Гласовитата изпълнителка Кали срази с решението си да напусне редиците на фолк гилдията. Първата крачка е самостоятелният й концерт на 1 април, в който ще чуем 12 от нейните песни, но поднесени с различен аранжимент.
В последната половин година се отказа от всякакви изяви и доходоносни ангажименти и заедно с група изявени музиканти създаде “КАЛИГРАФ“. Какво е КАЛИГРАФ? 12 музиканти, 9 инструмента, 1 зала, над 150 часа на подготовка и репетиции и огромно количество творческа енергия, за да се роди един музикален проект без аналог, в стил без аналог у нас!
Наш репортер си говори с Кали за предстоящия концерт, за решението й да се откаже от фолка и парите, за колегите и порочната практика в бранша, а тя е до болка откровена, както го прави винаги за нашата медия.
- Кали, как върви подготовката за първия ти самостоятелен концерт, който ще се проведе на 1 април?
- Подготовката е към своя край. Готови сме с 12-те песни, направени са аранжиментите и остава само да се репетира с целия бенд - общо 12 човека ще сме на сцената. Ден преди концерта ще има генерална репетиция! Песните са събирани от всичките години от моето творчество. Това са подбрани песни с подходящ текст, който не носи стандартната попфолк провокация и дори не са стигали чак толкова до широката аудитория. Не съм избирала хитовете.
- Т.е. няма да чуем песента "4-4-2"?
- Няма да чуете "4-4-2".
- Трудно ли е в такива тежки икономически времена да се прави нещо толкова мащабно?
- Много е трудно, но пък си заслужава! Удовлетворението, което носи и изработката на всяка една песен е безценна. И това не го казвам пиарски, високопарно, казвам си самата истина. Ние обичаме всяко едно парче, което сме направили с труд и любов. Не броим цената, времето, разхода. Трудно е, скъпо е, отнема време, но пък си заслужава. Рано или късно повечето хора трябва да се насочат в тази посока, защото ние, артистите, във време на война, това е нашият начин да помогнем на хората. Психическото мирно състояние на хората също е от огромно значение. Не само физически, а и психологически хората трябва да се чувстват добре. А как да се чувстват в мир хората, когато от две години отвсякъде ни заливат с вирус, сега от всички информационни канали се говори само за война. Това, което мога аз да направя, е да облекча натовареното от тежки мисли ежедневие на хората с позитивната музика, която изработихме с БМХ Бенд.
- Хората, които не успеят да присъстват на концерта, ще могат ли след това да го гледат някъде? Мислила ли си да представиш и в други градове, като турне?
- Аз съм изключителен реалист по отношение на себе си, самокритична съм. Очаквам след 1 април да видя резултатът какъв ще е върху публиката и ако той е положителен, ще направя турне из страната, стига да продължим да живеем в мирно време. Освен това, този концерт ще бъде заснет професионално и след излъчването му на живо мога да се разбера с някоя от музикалните медии да го завърти. Но истински желаещите да чуят тази чудата и неочаквана промяна могат да си позволят да присъстват. Хората дават на ден безумни пари да се самоубиват - говоря за алкохол и цигари, така че може да дадеш и малко пари за наслада на душата си. Въпрос на организация и приоритети.
- Преди няколко месеца, когато обяви идеята си за концерта, сподели, че в програмата ще участва и бащата на Денис Теофиков и по някакъв начин ще почетете паметта му?
- Много мислихме по този въпрос. Бяхме замислили едно музикално представление в памет на Денис, но в последствие това нещо отпадна. Неговите родители още не са готови за подобно нещо. Майка му трябваше да се включи в концерта, но ми отказа, още не е готова. Баща му ще свири на този концерт, за да направи този жест към мен и заради подкрепата, която получи от мен през цялото това време. Музикантите ще направят един микс- балканско фламенко, преди същинската част.
Що се отнася до Денис - сигурна съм, че ще му дойде времето за един голям концерт, в който ще се включат всички, които го обичат и ценят неговия талант.Но това е в перспектива, когато родителите му се почувстват наистина готови. сега още не са.
- А наистина ли си решила да скъсаш окончателно с попфолка и какво те накара да вземеш това решение?
- Късам с попфолка в образа, който го познават неговите съвременници. Нито разбирам начина, по който се представя музиката, нито разбирам начина, по който тя се потребява. Затова не намирам мястото си там. Отказвам да се включа в този еднообразен поток от музика, който се случва. Ще ми бъде приятно, ако някой може аргументирано да ме опровергае. Взех и дадох на попфолка каквото можех да дам. Аз съм певица, която отказва да се рамкира в стилове, защото за мен е интерпретацията на това, което чувстваш в момента. Днес може да чувствам латино, утре кючек, вдругиден рок... Аз съм музикант и работя с други изключителни музиканти и мога да си позволява стилово разнообразие.
