Напук на пандемията и всички гадости, която тя причинява на артистите, фолкпевицата Рени записа три нови песни и засне клип на една от тях - „Празник“ . Те са авторска фолклорна музика, сътворена специално за Рени от композитора Димитър Милев, оркестрант в бенда на Николай Славеев. Текстовете са на Пейо Пеев. Като беквокалист участва Десислава.
- Рени, почитателите ви ще се изненадат като видят, че сте заменили попфолка с фолклор?
- През годините съм се изявявала в различни жанрове. Преминах през поп, рок, евънгрийни, но хората ме свързват най-вече с попфолка и сръбската музика. Сега обаче дойде време да анонсирам публично за промените в своята кариера и за музиката, която предстои да пея от тук нататък. 2020-та е година, в която се насочвам към фолклора. Това е едно нелеко решение, което обмислям от доста време.
- Защо? Кое го налага?
- С настъпването на пандемията имах възможността да остана за повече време с мислите си и да преценя коя е музиката, която ме вълнува истински. Започнах работа по фолклорни песни, писани специално за мен, като имам намерение през 2021 да издам и фолклорен албум. Вече имам три изцяло готови проекта, като песента „Празник“ вече има и видеоклип, чиято премиера беше в моя е ю-туб канал-Reni. Песента и видеото вече са в ротация по няколко фолклорни телевизии и много радиостанции. Горещо се надявам да се хареса на аудиторията, защото вложих много емоции и душа в това изпълнение. Нека да звучи като поздрав по всякакви поводи и празненства, защото е създадена точно за това. Фолклорната музика никога не ми е била чужда и този не е първия път, в който имам авторска песен от този жанр. Преди години, на фестивала „Пиринфолк“ в Сандански, песента „Моя Българио“ ми донесе три награди: на публиката, на общината и на журито.
- -Това значи ли, че спирате с попфолка?
- Не. В репертоара си имам най-различни песни, в различен стил. Често на участията ми искат само сръбска музика, друг път попфолк или естрада. На празниците на общините пък настояват за фолклор. Правя всичко, което иска публиката.
- Да смятаме ли, че идва модата на автентичната народна музика?
- Не става въпрос за мода, защото тя никога не е изчезвала. В нея са нашите корени. Народната музика е основна характеристика на нацията и народа, богатството ни, затова трябва да я пазим в сърцата си и да я предаваме от поколение на поколение. Аз не робувам на жанрове.
- Създавате песен „Празник“ в едно непразнично време, питате ли се, как ли ще се приеме?
- Това е глътка въздух в ситуацията, в която се намираме. Ние, артистите, сме точно затова - да радваме хората, да ги забавляваме, спрем ли, означава че сме се предали. Без музика не може да се живее. Тя дава сила, надежда, поражда чувства. Да, трудно е. Излишно е да споменавам, че от близо шест месеца нямам никаква работа и че ние изпълнителите сме изключително засегнати от мерките, които са наложени. По този повод наскоро бях качила видеообръщение във Фейсбук страницата си, което разбуни духовете и стигна до над милион потребители. Факт е. Не мога да работя в момента, няма как да изкарвам пари и единственото нещо, което ме крепи, са спестяванията ми, които обаче не са безкрайни. Но има толкова много хора, които нямат дори спестявания, а сметките и разходите си вървят непрекъснато. Как тези хора да гледат децата си, как да плащат кредитите си , как да оцеляват!? Аз не съм в най-оптималната ситуация също, но има хиляди, които са на на ръба и аз се моля силно някой най-накрая да си свърши работата и да помогне. По целия свят държавите обезпечават хората с до 80 процента от нормалните им доходи. Само в България всички са оставени на произвола.
- Настроена сте песимистично, на какво се надявате?
- Не е така. Не гледам песимистично. Трябва да вярваме. Това ни крепи. Лошото ще отмине, ще стане по- добре. Както има долу, така има и горе. Колелото се върти и няма да е все така. Очаква ни по-добро бъдеще.
- Да се върнем към времето, когато вашето колело е било високо горе. Например към началото.
- Когато започнах като поп и рок певица, все още нямаше български попфолк. Израснала съм в семейство на класици. Сестра ми завърши консерватория с цигулка. Аз пет години в музикалното училище свирих на цигулка. Учила съм солфеж, елементарна теория... Майка ми беше поканена да пее в Плевенската опера, но баща ми строг, ревнив офицер, не я пусна. Дядо ми пък е свирил на кларинет. Това е моето семейство.
Дует „Ритон“ ме поканиха за вокалистка и така попаднах в поп музиката. Скоро след това станах солистка на групата и тръгнахме из скандинавските страни. Турнетата ни бяха по половин година. Пеехме предимно евъргрийни и то с голям успех. После си направих своя банда - „Доктор-доктор“. Четири години изкарахме по корабите между Финландия и Щвеция. Това беше един безгрижен период. Работа за свободни хора. Не и за семейни. Работила съм с много мои колежки, които са си оставили децата в България и непрекъснато ги мислеха и се притесняваха.
- Как гледаха твоите близки на завоя ви към попфолка?
- Стана случайно, но и това е дълга история. Аз имам изключително стойностни песни. Освен, че пея предимно за любов, имам песен за майката, която се казва „Прости ми мамо“, пея за българите работещи в чужбина, които са далеко от дома в песента „Скитници“ , пея за родителите, които в забързаното си ежедневие нямат време да обърнат внимание на децата си ,такава е песента „Чуй сърце“. Изпълненията ми са събрани в 13 албума, от които четири на сръбски език, издадени в Сърбия и още безброй хитове.
- Вие сте прецедент в Сърбия , където негласно е забранено да се пее на различен език от сръбския?
- Да , песента „ И за теб ли е така“, която изпяхме с Орлин Горанов ми е подарък от Лепа Брена . Изпяхме я на български и стана голям хит . Поканиха ни да я изпълним в „Гранд шоу“. Това действително е прецедент.
- Като погледнем назад виждаме една блестяща кариера, а какво виждате напред?
- Виждам се на сцената. Там се чувствам жива. Това е моя живот. Там ще продължа да бъда, докато имам глас и мога да пея.
Интервю на Исак Гозес
