Актьорът Павел Иванов е сред свежите лица в новия хитов сериал „Татковци” по бТВ, който ни забавлява всеки делничен ден от 18 часа. Той е ученик на Стефан Данаилов и има привилегията да се превърне и в негов приятел, дори да работят заедно на сцена.
Първите си стъпки на театрална сцена прави в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, а през 2014 започва да играе и в Народния театър "Иван Вазов", в чиято трупа влиза през 2016 г. Изпълнява ролите на Велизар Апостолов във "Виновният" от Димитър Димов, Сър Франсис Уолсингъм в "Цветът на дълоките води" от Оля Стоянова, Рингърт и Капитан Аугустус Блай в "Тигърът" по Уилям Сароян, Пол Сингър в "Лунатици" от Кен Лудвиг, Керубино в „Един безумен ден" от Пиер дьо Бомарше, Жорж в "Среща в Санлис" от Жан Ануи и Даниел в "Актрисата" от Питър Куилтър.
През този сезон на сцената на Народен театър „Иван Вазов" можете да гледате Павел Иванов в "Цветът на дълоките води" от Оля Стоянова, "Виновният" от Димитър Димов, "Лунатици" от Кен Лудвиг, "Среща в Санлис" от Жан Ануи, "Актрисата" от Питър Куилтър, „Един безумен ден" от Пиер дьо Бомарше, „Приятна жена в лоша компания" от Андре Русен.
Ролята на Павел в „Татковци” е любима на зрителите, които го обявиха за изключително секси баща и блян за всяка майка. Грижовен, мил и поучителен – ветеринарят Тодор Балевски е истински баща за пример. Овдовял преждевременно, сега той отглежда сам малката си дъщеричка Кики.
- Как така попаднахте в сериала „Татковци”? Допада ли ви ролята на ветеринаря Тодор?
- Кастинг-агентката на сериала ме намери във „Фейсбук” и ме покани на кастинг. Явих се на среща в уговорения час и за първи път се срещнах с продуцента на продукцията. Дадоха ми няколко задачи, които изпълних пред камера и така попаднах в полезрението на самия екип. Казаха ми, че още тогава са ме харесали.
На първата ни среща не четох ролята на Тодор, а произволни текстове, които бяха подготвили за нас, за всеки от кандидатите за ролите. Явно искаха да се запознаят с моите личностни характеристики като актьор, преди да започнат да си ме представят в ролята на когото и да е.
Харесва ми ролята в „Татковци”, защото с Тодор имаме страшно много съществени разлики. Това го прави предизвикателство за игра. Радвам се, че ми повериха точно тази роля, на този баща. Така мога да помисля и отключа в себе си определени настроения, отношение към детето, което ми партнира.
- Обявиха ви за „секси таткото” в сериала. Приемате ли се като такъв и доколко външността е важна в киното и театъра?
- Не се възприемам като такъв въобще. Тази оценка е много субективна, всеки си има мнение. Няма да нападам, нито да защитавам такава оценка или прикачена външна характеристика.
Външността в киното, телевизията, театъра и света на тези занимания е важна. Човек трябва да се грижи за себе си и да се радва на това, което му е дала природата. Трябва да го оценява, разглежда правилно и да се грижи то да седи на хубаво, високо и приветливо ниво, за да може да радва и вдъхва спокойствие в очите на останалите, които го гледат. Тази тема да не ги занимава, а направо да се приходи към съдържанието и сюжета, който иска д аим предложи.
- Обичате ли животните и вещ ли сте в тази сфера, в която ви се налага да се потопите в сериала?
- Страшно много обичам животните. Израснал съм в компанията на различни животинки. Като повечето хора, аз също обичам кучета и котки. Отгледах до 2-годишна възраст едно кученце, след което го изпратих при моите родители, за да бъде на по-благоприятно за него място. Изградих емоционална връзка с това куче, което ми показа какъв силен афинитет имам към животните.
- Имате ли деца? Като какъв баща се виждате?
- Нямам деца все още, така че с пожелания към себе си мога да отговоря на този въпрос. Бих искал да се видя като много отговорен, присъстващ баща, който служи за пример във всяко едно звено от живота на своето дете.
- Точно като такъв баща виждаме и твоя герой Тодор...
- Заявката за Тодор, която се прави с първите епизоди, е именно такава. Разбира се, по-нататък зрителите ще станат свидетели на доста проблеми , които се изправят пред Тодор за решаване. Зрителите ще видят каква бърза преценка има той. Проблемите са свързани пряко с това, че той е самотен родител и в един определен момент той се изправя в битка за запазване на правата върху своето дете. Лека-полека е възможно да посегнат върху това негово право.
- Завършил сте НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Какви спомени имате от него?
- Влязох в неговия клас през 2012 г. Имах едно единствено изградено желанието и то беше да съм в неговия клас. Знаех, че тази година ще приема студенти и проявих силна амбиция да си свърша работата така че да успея. Само сензитивен човек може да улови тези вибрации във въздуха, които ясно показват, че с дадения човек имаме предпоставки за общуване, взаимна работа и приятелство. Въпреки че ни делят години и поколения помежду ни, това при нас веднага се улови във въздуха.
Най-силно ще го запомня с работата ни по пиесата „Актрисата”, в която играхме заедно след като вече бях завършил. Нашите отношения – приятелски и работни, продължиха и след като приключиха моите студентски години. С тази пиеса обиколихме цялата страна. Имахме желание да обиколим и света, но за съжаление болестта не му позволи това. В неговите късни години, тази пиеса му върна желанието за работа, за общуване, да пътува и да работи. Той заговори за това, че има желание да отвори един голям частен театър. Такъв имаме намерението да отворим с продуцента Кирил Кирилов и ще го кръстим „Стефан Данаилов”.
- На театралната сцена или в киното се чувствате в свои води?
- Чувствам се в свои води и на двете места. Дълги години в детството си съм се подготвял за сблъсъка с големите театрални сцени. Сега се опитвам да се подготвям за малкия и големия екран, да влизам в домовете на хората по един достоен начин. Надявам се, че наученото и практиката ми до момента да успявам да успявам да градя образ, който да ги вълнува.
- Като по-малък са ви вещаели успех в спорта, по-специално в баскетбола. Защо се отказахте и направихте остър завой към актьорството?
- В моя роден град Русе, по време на тийнейджърските ми години, със собствени моноспектакли гостуваха Мариус Куркински, с когото в момента работим по различни заглавие в Народния театър, и Камен Донев. След като ги изгледах, веднага разбрах, че искам да се знаимавам с това. Това беше събитие, което се случи за една нощ. Всичко бързо се преобърна.
Вярно е, че ми вещаеха успех във спорта, аз самият го исках и мечтаех за успешна кариера. Действителността и моите представи за това какво искам да бъда в спорта са две различни неща. В баскетбола на високо равнище, каквото аз неминуемо щях да искам, изисква по-различни характеристики от моите. Висок човек съм, но нужният ръст за най-големите равнища в баскетбола е по-висок от моя. Там момчетата са повече от 195 см., какъвто аз догонвам, но нямам.
Спортът присъства в ежедневието ми и при всяка възможност практикувам колективни спортове – футбол, баскетбол. Постоянно вдигам тежести, занимавма се с упражнения със собствено тегло. Развивам тялото си и ми е приятно да го правя.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
