Остават броени месеци до грандиозния концерт на дует „Ритон”на 30 май в зала 1 на НДК и в момента Катя и Здравко са в трескава подготовка. Изпипват всеки детайл за предстоящото пищно шоу, за да не изневерят и този път на традицията си да правят най-доброто. Въпреки натовареното си ежедневие нежната половинка на дуета Катя прави интересни житейски и професионални равносметки, и е повече от откровена специално за читателите на „ШОУ”.
- Кате, доколкото знам със Здравко винаги сами организирате концертите си, което е доста изтощително?
- Сами правим всичко, да. А без спонсори и на собствена стопанска издръжка наистина е безкрайно трудно. Реално ние чакаме прихода, за да има как да покрием разхода, а при тази цена на билетите в България става почти невъзможно да имаш накрая печалба. И не казвам всичко това, за да се оплаквам, а защото такава ни е реалността – пазарът е малък, хората са бедни, в същото време ние искаме да правим концерти, защото нашият живот е минал на концертния подиум. Хората също имат нужда от качествена българска музика. При нас истинската тръпка е, когато сме на концерт, а не на частни корпоративни партита, с които обаче за жалост се издържаме. Емоцията, която получаваме от публиката по време на концерти, наистина е несравнима – да видиш, че залата е пълна с хора, които са си платили, за да дойдат да те гледат, е безкрайно отговорно, но и много стоплящо чувство.
- Има ли я понякога носталгията по времето, в което Концертна дирекция е координирала организационната дейност за всяка музикална изява, а от вас, изпълнителите, се е искало само да пеете на ниво?
- Носталгията ми е единствено по това, че в съответните градове имаше концертни бюра, в които наистина всичко бе добре организирано – имаше кой да ти продава афишите, билетите, да направи елементарна организация на събитието. Всеки знаеше кои са тези офиси и кои са хората, които работят в тях. А днес не знаеш кой може да ти свърши качествено работата – в това е големият проблем. И в момента даже се чувствам като пионер, който пробива пъртина на много места, защото лично следя всеки детайл от организацията на концертите. Решенията ги взимаме двамата със Здравко. Да, имаме подизпълнители, но всъщност ние трябва сами да решим как точно да се случат нещата така, че да бъде по най-добрия начин.
- Здравко е абсолютен късметлия с толкова оправна жена! Не от всеки става добър организатор!
- Така сме ние в България – всеки е One-man show за съжаление… За да се случат нещата, както трябва, е нужно да си такава комбинация от качества. Най-малко време ти остава да мислиш за изкуство и за музика, но това е положението. Опитваме се да се справяме, доколкото можем с всичко – и с деловите, и с творческите дейности (усмихва се).
- Въпреки динамичното си ежедневие двамата от години сте много активни и в участието си в благотворителни кампании. Но слушайки те сега, май би било добре да има благотворителна кампания и за самата българска музика, за да има кой да инвестира и в нейното бъдеще…
- Това е една много дълга и болезнена тема. Хубаво е някой да инвестира и в българския народ, за да го направи по-платежоспособен във всяка една област и тогава мисля, че нещата ще се подредят. Иначе със Здравко често участваме в благотворителни кампании, особено когато инициативите са толкова смислени и хубави – каквато беше, например, тази преди година, за спасяването на Плевенската епопея в Арена „Армеец”. Смятам, че подобни действия са много добри, защото дават усещането за принадлежност.
- „Ритон” не за първи път се включва в благотворителни инициативи. Преди време помогнахте за закупуването и на първата детска педиатрична линейка в България.
- Всъщност ние поставихме началото на тази инициатива с промоцията на албума си „Пътят към твоето сърце”. Тогава помолихме всички наши гости да не носят цветя, а това, което са определили като бюджет за цветя, да пускат в една кутия. Така събрахме 2200 лева. Педиатричната линейка е вече факт и е много полезна. За съжаление тя все още е само една, но се надявам, че благородните жестове ще се увеличават все повече и повече. След като държавата не може да се справи, го правят хората – кой с каквото може помага.
- А случвало ли се е да усетите недоверие от страна на хората спрямо конкретна благотворителна инициатива? В България често се посява нотката на съмнение дори там, където по дефиниция не би трябвало да фигурира и грам фалш…
- За съжаление имаш право за това. Затова със Здравко обикновено доста проучваме, преди да се включим в някоя благотворителна инициатива. В интерес на истината има и много хора, които злоупотребяват, създавайки предпоставка за псевдо благотворителност. Има и такива, които наистина имат нужда от помощ, и виждат в подобни инициативи единствения начин за решение на проблемите. Но има и откровено мързеливи хора, които си казват: „Защо да работя, като мога да се направя на нещастен и на инвалид, и да предизвикам съчувствие в хората?!” А българинът е състрадателен човек – веднага ще се отзове, ще се втурне, ще помогне. И така за съжаление доста мошеници успяват, играейки по тънката струна на добри хора.
Поддържа перфектен вид с клетъчна терапия
„От 7-8 години се поддържам с козметиката и с терапиите на д-р Ериксон. Ползвам козметиката, но гледам да правя веднъж седмично и процедури в салона. Най-новото сега е клетъчната терапия, която действа обновяващо, има лифтинг ефект и същевременно хидратира и регенерира кожата. Имам и страхотна козметичка – казва се Жасмин и е от Армения, бивша пианистка е. Дори често се шегувам, че така ми пипа лицето, все едно пипа клавишите (смее се). Аз не съм почитател на скалпела, а и дерматологията и козметиката вече са толкова развити, че не е необходимо човек да прибягва до него, за да поддържа добър външен вид. Противник съм на помпането на устни и на всичко останало. Освен това съм чувала от дерматолози, че маниаците на такива корекции в различни части на тялото, всъщност искат да покажат по този начин финансовия си статус, което е много смешно (смее се).”/show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
