logo

Христо Мутафчиев: В деня на погребението на майка ми играх Том Сойер

Христо Мутафчиев: В деня на погребението на майка ми играх Том Сойер

Няколко дни, след като изпрати колегата си и голям приятел Иван Ласкин, на Христо Мутафчиев му се наложи да мине през още една трагедия. Както първи писахме, актьорът изгуби майка си Драга Мутафчиева, която току що бе навършила 70 години. Бащата на Христо Мутафчиев – Стефан, който е дългогодишен читалищен работник в Карлово, също не е добре със здравето, но въпреки това е успял да присъства на опелото. Там е било цялото семейство, включително и сестрата на Христо – Ани, която от години живее в чужбина. Съграждани на Драга Мутафчиева разказаха пред БЛИЦ, че жената е била изключителен професионалист, много добра и отзивчива. Дълги години е работела в община Карлово, а след това в проектантско бюро в същия град. Самият Христо Мутафчиев не обича да говори много за личния си свят, още повече, когато става дума за болка, но за нас винаги е правил изключение.

- Христо, ти си човек с много калена психика, но каквато и да е тя, със сигурност поддава, когато лошото дойде толкова внезапно?!

- Така е, да. Права си за това, но аз се държа, добре съм. Трябва да съм така, защото се грижа за семейството си. И повярвай ми, психиката може още много да се калява. Има накъде.

Да, мама Драга си отиде внезапно, само на 70 години. Беше свежа, бодра. Но се появиха някакви проблеми с аортата, влезе в болница и не излезе. Казаха, че е сепсис. Още не мога да усетя, че вече я няма.

- Казват, че времето лекува, но всъщност май не е точно така…

- Може би не е. Аз ще усетя истински тази загуба след около месец-два, когато посегна към телефона да й се обадя, да споделя нещо с нея, а няма да може. Тогава ще заболи истински. Но аз съм голямо момче. Мама ми го е казвала - мислете за живите. Живите са си живи.

- Как успяваш да тушираш болката?

- С много работа. Работя постоянно и мисълта ми е заета, за да не е болката център. Грижа се за себе си, грижа се и за семейството си. И продължавам напред, защото от другото трудно се излиза.

- От шока ли?

- Ооо, да. Не знам колко е осъзнат този шок в мен, но като се замисля, може би е повече осъзнат, отколкото не. Но не е като да ти плеснат шамар и толкова. Осъзнал съм, че това, което стана, е неизбежно. Било е въпрос на време, така или иначе. Първо са родителите, после сме ние. Такъв е животът.

- Но при майка ти нищо не е подсказвало, че може да се случи фаталното?! Била е в добра кондиция и ритъм…

- Да, така беше. Беше в добра кондиция наистина, но се наложи да влезе за друго в болница. Впоследствие нещата там се задълбочиха повече, отколкото предполагахме. Но искам да подчертая, че не са виновни докторите, а по-скоро нейният организъм, който не е издържал. Беше направено наистина всичко възможно.

- Деликатна е темата за лекарските грешки, но в този случай, както казваш, не става дума за това?

- Не, наистина. Аз не си позволявам и да я коментирам тази тема, но и няма причина, защото ситуацията беше друга.

- Кое ти помага да се справяш – не само в такива моменти, а и изобщо?

- Въпрос на мислене. Само това е. Аз знам, че онова, което е там, в земята, не е майка ми. Там е опаковката. Душата й е в мен. Наясно съм с това, а то много помага. И пак казвам – въпрос на мислене е и на възпитание на мисленето, а аз съм възпитаван от нея, така че няма как да бъде по друг начин. Не правя нищо специално, само продължавам да работя здраво – нещо, което едновременно дразнеше и разсмиваше майка ми.

- Дразнела се е, че работиш много ли?

- Да, защото се притесняваше за здравето ми. Но пък тя ме изпревари, нали… Нямаше да е добре и да е обратното, въпреки че аз вече й скроих веднъж този номер. Тези номера двамата един на друг си ги бяхме спретнали. Но знаеш ли, тя гледаше със смях, с ирония и автоирония на тези неща, както и аз. В нашето семейство сме по големите изненади, по сериозните работи. Правим ги с размах. Ето, мама ни изненада с внезапната си кончина. Аз изненадах всички с инсулта да спазя правилото мъжете да си отиват преди жените си. Все си бях тръгнал, ама се върнах.

- Върху какво работиш в момента?

- В момента активно се занимавам с организацията на раздаването на наградите „Икар” на 27 март, както е ежегодната традиция.

- А мислел ли си за нещо по-специално на тези награди? Имам предвид някакъв тип реверанс към Иван Ласкин, който си отиде наскоро…

- Истината е, че все още не съм мислил за това. Но е въпрос на сценарий и на гледна точка. Не е лишено от разум, просто още не му е дошъл момента.

- С неговата съпруга Алекс Сърчаджиева май си приличате по силата на духа. Тя се качи на сцената само дни, след като Иван Ласкин си отиде, което е достойно за уважение, буди респект!

- Разбира се. Огромен! Големите актьори са така, а Александра има много силен дух. В деня на погребението на майка ми, което беше в 15 часа в Карлово, сутринта в 11 аз излязох да играя Том Сойер, приключих в 12:30 и тръгнах към Карлово. Колкото и да е трудно, колкото и да боли, животът продължава и е за живите, в крайна сметка./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА