Гергана Цакова направи особено впечатление на треньорите в „Гласът на България” още по време на кастингите на тъмно, на които с нетърпение да види кой стои зад красивия глас, се обърна Михаела Филева. Съдба или не – тя избра Гергана за втори път в своя отбор и по време на музикалния й дуел с Георги. Така усмихнатата актриса вече е все по-близо до финала на хитовата продукция на bTV. В откровено интервю тя ни споделя не само съкровените си желания на сцената на „Гласът на България”, но и някои от най-големите мечти в живота си.
- Гери, как стигна до участие в „Гласът на България”?
- Когато гледах миналогодишния сезон на „Гласът на България”, много се вълнувах, следях всеки епизод, но ми изглеждаше като нещо, което никога не бих могла да направя. Нищо, че съм актриса. Просто си мислех, че няма как да се осмеля да направя тази крачка да изляза на тази сцена. В един момент обаче, реших, че искам да изпитам себе си. Исках да разбера мога ли да се преборя с конкуренцията, която е много сериозна.
- Фактът, че си актриса не е ли предимство за теб пред останалите? Ти със сигурност повече владееш вълнението и сценичната треска.
- О, да, така е. Има доза истина в това, но само ако се фокусираме в сценичното поведение. Сценичната треска обаче, е факт, въпреки актьорските ми умения. Това усещане е наистина много по-различно от другото, което имам на театрална сцена, където съм репетирала повече и съм далеч по-подготвена. В театъра сякаш имам повече сигурност в себе си, а на сцената на „Гласът на България” имам 2 минути, в които трябва да съм направо перфектна. Много е трудно.
- Имаше възможност наскоро да се запознаеш с румънската суперзвезда INNA. Разбрах, че си я попитала как се справя със същата тази сценична треска. Какво ти отговори тя?
- Тя си формулира много добре отговора. Каза, че всъщност хората харесват това да виждат, че някой се притеснява. Защото, ако си прекалено уверен и си казват: „Еее, тази е прекалено самоуверена, не ме кефи”. Затова е нормално наличието на сценична треска. Ако нея я няма, нищо не е същото и може би вече не те вълнува чак толкова това, което правиш. На сцената трябва да си максимално отдаден, но и не трябва да ти личи, ако имаш някакъв личен проблем, защото хората реално се интересуват от това какво правиш, а не какво чувстваш в този момент.
- Беше ли напрегната по време на вокалния дуел с Георги?
- Беше ми много приятно да работя с Георги, защото много бързо се сприятелихме. Бързо си паснахме като гласове. Направихме много добра симбиоза и затова ми беше много тъжно, когато той отпадна. Колкото и да е странно, аз принципно нямам спортна злоба в себе си, онзи състезателен дух, който се проявява в такива моменти, нищо, че съм в състезание. Приемах дуела с Георги като нещо, което ще направим заедно и в крайна сметка ще стане това, което ни е писано. След като Михаела каза, че избира мен в своя отбор, имах някакво вътрешно усещане, че някой все пак ще открадне Георги. Но… не стана и ми беше много мъчно. В крайна сметка обаче, всичко е за добро. Това е неговият път и ще поеме по друг начин в музиката.
- Като малка си пяла в детски радиохор. Как те привлече актьорската професия?
- На хор ходех до 4-5-ти клас, а когато бях в 8-ми клас една приятелка, която тогава ходеше на театрална школа, все ме подканваше – „Ела, много е готино”. И всъщност покрай нея се записах и се влюбих бързо в този тип изживяване. Когато станах 12-ти клас вече бях сигурна, че това е попрището, на което искам да се развивам. Исках да е свързано с изкуство – пеене, актьорство. Казах си, че двете могат да бъдат дори в съчетание и така.
- Имаме популярни примери за такава комбинация. Например Антоанета Добрева-Нети, която е и актриса, и певица…
- О, да. А също и Стефан Вълдобрев. Но аз харесвам много и Михаела Филева (смее се), не само защото съм в нейния отбор сега. Още когато се явих на кастинга и разбрах, че тази година тя ще бъде треньор, много се зарадвах. А после, когато се обърна и на изпълнението ми, бях невероятно щастлива. Иначе от чуждите изпълнители много харесвам Ейми Уайндхаус – обожавам нейната музика. Велика певица е.
- Какво би искала да изиграеш най-много като актриса?
- Бих искала да изиграя роля във филм с Леонадро Ди Каприо. И ако това се случи, бих била най-щастливата на света.
- Каза ми, че нямаш състезателен дух в себе си. А глад за финал в „Гласът на България”?
- Мечтая си за това, да, но не ми е на живот и смърт. Каквото ми е писано, ще стане – и ще съм доволна и в двата случая, защото вече съм стигнала до много далеч./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
