Георги Симеонов -JJ: В "Маскираният певец" бях в приказен свят, където аз съм положителен герой

Георги Симеонов -JJ: В "Маскираният певец" бях в приказен свят, където аз съм положителен герой

Талантливият певец и преподавател по пеене Георги Симеонов -JJ се криеше зад маската на "Прилепа" в "Маскираният певец" и много сполучливо успя да заблуди всички със самоличността си. За кратко се превърна в един от любимите образи на зрителите, заради брилянтното изпълнение на парчетата, които си беше избрал. 

Наш репортер си поговори с него за "Маскираният певец", за новата му песен "Забранена любов", за Цветелина Янева, пандемията и любовта. 

 

- Имаше ли някакви притеснения преди да приемеш поканата за "Маскираният певец" и доволен ли си от участието си?

- Въобще нямах никакви притеснения. Много съм щастлив, че участвах и то в образа на "Прилепа", а според мен това беше най-интересната маска. Не се притеснявам, тъй като миналата година работих със същия екип в "Като две капки вода", познавам ги добре и знам колко отдадени са на работата. 

- Беше ли ти удобно в маската на "Прилепа"? Сега да не ти тръгне такъв прякор... 

- (Смее се) Когато си свалих маската точно това казах, че не искам като ме срещат по улиците и да ми викат "Ей, прилеп". След втория лайф наистина ми стана удобно в този костюм. На първия много се притеснявах, защото нищо не виждах от маската. Оказа се, че с лявото око не виждам нищо, заради една финна мрежа. Нямах никаква координация и се шегувах със стилистката, че ще се пребия на сцената. Естетсвено, Кремена Халваджиян ме сложи и на токчета, за да променим силуета. Но аз съм много отслабнал и никой не ме позна. Заживях в образа на "Прилепа" и бях щастлив да го разгръщам. 

- Криеше ли се от семейството и приятелите? Кой пръв те разпозна и какво ти каза?

- От всички се криех през цялото време! Най-близките ми разпознаха моя глас, но не бяха сигурни на 100%, тъй като умело ги залъгвах, че съм на записи, на рождени дни, и къде ли още не бях. Опитвах се и максимално много да си променя гласа при изпълнението на песните. Успях да заблудя панелистите, целия екип и голяма част от зрителите. Отпаданах преди изобщо да се досетят, че именно аз се крия зад тази страховита маска. 

- Панелистите се изложиха с твоя образ. Нито веднъж не споменаха твоето име... 

- Значи съм си свършил работата! Забавлявах се на предположенията, които даваха. И това беше хубавото, че аз можех да бъда който си пожелая. Един път излизах с походка на жена, друг път по-грубо... 

- Имаш ли си любим участник сред останалите? На кого стискаш палци за победа? 

- "Порцеланът" в лицето на Дара Екимова ми беше любим образ и глас. Стискам палци на всички. Тук не говорим само за добро изпълнение на парчето, но е много важен и зрителският вот. Всеки един от нас работи в странни условия. Голяма част от маските не предразполагат за движения и са супер ограничени. Важното е хората да се забавляват. 

- Предполагам "Маскираният певец" е успял да те отскубне за кратко от сложната ситуация, в която се намира светът и черните хроники покрай коронавируса?

- В "Маскираният певец" се намирах в един приказен свят, в който съм положителен герой. Цялата тази организация покрай шоуто ти дава щастливи моменти. Щастлив съм, че участвах в предаването, защото по този начин променяш реалността и да бъдеш герой във време, в което черните ленти във Фейсбук са ежедневие и се появяват на стената на всеки един. 

 - По какъв начин ти се отразява цялата тази пандемия? Наред с негативите успя ли да извлечеш и някакви ползи?

- Ако трябва да съм честен, ще кажа, че съм един щастливец. Всички около мен са здрави. В тези времена продължавам да създавам музика и да правя нови песни, имам концертна дейност. По време на първия локдаун участвах в "Като две капки вода", сега пък в "Маскираният певец". Продължавам да преподавам пеенето, което е основната ми дейност. Щастлив съм, не мога да се оплача. Аз така или иначе се задоволявам с малко, никога не съм бил грандоман. искам да ми се случат големи неща, но са в рамките на постижимото. 

В рамките на тази една година и половина от началото на пандемията аз направих три песни, бях част от "Като две капки вода", "Маскираният певец" и  ми предстои втората версия на песента "Забранена любов". Надявам се да се разпространи интернационално, затова малко я бавя. Щастлив съм, че мога да правя музика и в това време. 

- Преди броени дни представи първата версия на  "Забранена любов", а сценарият те праща пред олтара... 

- Поне на този етап не съм срещнал любовта на живота си и нямам намерения да се женя. Тази история е измислена от режисьора Николай Нанков. Аз съм щастлив, защото до този момент всичките ми видеа са били по-изчистени, елегантни и аз съм с малко и обрани движения. Не съм влизал в роли, сега за първи път ми се случва да се впусна в нещо, което не ми се е случвало. Ники успя да извади от мен страшен артистизъм.

В клипа влизам в ролята на младоженеца и на най-любимият певец на булката, който е поканен да пее на сватбата. Булката започва да флиртува с певеца, което много дразни младоженеца. На екрана се пуска видео, което е подарък от бабата и дядото на булката и на екрана се появява Цветелина Янева, която отново показа, че е най-красивата жена на света. Младоженецът се пленява от нея и се пренася в друга реалност. Булката бързо ме връща в реалността, където ме налага с букета, хвърля пръстени... 

Ввъв видеото участва и еидн мой приятел Живко, който по време на снимките дойде при мен и ме попита дали искам да падне за кадъра. Абсолютно по инерция отговорих положително, без да се змаислям. Той се спъна в релсите на камерата и се смаза на земята. Преби се наистина зверски пред камерата. Ние всички трябваше да запазим самообладание и да не се смеем. Кадърът се получи от първия път. 

- Спомена Цветелина Янева, която определено изненада с участието си в твоя клип...? 

- За първи път влиза само в ролята на актриса, без да пее. В следващата версия на парчето тя има по-голяма роля. 

- Имал ли си забранена любов, както е озаглавено последното ти парче? 

- Имал съм, но кой ли не е имал?! Имал съм такива любови, при които не можеш да прекрачиш нормите на обществото, кой какво ще каже и какви предразсъдъци ще има. Но те са моментни и когато ги изживееш идва вдъхновението. Точно така се роди и тази песен. Това е първият текст на български, който пиша сам. /show.blitz.bg

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

Коментирай