logo

Христа от "Игри на волята": Жена съм като всяка друга - мия чинии, пера, гледам си децата...

Христа от "Игри на волята": Жена съм като всяка друга - мия чинии, пера, гледам си децата...

Вторият сезон на "Игри на волята" е в разгара си, а рейтингът скача с всеки изминал епизод. За няколко участници играта приключи - на едни не им стигна воля, на други физически сили, а трети се оказаха крайно неподготвени за изпитанията на шоуто. Христа от племето на "Рибарите" проговори първо пред БЛИЦ за всичко, което преживя в "Игри на волята" и даде ясно да се разбере защо си е тръгнала от шоуто и чувства се ли победена. 

 

- Христа, съжаляваш ли, че сама пожела от племето да те номинират и не успя да стигнеш по-напред в шоуто?

- Не, не съжалявам. Пожелах да бъда номинирана, тъй като не исках да се състезавам и да живея на гърба на другите. И в живота не го правя. Ако не мога да помагам, предпочитам да не преча. Хубаво е човек да е наясно с възможностите си, да е реалист и да постъпва честно. В играта аз не се състезавах за пари или победа, а за да популяризирам каузата “Да подкрепим волята им” за осигуряване на перуки за нуждаещи се онкоболни. Идеята ми е перуките да бъдат изработвани от дарени коси, а целта ми е повече хора да разберат за каузата ми, за да има повече дарения.

- Какви очаквания имаше в началото и кое се оказа най-трудно за теб по време на престоя ти във формата?

- Очаквах да бъде трудно. Най-трудно беше, че всички бяхме много различни като хора. Трудно се прави отбор така. Гладът и тежките условия на живот изкарват всеки човек от нерви. Нямаш сили за битка, нямаш сили да мислиш... оставаш без воля. Отвън условията и битките не изглеждат толкова тежки, но като попаднеш там, като усетиш тежестта на плещите си, разбираш в какво голямо предизвикателство си се вкарал.

- Защо с Катя не успяхте да намерите общ език? Тя ли пречи на "Рибарите" и заради нея ли почти никога не печелите битките?

- Катя не приема друга гледна точка освен своята, не желае да прави компромиси, предпочита конфликти и не чува другите. За да си полезен на отбора си трябва да го подкрепяш и в трудните моменти. Тя не приемаше и загубите. Може би именно тези факти не позволиха да се обединим около общата цел. Битките ги губехме и защото бяхме по-неподготвени физически от другите.

- Сега, когато гледаш епизодите и какво казват участниците пред камерата, далеч от ушите на останалите, промени ли си мнението за някого?

- Да, много симпатизирам на Йоана, ценя нейните качества в игрите. За съжаление нямахме възможност да общуваме директно. Наясно съм, че за да си изградиш цялостна представа за човека, освен изявите на екрана, са много важни и ситуациите извън заснетото. След като напуснах играта, мога да вадя заключения само от екранния образ. Но се убеждавам, че това е формат, в който трябва да си отборен играч, каквото и да е егото ти. А това камерите не могат да измислят.

-Кой е най-големият стратег сред всички участници?

- Все още не мога да преценя. Мисля, че е доста рано да поставя такава оценка. От участието си не мога да преценя, тъй като ние не можем да общуваме помежду си. Трудно ми е да определя, но мисля, че Тодор заслужава наградата, тъй като е достоен играч, доказан спортист и човек притежаващ качествата нужни за финал на подобен формат.

- Много пъти каза, че се гордееш със семейството си. А те одобряват ли представянето ти или са разочаровани, че не успя да продължиш напред?

- Много им се искаше да продължа, но и те видяха колко съм отслабнала и как съм на ръба на силите си. Когато се прибрах всички плакаха от радост, а на мен ми отне доста време да се възстановя психически и физически. Навън съм по-полезна при всички положения!

- Вижда се, че си поддържана жена, дори суетна. Имаше ли някакви притеснения от тази гледна точка - че няма да можеш да се къпеш, няма да имаш огледало, гребен...

- Аз знаех къде отивам. Хубаво е човек да предизвиква себе си. Тогава осъзнаваш каква висока стойност има всеки малък детайл от ежедневието ни. После цениш повече всяко удобство - дори най-обикновеното. Приземяваш се. Аз имам смело сърце, външната красота не е определяща и знаех, че ще се справя.

- Спадаш ли към отбора на т.нар. "кифли"? Как би отвърнала на тези, които те причисляват към тези жени?

- Това, че една жена поддържа себе си, е въпрос на личен избор и на вътрешно усещане за естетика. Всеки бърза да поставя етикети без да познава хората. Това е проблем на обществото ни. Аз съм жена като всяка друга. Мия чинии, чистя, пера, гледам си децата и мъжа, правя всичко което прави всяка една от нас. Но имам цели, идеи, работа, мечти и си гоня всичко до дупка. Любопитна съм към света и супер активна в ежедневието си. Кифлите си ги представям доста по-безсмислени.

- Кой е най-големият кошмар в живота си, който те преследва и не ти дава мира, оставил е трайни отпечатъци върху съзнанието и вероятно те е направил по-силна?

- Не мисля, че имам такъв кошмар. Не одобрявам отношението на обществото ни към по- различните хора, към децата с увреждания. Те са отхвърлени, гледат ги с различни очи, държавата не им помага особено... Именно поради тази причина изпитвам удоволствие от това да им помагам, да виждам, че те се чувстват по-добре и по-щастливи. Изумена съм от това колко много им е взето, а в същото време какви големи сърца имат и каква мъдрост носят в себе си. И, да. Кошмарно е, че почти никой от нас не се грижи за тях. Те не притежават сетивности, които ние имаме, но пък имат много повече усет за живота от нас. Тези хора ме правят по-силна всеки ден.

- Коя жена е успешна? Кои са характеристиките за това определение? Причисляваш ли се и ти?

- Имам успехи, но имам и много загуби. Човек трябва да има цели, мечти и амбиции, да става по-добра версия на себе си. Смятам се за успяла в това което правя, но за успешна още не. Успешни са хората, които не спират да надграждат себе си. Аз засега не спирам./show.blitz.bg

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

Коментирай

Ами,

Ами, 16.10.2020 19:40

Много странно чувство за естетика има тази жена.