Диана Дафова е в ново амплоа. Тя вече няма да е само певица, но и театрална актриса. Това ще се случи на 9 юни на сцената на „Театро” в моноспектакъла й „Това чудо(вище), наречено Живот”. Той ни пренася в страни на три континента и е истинско пътешествие на духа. Текстът провокира, подтиква към размисъл, разплаква и разсмива, рaзтърсва и отпуска. Това е преживяване, което търсим, но не намираме в забързания свят навън и което ни дава смисъл и обогатява.
- Г-жо Дафова, преди да поговорим за вашия спектакъл, бих искал да ви попитам какви са вашите впечатления за конкурса "Евровизия". Отговаря ли това, което показаха младите ви европейски колеги на разбирането ви за поп музика. Как оценявате представянето на нашата Виктория?
- Конкурсът „Евровизия” много се промени през последните години. Вече трудно откривам в него песен, която да ми въздейства и впечатли силно. Тазгодишното издание също беше характерно със стремеж на участниците повече към външните ефекти, по-евтина оригиналност и уеднаквяване в звучността. Представителката на България е млада и талантлива. Аз бих искала в бъдеще страната ни да се представя с песни, които да не копират западна звучност, което ни обезличава. Считам, че композиции, в които в атрактивен и конкурентен модерен аранжимент са втъкани характерните български интонации, ще се открояват и ще направят много по-силно впечатление, което е предпоставка за по-голям успех.
- Излизате за първи път на сцената не само като певица, но и като театрална актриса. Как се роди тази ваша идея, кога и колко време готвихте моноспектакъла?
- Публиката ме познава с мащабните ми авторски спектакли, в които участват музиканти, балет, оперни и народни певци и до тридесет придружаващи артисти на сцената. Това бяха моите сценични изяви в България и в чужбина през последните години. Изолацията още в началото ме накара да се замисля за ново артистично превъплъщение, откровено разкриване в разказ на необичайни лични и професионални преживявания, срещи с интересни хора и философски проникновения в близък диалог с аудиторията. Знам, че беше назряло времето за това споделяне на впечатляващи истории, които винаги съм искала да разкажа, което не е възможно в рамките на концерт. Ситуацията предразполага към по-камерни изяви и аз прегърнах идеята за това предизвикателство-моноспектакъла „Това чудо(вище), наречено Живот”, в което разкривам душата си, пея емблематични мои песни, илюстрирани и подсилени визуално от специална мултимедия. Узряването на сценария ми отне месеци, поканих за консултант Здрава Каменова. Художествената подготовка се случва и в момента в истинска артистична и авторска треска и ауфория.
- Повече говорите или повече пеете. С други думи повече театър или повече концерт е вашия спектакъл?
- Мисля, че музиката и текстът са добре балансирани, като сценарият определя песните, а композициите и историите свързани с тях са база за текста. Освен личните моменти е важно да кажа, че драматургията включва общочовешки теми, в които всеки може да открие себе си: коренът, вярата, интуицията и знаците, доверието, свободата, хармонията, дуализмът на живота, любовта и благословията. Актьорската игра ме провокира, а съчетана с музикалните изпълнения и постоянната динамика в сюжета, са истинско професионално приключение, което много ме стимулира.
- Чудовищата в приказките се обикновено лоши, всеки иска да ги убие или да е далеч от тях. Какво е вашето "Чудовище"?
- Основното послание в сценария е дуализмът в живота - всичко има две страни, които са противоположни, но и взаимно се допълват и това създава баланса. Самото заглавие го подсказва, като думата „чудовище” е производна на „чудо”. Животът постоянно ни поднася предизвикателства, чудеса и изпитания. Трудните моменти са „чудовищата”. Убиваме ги като ги преодоляваме чрез вяра и силен дух. Именно те ни тласкат към развитие и усъвършенстване в житейския си път. Самият живот е чудо, което ни предлага богата палитра от преживявания, а ние се учим , как да го танцуваме. Думата „наречено” в заглавието не е случайна. Пояснявам, че тя идва от древнобългарския ритуал наричане”, който е единствен в света. Наричането, което се прави в сакрални моменти от годината е за промяна на енергиите и случващото се в положителна насока. В случая Животът е „наречен”, с желанието да стане по-добър.
- Казвате, че споделяте и свои лични истории в спектакъла, разкажете една две от тях.
- Да, това са необикновени истории, които приемам като дар от съдбата, а тя ги поднася на хора, които имат смелостта да поемат рискове. Една от тях е посещението ми в НАСА като специален гост на излитането на совалката „Колумбия”, защото песента ми „Адия” беше селекционирана за трансмисия в Космоса. Разказвам подробности за това изключително преживяване, илюстрирано със снимки и видео чрез мултимедията.
Личната ми среща с Папа Франциск и разговорът с него, кореспонденцията ми с Папа Йоан Павел, осъществена преди години при необикновени обстоятелства са в линията на сюжета. Спектактлите ми на големи сцени в Чикаго, Вашингтон и Лас Вегас и обичта на публиката там е красив акцент. Концертът ми във военна база в Косово, когато беше най-гореща точка на света , рисковете и петте медала за отличие от Американската армия, които тогава ми бяха връчени също са част от споделеното. Тръгвам от корена, семейството и преминавам през страни от три континента-България, Италия, Индия, Япония, Африка, Бразилия, САЩ и др., пея на 17 езика. Текстът ми е пътепис за преживяното по време на многобройните ми пътувания в различни части на света-срещите, впечатленията, радостта и болката, проникновенията и духовните уроци.
- Не се ли страхувате, че пандемията могат да унищожат "Чудовището" ви още в зародиша?
- Пандемията унищожи много неща, особено в духовен и културен план. Страхът и ограниченията отблъснаха хората от концертните зали и театрите. В тази сложна ситуация забравяме, че именно изкуството храни душите ни, а без този заряд в какво се превръщаме?Знам добре какви са рисковете, но вярвам и в това, че публиката се умори от проблеми и изолация и има нужда от смислени послания и естетична визия.Научно доказаните чрез разнородни изследвания благотворни свойства на гласа ми ще бъдат усетени от зрителите, които ще станат свидетели на интересни факти за това.Поднасям на хората преживяване, което не можем да открием в забързания свят навън.
- Струва ли си труда човек да прави толкова сложни неща в такова трудно време?
- Във всяко време съм правила сложни неща, защото моята творческа натура и експериментална нагласа имат необходимост да създават различни културни проекти. Дълго време живяхме само в очакване и страхове, отчуждихме се.Животът продължава и макар и при по-различни условия и нагласи. Човешката ни същност има нужда от промяна Всичко, което дава положителен заряд на хората има смисъл.Рискът си остава за мен, но очаквам и подкрепата на публиката.Този обмен на енергия е важен за всички нас и ще ги очаквам в театър „Театро” на 9 юни вечерта./show.blitz.bg
Интервю на Исак Гозес
