Ирен Кривошиева загуби майка си преди почти месец, но липсата й тепърва ще бележи живота на актрисата. Адвокат Лиляна Кривошиева, с която Ирен имаше много силна връзка, напусна земния си път на 93-годишна възраст.
Ирен Кривошиева е от хората, които се стараят да пазят за себе си тъгата и неприятните моменти, през които преминава в живота. Освен в случаите, когато разговорите за това не са пределно откровени, както е сега.
- Зад силата прикриваш болката. Какво ти коства да можеш да го правиш?
- Така е, да. Болката я пазя за мен, а хората около мен трябва само да се радват. Не бива да ги натъжавам. Така си мисля. Всъщност, болката, която ние изживяваме, когато загубим родител, е повече за нас. Идва времето да помъдреем, да пораснем, да станем по-самостоятелни, да взимаме решение. Аз бях много силно свързана с мама и просто няма как няма драстична разлика за мен.
Сякаш аз още не съм усетила в същина липсата й, защото се занимавам с много неща в момента, но като свършат, изведнъж като остане човек насаме със себе си, изпада в шок. Много е трудно…
Сега се моля и сутрин, и вечер, за починалите – и като започна да ги изреждам – мама, татко, Стефан, дядо, другият дядо, баба, другата баба.. ами то не остана.
- Докторите от ИСУЛ три пъти са връщали майка ти към живота…
- Вярно е, да, три пъти я върнаха. И трите пъти ме предупреждаваха, че тя си отива и трябва да съм готова. Как да се готвиш за това… но аз го правех. И на другия ден ми казваха: Ааа, не, не, оправи се, тя е нашата пуканка, виж колко е добре! И така три пъти. И когато се случи наистина, просто не вярваш. Мислиш, че пак ще се върне. Още не съм осъзнала, тепърва ще свиквам с липсата й.
Много си обичам родителите, Бог да ги прости. И мисля, че и децата, които уча в школата, са с такова самосъзнание. Нали и в книгите пише – почитай родителите, за да ти е добре на земята – това е много, много вярно.
- Сега ти предстоят неприятни неща, свързани с подялба на наследство и т.н. Разбирате ли се със сестра ти?
- Да, доста неприятни неща са това. Но трябва да се свършат. Ще направя, каквото мога и каквото зависи от мен, за да мине по-леко и тази част. Със сестра ми останахме двете сега, тя ми е единствения близък човек. По-голяма е от мен. Даже наскоро й казах – сега остана ти да се грижиш за мен, като по-голяма, а тя отвърна: „Ааа, не, не, не, стига толкова!“ И беше права (усмихва се).
Всички домове и семейства около мен имат сходни проблеми на нашия, минали са през такава криза след загуба на скъп и любим човек. И някак, човек, като ги види, после като се замисли, че всъщност всички отиваме натам, независимо дали някой е с 4 квадрата повече, или по-малко, си казваш – нужно е само разбирателство и любов, защото за там нищо не ни е нужно.
- Майка ти е била адвокат с доста солидна практика, а ти си актриса, коренно различна по характер професия. Как я приемаше тя?
- Това подтикване сега на децата още от малки да стават известни, да стават звезди, при нас го нямаше. На мен никой не ми е казвал колко съм велика, никога не ми е казвано „браво“, но съм усещала от майка си и баща си едно одобрение, радост, че съм постигнала нещо. Но никога не съм била третирана по този начин. Имам друг тип възпитание.
- Ако беше галена с перо, както има една приказка, вероятно нямаше да си това, което си днес?
- Е, да, такова ни беше възпитанието и на двете със сестра ми. Не, че са ни потискали, напротив, но и не са ни възпитавали в изтъкване на себе си, както сега правят много родители.
- Замисляла ли си се някога как щеше да бъде, ако се беше захванала с политика, например, а не с актьорство?
- Нямаше да мога да крада! Нямаше.. Как? Ще взимам от единия джоб и ще слагам в другия?! Нямаше да мога. Това щеше да ме изхвърли веднага от политиката.
- Българите от години се надяват да се появят политици с подобно самосъзнание…
- (смее се) ей затова нямаше да успея, ако бях влязла в политиката. Там трябва да си… виждаш какво е. Всеки е свързан с другия, всеки е някакъв на някого, верига.
- Питам те неслучайно за политиката, защото знам, че майка ти е била преди години заместник кмет на София.
- Едва ли тя е осъзнавала тежестта на подобен пост. Просто си е вършила работата. Знам, че тогава група от хора са изпълнявали тази функция, поделяли са си отговорността. Майка ми беше умен човек, много практична, съобразителна, много полезна за такава дейност, а и на нея й харесваше да се занимава с това. Мисля, че ако беше останала и се беше развила в тази дейност, щеше да бъде полезна. И преди да се влоши здравето й, постоянно следеше какво се случва в политиката, в обществото, вълнуваше се, караше се даже с мен, докато коментираме.
- В предварителния ни разговор ми сподели, че постоянно ти звучат в съзнанието последните й думи. Какви бяха те?
- Да, каза ми: „Да, майче, да, майче…“. Спокойна беше за това, което правя. А щом тя е спокойна, значи и аз съм спокойна.
- Синът ти Владо е имал силна връзка с баба си, даже кръщава първото си куче на нейно име…
- Така е. Кучето се казваше Лили, както и сегашното. Той сега е тук, върна се от Америка, където живее и работи, за да ми помогне за чисто административните въпроси в този момент, а и за да е до мен като подкрепа. Но е за малко, за няколко дни за съжаление. Казвал ми е, че винаги мога да отида при него, ако искам.
- А ти имаш ли такова желание?
- Не, имам работа тук, как. Работя, играя, даже продавам билети.
- Да, дори продаваш билети за представлението, което ти предстои. Защо се налага да правиш и това?
- На хората им е много интересно, когато ме видят, да, с билетите в ръка (смее се). Взимат, снимаме се, смеем се. Правя го, защото се налага. В днешно време театъра не продава билети – специално тази каса, с която работим, в Нов театър НДК. Там продават билети само в деня на представлението. Освен това там има много представления, човек не може веднага да се ориентира, затова е най-добре от първо лице.
- Как реагират хората, когато те видят да продаваш билети? И кога е представлението?
- Изненадват се, после си казват, че много им се иска да дойдат, започват да си проверяват графиците, да коментират (смее се). А постановката е на Недялко Йорданов и се казва "Две жени без да се брои мъжът", и е сега, на 15 май, в Нов Театър НДК, от 19:30 ч. Юбилей на Недялко Йорданов, който ще бъде също там и в деня на представлението ще разписва новата си книга./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
