На 10 януари преди пет години от този свят си отиде Георги Найденов-Гого. Една твърде ранна смърт, на един много талантлив музикат. Ако съдбата не бе решила така, на 6 август Гого щеше да навърши седемдесет години. За Ева, съпругата на певеца, с която преживяват заедно 33 години, той продължава да е жив. Какво си казват двамата в сънищата, тя разказа пред репортер на „ШОУ“.
- Г-жо Найденова, вече пет години Гого не е между нас. Продължава ли той да присъства във вашия живот? Какво днес, пет години след разделата, мислите за него?
- Каквото винаги съм мислила. Нямам усещането, че не е жив. Само дето не го виждам. Той е далеч от мен . Духовната връзка, която имаме, обаче не може да бъде прекъсната.
- Продължават ли да е живи песните, които съпругът ви изпя?
- Разбира се. И той и песните му непрекъснато са на сцената.
- Питат ли ие често за него?
- В мен хората виждат него, имам такова чувство. Питат ме, казват по някоя дума, но се притесняват да не ми бъркат в раната.
- Когато стане въпрос за Гого, като изпълнител, коя от песните му ще наречете негов връх. Коя ще остане завинаги?
- Всичките си песни, които той изпя са прекрасни, но „Бургаски вечери” е най-харесваната.
- Нейната съдба е твърде интересна?
- Той не само я откри, но и много внимателно промени някой думи в текста. Сякаш Господ му ги каза, стори го за секунди. А ако се върнем към историята на песента: Музиката е написана през 1967 година от Иван Коларов, лека му пръст. Иван Ванев, обикновен докер, увлечен от поезията, дава текста. Първи я изпява Монката с групата "Корали", в която е бил и Гого. После я записахме ние.
- Сега тя има статута на химн, поне за Бургас, очаквахте ли този успех?
- Не, не, никога не сме допускали това. Ние сме пели в групите, които имат най-много хитове. Не става въпрос само за „Тоника” , но и за „Фамилията” и това, което сега пеем с „Тоника-Домини”. Никога обаче преди това не сме могли да предвидим успеха. Ти не сядаш да работиш с нагласата, че ей сега ще направя накакъв хит, а с любов и желание, и настроение. А дали след това хората ще я запеят, това е друг въпрос. И въобще това не ни минава през ум.
- Успя ли Гого да реализира потенциала на таланта си.
- Не. Не можа. Имаше много идеи. Много неща беше започнал, но те просто си останаха така, недовършени. Той беше човек, който не стоеше на едно място. той просто непрестанно се движеше, много бързаше ...
- Да не би да е имал предчуствие, за края. Ставало ли е въпрос за това?
- Не. Не е имал предчуствие. Той се радваше на живота. Нямаше вид на човек, който си отива. Непрестанно се шегуваше, имаше червени бузи, без бял косъм. Млад, красив, така си замина Много искаше да пее. Настояваше и аз да продължа.
- Тази година ,на шести август , вашият любим трябваше да навърши седемдесет години. Каква беше голямата му мечта?
- Всичките му мечти бяха свързани с музиката - да направи нови песни, за нищо друго не е мислил. Една от мечтите му реализирахме неговите близки и приятели. Концертът с прочутата италианска група „Рики и повери” беше негова идея. Той работи дълго върху подготовката му. Той беше говореше с тях. Когато те дойдоха и заедно запяхме в препълнената зала „Арена Армеец”, него вече го нямаше.
- Получи ли Гого признането, което заслужаваше?
- Не мога за преценя. За него признанието беше любовта на хората. Награди и потупване по рамото не го интересаваха. Вълнуваше го публиката. Той живееше на сцената, да даде любов на хората и те да му я върнат. Беше артист до мозака на костите. Беше роден за това.
- Да, но можеше да се размине. Нали е тръгнал да става химик? Може би от него щеше да стане способен инженер или научен работник?
- Той завърши химико-технологичния институт в Бургас през седемдесетте години, но не е работил нито ден в тази сфера. Изключвам десетте дни практика в завода за каучук във Види. Преди това защити дипломната си работа, а самата диплома така си стои тук. Беше усмихнат и остава спомена за невероятната му доброта и толерантнот. Беше аристократ.
Имали сме трудности, кой ги няма, но заедно, двамата споделяхме и поемахме всичко. Проблемите не го събаряха. Беше много положителна личност. Много трябва да играеш по нервите, за да избухне. Случваше се твърде рядко.
- Последното което Ви каза?
- Докато можеше да говори ли?
- Да.
- Ами каза ми, че много иска да ме притисне към себе си, да ме целуне, но не може. След това година и половина преди смъртта си, той не говореше. Пишехме си букви и така се разбирахме. Веднаж с жест ми каза, че супата ми не е хубава...
- Още ли го сънувате?
- Често. Даже за последен път, миналата вечер.
- Какво ви каза?
- В сънищата, той не ми говори. Случи се само веднъж . Бяхме на някаква маса в апартамент, в който никога не съм била . На една голяма празна маса седяха хора, които не познавам. В този момент влезе той - млад, красив, готин. Питам го: "Как си бе любими, какво правиш?". Той се обърна и каза: "Много съм добре, но като трябва да си сложа старото тяло много ме боли".
Интервю на Исак Гозес
