Димитър Господинов или Гуспата, както е по-популярен, неслучайно е един от най-емблематичните участници във "Фермата". Нещо повече - той е от първите, а както знаем - те винаги се помнят. В Сезон 1 той успя да вдъхнови всички деца, които страдат от детска церебрална парализа като неговия син.
Тази година Гуспата прекрачи прага на най-популярното стопанство у нас за втори път и отново остави следа. Защото вярва в силата на втория шанс! И защото се осмелява да го сграбчи с двете си ръце. "Фермата е вълча пътека, по която трябва да преминеш, оголил зъби, но да останеш човек", неслучайно казва той.
В може би най-откровения си разговор след излизането от "Фермата" Гуспата не спести нищо - и от това, което се е случвало в стопанството, и за всички промени в личен план.
- Гуспа, втори път прекрачи прага на "Фермата", но това, което се случи минути преди да отпаднеш, бе много неочаквано. Какво предизвиква в теб?
- Разочарование със сигурност изпитвам, но не към себе си, а от това, което виждам в голяма част от участниците. Говоря за поведение и начин на комуникация, лицемерие. Явно на живо не сме успели да видим всичките тези неща и колкото и да ни се е искало да е друго, се оказва неприемливо като поведение.
- Това истинско лице на хората ли донесе голямата горчивина в теб?
- Тези хора бяха съвсем различни пред очите ми. А зад гърба ми се чуха доста лоши думи, които не прави чест на тези, които са ги изрекли. Хората трябва да бъдат директни, да говорят в очите, даже когато човек не е до тях. Това е единственото ми разочарование, свързано с хората в стопанството.
- Как, всъщност, изглежда през твоите очи случилото се накрая в дуела?
- Ами чух много остри приказки от много места. В крайна сметка зрителите не знаят всичко. Аз знаех от първата игра нататък, че играя с фрактура на ръката. Но не пожелах да се говори за това, нито да се говори на тази тема, тъй като имам голямо уважение към противника си. Не исках той да си мисли, че се състезава срещу ранен опонент.
- Ти игра на болкоуспокояващи, нали така?
- Да. Аз не изпитвах болка заради травмата, но и не искам да се оправдавам. Единственото, което получих като следствие, беше, че болкоуспокояващата инжекция свали адреналина ми, който е много важен в един такъв момент. Но това не е за коментиране. Играта си беше феърплей до последния момент.
- Успя ли да предадеш посланието, с което влезе във "Фермата"? Получи ли ти се?
- Изпратих послание и тези, които трябва, са го получили. А тези, които са фокусирани в негативното, няма как да го получат. Влязох във "Фермата" с ясната представа, че ще ми е много трудно. Съзнавах каква е отговорността, която имах на плещите си, тъй като голяма част от хората ме асоциират и с това, че съм бил част от екипа, и съм създавал игри, но в крайна сметка съм и един от първите участници във "Фермата".
Имаше много големи очаквания към мен. Ако бях победил, всеки щеше да казва – е, той знае игрите… А като губя, се казва – е, той, въпреки че знае игрите, загуби. Тежестта беше огромна.
Знаех, че не влизам с ясната представа за финал и победа, а за да се рестартирам, за да изпратя послание към всички, но основно към моите деца – да се играе достойно и с уважение към противника, с чест, с феърплей и по правилата, както във "Фермата", така и в живота.
- Това не е ли по-голямата победа, отколкото победата в дуела, пък макар и тя да гарантира продължаване към финала?
- Това е моралната победа, да. Но не можем да твърдим коя е по-голямата, защото всеки, в крайна сметка, е влязъл в това предаване, за да се бори да стигне до края. Никога нищо не се знае. Да не слагаме на кантар двете неща, защото са коренно различни, но да, посланието е ясно. Предпочитам да си тръгна от играта по този начин, отколкото по друг.
Да, имаше противоречива ситуация накрая, но колкото и странно да прозвучи, съм щастлив, че в случая беше в мой ущърб, защото така затворих устата на абсолютно всички, които твърдяха, че съм част от екипа, имам протекция и съм човек, който ще бъде бутан до финала.
Аз никога не се фокусирам в негативното, това е моя посока в живота. Взимам си поуките. Имам своята оценка на случващото се и смятам, че пътя е напред, защото назад, независимо от всичко, няма какво да се промени и направи.
- Всичко показано от теб във "Фермата" обаче, е пример за един много важен човек – за твоя син…
- Възпитавал съм и него, и дъщеря ми винаги на това – да имат мнение, което да отстояват, да търсят истинността, да я заявяват и да бъдат справедливи. Радвам се много, че той е човек с позиция.
Разочарован е, но в същото време е и много горд от всичко, защото наистина се стремях не да се харесам на някой друг, а да отправя послания към децата си, и към хората, които имат нужда да ги чуят. В крайна сметка любовта на децата ти, на жената до теб, на близките и приятелите ти, е по-ценна от всяка друга ситуация.
- Значи си щастлив в личния си живот? Жената до теб е "виновника"?
- Да, така е. Аз съм щастлив с човека до себе си, заедно сме и изпитваме истинска любов. Хората много скочиха и по тази тема. Затова много държа да се отбележи, че и аз, и бившата ми жена имаме хора до себе си, децата ни са добре, двамата комуникираме възможно най-добре в тази насока.
Животът продължава. Никой не е сам, има човек до себе си. Хората трябва да се научат, че трябва да правиш всичко възможно и да търсиш щастието. Нищо не трябва да бъде на всяка цена!
- Мислил ли си за сватба в такъв случай?
- Възможно е. Само Бог знае как нашата любов и щастие ще бъдат увенчати.
- А има ли още глад за риалити формати в теб?
- Аз създавам и в момента проект, който е първото българско онлайн риалити – фокусирано е в социалните мрежи, не по телевизия, и е с кауза. Обединили сме абсолютно всички риалити герои от всички формати – и от "Фермата", "Сървайвър", "Игри на волята", "Къртицата", "Един за друг" в името на кауза, в името на българската роза. Играем заедно и даваме пример! Наистина е един уникален проект, който има за цел да даде вдъхновение на децата ни да спортуват и да пазят българските символи.
А относно участието ми в риалити формати, мисля, че на този етап ми е достатъчно. Дадох си сметка, че хората ме асоциират вече не като участник и аз самият нямам повече глад за участие. Но един друг човек има – моят син. Както знаеш той е със заболяване, но в същото време е и изключително подготвен. Затова няма да се учудя, ако го видим скоро някъде.
- О, приятна изненада! Ще го очакваме значи!
- Да, наистина е такава.
- Няма как да не те попитам накрая за кого ще стискаш палци на финала на "Фермата"?
- В тази ферма има изключително добри хора от по-старите герои. Обичам абсолютно всички, но за мен един единствен човек там вътре е себе си и спечели моето сърце, и стана мой приятел – Яни./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