С попфолка приключвам, защото не ми харесва. Не ми допада изпълнителят да е музикален фон в клуба. Не ми харесва обработката на гласовете и песните дотолкова, че да не разбереш кога е свършила едната и е запознала следващата песен. Да не можеш да разбереш коя певица пее. Затова трябва да се замислят младите изпълнители и защо има такава носталгия към ретрото. Когато се пуснат ретро парчета настроението в клуба се променя и е време всеки да намери своя стил и да се идентифицира като изпълнител. И тъй като това не се случва, аз напускам това статукво. Искам да си вървя по моя път. Единственото попфолк парче, което напоследък ми се откроява, е дуетът на Азис и Галена.
Ако попфолк индустрията започне да работи така, както се работи в Гърция, нещата ще се променят. Например, в един голям клуб в четири уикенда поред се изявява да кажем Преслава с нейния бенд. Да, бих пяла по този начин. Но да ходя да си пускам от лаптопа музиката - стига толкова!
- Отказвайки такива участия означава, че ще се лишиш и от големите хонорари във фолка...?
- От началото на годината съм отказала доста такива участия. Когато си артист, певец, не трябва да си воден от тази комерсиална цел. Факт е, че по този начин си изкарваме прехраната, но ако се положат достатъчно усилия могат да се изкарват доста пари. Чудя се защо толкова талантливи изпълнители от попфолк не правят концерти. Всъщност, вече знам отговора! Защото е много трудно и тогава получаваш реалния хонорар и можеш да разбереш наистина колко струваш. Хонорарът ми от тук насетне е такъв: имам цена на билета и зала с 500 места, ако се продадат всички и ми донесат съответния приход - значи толкова струвам, ако дойдат 10 човека - толкова струвам. Много е лесно да отидеш в един клуб с 500 места и да кажеш дайте ми 5000 лв. Ти струваш ли толкова?! Има и такива, които пък може и да губят, защото в големи клубове с по 10-20 лв. вход се взимат повече пари от хонорара на изпълнителя. Ако дойдат да те гледат 1000 човека с по 20 лв. вход - това са 20 000 лв.! Мисля, че никой не взима такъв хонорар. И с тази порочна практика не може да се разбере кой колко струва - едни взимат по-малко, други повече... Искат се топки за тази работа!
- Нали знаеш думите ти колко хора ще засегнат сега?
- А нали знаеш, че мен това изобщо не ме интересува?! Вълнува ме това, което ще кажат за музиката, която правя. А това какво мисля и как го възприемат те е тяхно право, нека си правят заключения.
- Предвид всичко, което си говорим досега, няма как да не те попитам дали пък не се срамуваш от факта, че си фолкпевица? Или пък от свои песни в миналото?
- Не се срамувам от абсолютно нищо! Бих се срамувала, ако продължавам да го правя и не съм се развила, ако съм останала на едно и също място. Назад във времето, в моята музиката съм допускала моменти, в които други хора са взимали решения вместо мен. Не прехвърлям топката на никого, все пак накрая аз съм в3имала финалното решение. Но съм се доверявала на хората, а аз съм изключително наивна и доверчива и съм се подвеждала, че дадено нещо много върви. И затова много хора имат основание да ме нарекат "мръсна чалгаджийка". Но ако ме наричат така на базата на отминала моя работа - добре, но към този момент не съм съгласна с това определение. Критерии и категоризации е много глупаво да се слагат за хора като мен, надявам се да има и други като мен в областта на музиката, които търпят развитие.
А дали ще загубя фенове?! истинските фенове на моя глас и мислене по отношение на музиката, никога не биха се отказали от мен. Тези, които се отказват, никога не са били мои фенове, а на течението на попфолка. Малко са изпълнителите, които могат да се похвалят с такива топ фенове. Имам няколко фена, които мога да изброя поименно, които вървят плътно зад мен и ме подкрепят във всичко. Това е моят път и не се срамувам. Благодарение на него съм стигнала до тук - да направя "Калиграф", с който много се гордея.
Крайно време е да започна да правя музика, която удовлетворява душата ми. Който иска да ме слуша, който не иска - пазарът е пълен с много изпълнители и всеки може да си избере какво да харесва и какво не.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
