го разбира. (без това изречение, не се е изразил ясно). В повечето пъти, в които използвам сарказъм, го правя заради това да иронизирам така дадената група хора, човек, случка, идея или каквото и да е било.
Другото е, че през сарказма хората принципно приемат по-лесно нещата, с по-голяма насмешка.
- Неслучайно те питам, защото има хора, които стават популярни, после обаче се случва да получат негативни коментари и под въздействието на хейта се сриват психически. Ти с този похват почти сигурно би бил винаги на повърхността, трудно биха те съборили такива неща?
- Правилно разсъждаваш, но знаеш ли, аз съм в публичното пространство от 2018 година. Имам бая известни клипове, гледани от милиони хора. Свикнал съм на много сериозен хейт в мрежата. Дзами като бранд е добре разпознаваем в страната, а голяма част от тази разпознаваемост идва от хора, които не ме харесват – точно заради сарказма ми. Защото просто не го разбират.
Сарказмът е изключително силен инструмент, с който можеш да хванеш две аудитории – първата, която нищо не разбира и се хваща на това, което им подаваш; и втората са хората, които разбират, че това е сарказъм и че ти представяш това точно през тази призма.
- Кое е следващото, с което ще се предизвикаш?
- Не мога да ти кажа, защото обикновено правя нещата доста емоционално и инстинктивно. И за Венецуела го направих супер инстинктивно, и за „Островът“. Просто каквато е вибрацията и мисълта ми, това ме и привлича./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
