Актьорът Иван Панайотов, който сме гледали в сериала "Столичани в повече", влезе и в новия хитов сериал "Татковци" по bTV. Неговият герой Здравко е ключов образ в комедийния филм. Като дете мечтаел да стане пилот на самолет и хирург. Но съдбата съзряла в него актьор и го изпратила в НАТФИЗ.
Наш репортер се свърза с хитовия актьор, от когото разбрахме много любопитни подробности за сериала и живота му. Оказа се, че от две години работи като гид в една от най-коментираните напоследък дестинации, а именно Занзибар. Иван Панайотов е култова личност в българското кино, а личния му живот прилича като на сцена от филм. Ето какво разкри той за читателите на БЛИЦ:
- Как дойде предложението да се включиш в новия сериал "Татковци"?
- Минах пред доста дълъг и напоителен кастинг. Първата ми среща с екипа на сериала беше през април, последва още една среща през май и в края на юни се разбра, че аз ще бъда Здравко в сериала "Татковци".
- По какво си приличаш и по какво се различаваш с героя ти Здравко?
- Ако ме беше питал преди 5 години, щях да ти кажа, че по нищо не си приличаме. Но с напредването и на времето или на възрастта, както искаш го интерпретирай, се промених. Преди бях по-притеснителен, по-прибран, интровертен, докато сега в мен я има тази екстровертност, която е присъща за Здравко. Но, слава Богу, образът ми в сериала е доста далеч от мен, както беше и с героя ми Димо от "Столичани в повече".
- Попадал ли си в реалния живот в любовен триъгълник, какъвто наблюдаваме в сериала с участието на твоя герой?
- Да, попадал съм в такъв триъгълник в едни по-други времена, когато бях по-млад и неопитен. И мога да ти кажа, че не е зле... Интересно е!
- Каква е била ролята ти в триъгълника - на този, който му изневеряват, или този, който взима чуждо гадже?
- Бил съм и на двете места!
- Интересно е, че работиш като гид и водите туристи в Занзибар. Кога и как започна всичко?
Всичко това започна през 2019 година, когато отидох като турист на острова. Влюбих се в това прекрасно място. След това последва покана от туроператора, с когото отидох като турист, да пробвам да съм гид. Това е доста сложен процес, тъй като трябва да обединиш 30 различни мнения. Обикновено една група е съставена от над 30 човека и се изисква доста търпение, такт и гъвкавост, за да останат всички доволни. Оттогава насам съм бил 7-8 пъти в Занзибар. Планирам с фирмата да направя и сафари в Кения, но това ще е догодина.
- Точно тази дестинация - Занзибар, беше много модерна по време на пандемията през зимата. Местните там казвали на туристите, че вирус при тях няма...
- Може би, защото в Занзибар го нямаше този стрес, дълго време витаеше старата енергия, с която си живеехме преди пандемията. Нещата там бяха по-лежерни и много по-леки се усещаха там. Вярвам, че все още е така, тъй като аз за последно бях в края на юли. Честно казано, и аз бях изненадан от липсата на маски от персонала и т.н. Но при последното ми посещение се виждаше една промяна в поведението на местните и като цяло в отношението на цялат6а тази пандемия, която се отрази там. Чувам, че там също са задължили персонала да носят маски, тъй като техният президент почина при малко мистични обстоятелства. Има слухове, че е починал от ковид, което води до затягане на мерките.
- Сблъска ли се с вируса и какво е отношението ти към пандемията?
Отношението ми към пандемията е като към всяка лична пандемия, която съм имал в живота си. Тя не е по-различна от всички други сътресения, които са ни сполетявали - било в личен или социален живот. И това ще мине! Знам, че звучи клиширано, но няма вариант да не мине. Животът ще продължи със или без нас.
Разболях се от ковид още в края на февруари миналата година след едно пътуване до Швеция, Лондон и Занзибар - така ги бях комбинирал маршрутите. Имах над 8 полета и 4 дни след прибирането ми в София се разболях. Нямаше все още пандемия, нямаше коронавирус в България. Отидох във ВМА, където ме приеха веднага. Държаха ме два дни и ми направиха шест теста, които се оказаха негативни и ме пуснаха за домашно лечение. Десет дни след това ми се наложи да водя група в Занзибар, точно на петък 13-ти, когато затвориха всички граници. Ние летяхме през Турция и в огромен 280-местов самолет бяхме около 25 човека. Беше доста стресиращо, тъй като сме свикнали да има наплив към тази дестинация. Още тогава си казах, че това нещо ще даде отражение в живота ан всички през следващите поне две години.
- Мислил ли си да емигрираш и да живееш извън България?
- Имах един такъв опит, когато бях на 23 години. Мен ме прие проф. Румен Рачев актьорско майсторство за куклен театър пред 2006 г., където мой квестор беше режисьорът на сериала 'Татковци" Яна Титова. Тогава записах тази специалност, защото ме скъсаха за актьорство с драматичен театър на трети кръг. Учих три години, но бях гладен и жаден да съм в "драмата". Втори или трети курс прекъснах изцяло. Никой не искаше да повярва, че съм способен на такъв ход, особено родителите ми, които бяха вложили доста в това образование. Тогава заминах за Лондон, Англия, където останах изключително малко. Може би около месец. Притеглих на везните "ЗА" и "ПРОТИВ" и реших да се прибера в България, където пък на Ивайло Христов му предстоеше да вземе първия си клас в НАТФИЗ. Той ме прие и тогава започнаха хубавите неща. Харесвам киното, телевизията, камерата. Та в онези години мислех да емигрирам и направих един опит.
- Какво те отказа от живота в Англия?
- Най-вече близките и приятелите ми, които бяха в България. И чисто социалната гледка, която там ми липсваше. Аз съм човек, който разчита на живото общуване с приятели, близки, партньори... Някак си там разбрах, че животът ми ще се развие в друга посока и ще ми трябват години, за да постигна това, което всъщност исках и постигнах след това в България.
- Споделял си в стари интервюта, че си вегетарианец. Важи ли все още този факт и какви са мотивите ти към това?
- Бях Вегетарианец около 10 години, но през 2017 започнах да тренирам (вече спрях) и тогавашният ми треньор ми каза, че не мога да разчитам само на млечни продукти и растителни протеини и включихме месото в менюто ми. Беше доста странна трансформация, защото 10 години не бях вкусвал месо, а изведнъж трябваше да го консумирам всеки ден. Вече хапвам месо, но не съм от най-заклетите месоядни, предпочитам да ям зеленчуци, плодове и млечни продукти.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- Играя в едно представление с Искра Радева, Жоро Кадурин и Теодор Елмазов , казва се "Вик за любов" - френска пиеса от режисьора Валентин Ганев. На 25 октомври сме в Силистра, на 26 в Добрич и на 27 в Балчик. Нека вашите читатели да се чувстват поканени. За софиянци, може би, ще имаме дата следващата година.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
