logo

Дует "Пирин": С музика можеш да се издържаш, но не и да живееш охолно

Дует "Пирин": С музика можеш да се издържаш, но не и да живееш охолно

Зад дует "Пирин" стоят двама млади, усмихнати и талантливи млади хора - Радостина и Румен. През 2016 г. участват в Конкурса за авторска македонска песен с „Жалба за майка” и в Конкурса за изпълнителско изкуство с „С каменички фърлат, мамо”.И оттогава всяка година се явяват на сцената на фестивала в Сандански. Тази година обаче беше по-специална за тях, тъй като представиха и дебютния си албум. 

Наш репортер си говори с младите музиканти за техните "рожби", за перипетите до достигане на целта и нелицеприятната страна от това да си музикант в днешно време. Радостина и Румен са повече от откровени за нашите читатели. 

 

- Колко време ви отне работата по дебютния албум „Ай, да ми запееш, Македонийо”? Какви трудности срещнахте по пътя?

- Около три години ни бяха нужни, за да подберем и изработим песните. Това е времето от първото ни участие на „Пирин фолк“ през 2016 година, до тазгодишното издание на фестивала, когато беше и промоцията на „Ай, да ми запееш, Македонийо“. Щастливи сме, че точно на „Пирин фолк“ и точно в Сандански представихме първия ни албум, защото именно от там започна професионалната ни кариера. Няколко дни след участието ни на фестивала през 2016 г. ни потърси собственикът на музикална компания „Ара мюзик“ г-н Виктор Касъмов и ни предложи договор.

В днешно време, не е никак лека задача да издадеш албум, като се има предвид колко много има на музикалния пазар и колко е лесно всъщност да си свалиш нелегално или легално  песен от някоя интернет платформа. Трудности винаги има, но ние не сме от хората, които обичат да се оплакват. Каквито и да са били, са забравени в момента, в който държахме дебютния ни албум в ръцете си.

 

- Кой е бисерът в албума?

- Всички песни, които сме включили, носят своята емоционална стойност за нас. Те са като наши деца и не бихме могли да кажем, че обичаме някоя повече от друга. Постарали сме се „Ай, да ми запееш, Македонийо“ да не бъде поредният компакт диск на пазара, а да носи стойност на слушателя. Да не бъде просто изслушан веднъж и захвърлен някъде по рафтовете, а да бъде пускан отново и отново, било то в делник или пък на празник.

- Как решавате кои народни песни да изпълните, как става подбора на репертоара ви?

- Ние залагаме на стари и не толкова познати народни песни. Има много фолклорни „бисери“, които си остават там в раклата, нечути и непознати. За нас е мисия да съхраним и предадем на идните поколения колкото е възможно повече такива песни. Успоредно с народните, правим и авторски, защото трябва и ние да дадем своя принос за развитие на българския фолклор. В нашия албум имаме четири авторски песни, три от които са дело на мъжката половина от дуета – Румен Иванов и една на Никола Ваклинов, който е един от създателите на фестивала „Пирин Фолк“. Румен е автор и на по-голямата част от аранжиментите в албума ни. Стараем се да поднасяме музиката, такава каквато я виждаме ние. Мислим, че всеки музикант трябва да има собствен и разпознаваем стил.

- Притеснявате ли се на голямата сцена и имате ли някакъв специален ритуал преди да се появите пред публика?

- Винаги има доза вълнение и притеснение, но това е нещо напълно нормално. Според нас, ако не си развълнуван, то тогава се губи тръпката и удоволствието от сценичната изява. Чак някакъв специален ритуал нямаме, защото овладяваме емоциите в първите няколко минути и след това се раздаваме за публиката на 100%.

- Спомняте ли си първите крачки в музиката и как така се сформирахте като дует?

- Радостина : Колкото и клиширано да звучи, интересът ми към музиката е започнал да се проявява още от ранна детска възраст в детската градина. Както се казва, човек или се ражда музикант или не, това не е нещо, което се придобива с труд и работа, трябва да го носиш в себе си. На 10-годишна възраст започнах да ходя на уроци по пеене и да участвам във вокални училищни групи в моя роден град Самоков. На 18 години се запознах с моята дуетна половинка Румен и той още по-силно разпали моята страст към музиката. Мога да кажа, че музиката е причината за запознанството ни.

- Румен : Започнал съм да проявявам интерес към музиката от много малък. Като съм бил само на 6 месеца баща ми ми купил малък акордеон, с което може би определил съдбата ми. Първоначално започнах сам по слух да свиря, но когато родителите ми видяха моя стремеж, ме записаха в школата по акордеон в град Самоков, тогава съм бил 10-годишен. След това продължих образованието си в град Благоевград със специалност акордеон. За мен музиката винаги е била най-важното нещо в моя живот, а македонската песен е моята страст. В моето семейство винаги се е слушало много музика и фолклорът се е поставял на пиедестал.

- Кога усетихте, че освен професионални искри, прехвърчат и любовни? Че сте заедно в живота повече помага или пречи на кариерата?

- Още от пръв поглед пламъка на любовта беше разпален. След запознанството ни се срещахме за репетиции, постепенно в процеса на работа видяхме, че освен в музикален стил си пасваме и в емоционален. След репетиция оставахме да си говорим с часове, така и всъщност започнахме да се сближаваме. По-късно осъзнахме, че не можем един без друг и решихме да свържем нашите житейски пътища в един. Това да бъдем заедно ни помага, можем да си казваме нещата открито и по-лично.

 

- Кой най-големият ви успех до момента?

- Ако говорим за материално, след договора ни с Ара Мюзик през 2018-та година на фестивала „Пирин Фолк“ спечелихме специалната награда на Фен Фолк ТВ. Тази година отново на „Пирин Фолк“ спечелихме 3-та награда на фестивалното жури със заглавната авторска песен на нашия албум “Ай, да ми запееш, Македонийо“, която е по музика, текст и аранжимент на Румен Иванов. Самото излизане на дебютния ни албум на музикалния пазар е награда за нашия труд и постоянство през годините. Безспорно обаче най-голямата награда за нас е любовта на публиката, която ни мотивира да продължаваме да творим.

- А най-кризисна ситуация в личен или професионален план?

-  Както всички хора, така и ние имаме своите грижи и проблеми. На един артист, обаче, не трябва да му личи, че нещо не е наред. Трябва да е в кондиция и излизайки на сцената да даде на публиката това, което тя очаква. Както се казва, може вътре душата ти да плаче, но ти трябва да се смееш.

- Бихте ли изневерили на народната музика и да се прехвърлите в друг жанр?

- За нищо на света!

- Може ли човек да се издържа от музика в България?

- Може да се издържа от музика, но това не означава, че може да си позволи охолен начин на живот. Ние се издържаме само от музика, наред с нашите професионални ангажименти и участия, имаме лично звукозаписно студио, където работим, също така Румен е учител по музика.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ 

Коментирай