logo

Бивш директор на Исторически музей в Габрово се топли със слънчева фурна и радиатор

Бивш директор на Исторически музей в Габрово се топли със слънчева фурна и радиатор

"Храната, приготвена на слънце, е по-вкусна от изпечената на ток!", твърди Петър Тоцев

Петър Тоцев е бивш директор на Историческия музей в Габрово. След пенсионирането си историкът започва да сбъдва малко по-малко мечтата си да конструира нещо свое. Любопитен и да преоткрива, и да прилага в живота си отдавна научени в училище правила, той буквално опитомява слънцето и го впряга в домакинските си занимания - с него готви, пере, отоплява се. Конструира фурна от кутии за обувки и слънчев радиатор от бирени кенчета. Постепенно започнал да използва слънчевата енергия и за готвене, и за безплатно отопление. Разговаряме с него, за да получим още ценна информация за иновативните кутии.

- Г-н Тоцев, разкажете ми как ви запали тази идея да използвате слънчевата енергия в домакинството си?

- След като се пенсионирах имах възможност да обърна внимание на неща, на които преди не съм могъл заради липса на време. Попаднах на едни много интересни руски сайтове, от които научих за така наречените слънчеви печки. Обясняваха изобщо как можем да използваме Слънцето. Стана ми много интересно, а и съвсем наскоро си бях купил два чифта обувки и по стечение на обстоятелствата разполагах с така нужните за целта кутии. Същите, каквито видях, че се използват и в руските сайтове. Такива експерименти са правени също и в някои български сайтове.

- Нека поясним как точно се използва тази кутия така, че да служи за готвене или отопление?

- За да направя слънчева фурна използвам две кутии от обувки, които слагам една в друга. За изолация използвам стиропор, вътрешната страна облепям с домакинско фолио, а дъното – с черна хартия. По този начин слънчевата светлина се концентрира върху фурната с помощта на стъкло. Храната се приготвя в тъмен съд, който се слага в плик за печене. Тъй като ми беше интересно и исках да експериментирам, първо започнах с кайма, после слагах и буркани с различни продукти вътре – яйца, зеленчуци, плодове. Исках да разбера колко ще издържат. Оказа се, че например една

консерва или компот, могат да издържат до две години най-малко.

И нещо много интересно – храната, приготвена на слънце, е по-вкусна от изпечената на ток. След това ми хрумна, че такова нещо навремето се е използвало дори и за пране. Когато бяхме преди години в казармата и е трябвало да се прави дезинфекция – са слагали дрехите на пара. Затова опитах и с дрехи, за да видя какво ще се получи. Сложих бельо в бурканите и ефекта беше същия. Но има един проблем – трябва да се следи слънчевия лъч да е непрекъснато фокусиран върху предмета.

- А как се прави слънчев радиатор?

- От кенчета – бирени или от някакво безалкохолно питие. Важното е да са еднакви. Отстранявам им дъното, след това кенчетата се слагат едно в друго, като се залепят и боядисват с черен лак. За да стоят в редица, под и над кенчетата се поставя по една дървена летва с изрязани дупки, в които влизат кенчетата. Така конструираният радиатор се поставя във вътрешността на двоен прозорец, за да привлича Слънцето. Като се нагрее, топлият въздух се издига нагоре и започва да се върти вътре в рамката на прозореца, създавайки топлинна преграда. Моите кенчета вкъщи са 7 по вертикалата и 5 хоризонтално – толкова, колкото побира вътрешната рамка на прозореца ми. През зимата, например, когато Слънцето нагрее,

температурата достига между 13 и 15 градуса.

През лятото пък ползвам и няколко пластмасови бутилки от вода, които съм боядисал в черно. Те се нагряват чудесно. И тогава изобщо не ми трябва топла вода, не си включвам даже и бойлера. И ако преди сметките ми бяха някъде от порядъка на 30-40 лева, сега са от 7 до 12 лв. Но аз не се занимавам с всичко това, защото смятам, че кой знае колко ще спечеля от намаляването на тези сметки, а просто защото ми е интересно. Искам да разбера докъде мога да стигна.

- Вероятно имате и много последователи? Хора, които искат също да „опитомят” слънчевата енергия…

- В България това е сравнително познато. Дори има и русенска фирма, която изработва такива слънчеви кутии. Обаче, когато ги изработят там, искат от 130 до 140 лева на бройка. Когато си я правя сам, с подръчни средства, ми отнема около час и половина време. За хората това е все по-интересно, защото хем икономисват, хем научават нещо ново.

- А какво става, когато няма Слънце? Например през зимата…

- (усмихва се) Когато има Слънце, независимо кой сезон е, нещата се получават. А през зимата Слънцето е по-ниско – това трябва да се отчете. Затова и се следи повече слънчевото зайче. Капакът фокусира огряното от Слънцето и се получава една слънчева лента. Тя трябва да стои задължително над съответния продукт, който в момента готвя. Тогава отнема повече време, но винаги се получава. Използва се тенджера. И когато заври, каквото си приготвяте, веднага го местите в кутията – а тя е направена от стиропор и има форма, аналогична на тази на тенджерата. След това кутията се затваря херметично отвсякъде и яденето продължава да се готви. Готово е след 6 часа. Има хора, които правят това, когато тръгват сутрин на някаква екскурзия. Слагат кутията в колата и на обед вече имат готово ядене. При слънчевата кутия фокусирането може да се извършва на половин час, а иначе отнема много повече време.

- Тези занимания по-интересни ли се оказват за вас, отколкото дейността ви, докато бяхте директор на Историческия музей?

- О, разбира се (смее се). Сега ми е много интересно. Директорът е повече администратор, той дори не е историк и много трудно може да се отдели от това. Сега изведнъж имам възможността да разбера хората какво правят, как си решават проблемите с домакинството, как се веселят и т.н. Между другото англичани и американци вече предлагат тези методи на по-бедните държави, например на африканците. А там за тях това е разкош, защото имат слънце, колкото си искат.

Просто използват енергията, която имат.

Едно време, когато бях ученик, случайно ми зададоха въпроса – за какво може да се използва Слънцето, при положение че това е една безкрайна енергия?

- Значи няма нищо случайно! Тази идея докосва съзнанието ви още в ученическите години…

- Да, така се получи (усмихва се). Понякога се случват и такива неща, а и човек никога не знае кое ще привлече интереса му до такава степен.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай

oeabafosaxlij

oeabafosaxlij 12.06.2019 14:03

http://mewkid.net/buy-prednisone/ - Prednisone Without Dr Prescription Prednisone Online jct.yjyt.show.blitz.bg.nrw.zl http://mewkid.net/buy-prednisone/