Актьорът Димитър Селенски за героите си: Щурчето стреля по Ботев, поп Кръстьо не е предал Левски

Димитър Селенски е роден в Русе. От малък решил да бъде актьор. Не го приемат във Театралната академия и записва Вишият институт за селскотстопански машини в родния си град. Двете години там обаче били достатъчни да се убеди, че от него инженер няма да стане. Назначават го стажант –актьор в театъра в град Торбухин /днес Добрич/.

Първата му роля е на журналиста в пиесата „Десет дни, които разтърсиха света“. Тя е поставена по повод седемдесет и седем годишнината от Октомврийската революция. Скоро след това се мести в Силистра, където твърде успешно играе Капитана в „Бащата“ на Стримберг. Междувременно завършва ВИТИЗ в класа на професор Анастас Михайлов. Двадесет години след началото отново се връща в Русе, но разочарован, напуска и минава на свободна практика. Играл е във филмите: "Воевода"; "Чувство за непоносимост" - за Георги Марков; "България в четири сезона".

Има 4 моноспектакъла. Последният „Щурчето“ по книгата на Неда Антонова „ Неговата любима“ имаше премиера съвсем наскоро.

– Г-н Селенски, кой е Щурчето-героят на най-новия ви моноспектакъл?

- Едно момче, което само на седемнадесет години се включва в четата на Ботев. Той не е просто литературен герой, а реално съществуваща личност. Името му е Иван Славков, а родът му произхожда от Тетевен. Щурчето вижда Ботев като „един странен човек“ и го последва с еуфоричната му готовност . Той е до него, като член на четата му през всичкото време, до смъртта на поета.

- Какво се случва в пиесата?

- „Щурчето“ е безумно разочарован от това, което става в България след освобождението от турците. Двадесет години не се говори за Ботев и хората, което са се били редом с него. Първият паметник на поета е направен във Враца четвърт век след гибелта му.

В пиесата „Щурчето“ стои на лобното място на своя войвода и чака Стефан Стамболов. Иска да го попита: Защо аджеба допусна това нещо да се случи, след като той те прие в дома си спяхте в една стая...

- Той го обвинява?

- Не, търси му сметка. Стамболов не успява с неговото апостолство в Стара Загора и за осем месеца се скрива в Самоводене. В същото време Ботев преминава Дунава и чака помощ. Какво се е случило, пита „Щурчето“. Стига се и до въпроса чий куршум е убил Ботев?

- Пиесата дава ли отговор?

- И да, и не. По-точно казва : Не търсете убиеца на поета, търсете  духа и следвайте неговата гениалност. Това е отговорът.

- Защо Щурчето не казва кой е убиецът, след като го знае?

- Той действително го е видял, но явно иска да го скрие. Казва, че в сумрака не е могъл да го разпознае. Но той е там, до ранения поет и е последният човек, който се докосва до героя. На него Ботев казва: „ Въздай ми и на мене мъжко причастие, за да не се мъча.“

По този начин обясняваме втория куршум в тялото на поета. Той е от Щурчето. Четникът Иван Салавков казва: „Бай Стефане /Стамболов/ да знаеш кой е убиецът на Ботев, да знаеш и за разправяш, нека се помни моето име, нека връз мене да падне проклятието на времето, но не петнете името на моя народ. Щурчето поема цялата отговорност, за да престанат всички други спекулации, които злепоставят България.

- Каква е съдбата на прототипа на вашия герой?

- След освобождението той участва във всички войни . Ранен е, с ампутиран крак. Подобно на майката на Ботев няма народна пенсия и завършва земните си дни в нищета и мизерия.

- В „Последната нощ на Апостола“ играете няколко роли, все на сподвижниците на Левски. Дава този спектакъл на отговор на въпроса: Кой предаде Апостола?

- Аз съм наясно за себе си, но на сцената мен повече ме занимава психологическите процеси в героите. През годините те са били обвинявани, идеализирани или анатемосвани.

- Какво казва поп Кръстьо във вашия спектакъл? Той до днес носи клеймото на предател, въпреки че сериозни писатели и историци отричат да е такъв и се стремят да изчистят името ме?

- Поп Кръстьо е трагична фигура . Той е бил много близо до Левски и му остава верен докрай. И от тази си позиция критикува и осъжда действията на комитаджиите и в същото време се прекланя пред силната вяра на Левски в делото на освобождението.

- Вие докато сте готвили тази роля навярно доста се прочели за прототипа на героя си. Какво е вашето мнение за поп Кръстьо?

-Аз съм убеден, че той не е предал Левски. Има една книжка: „ Истината по предаването дякона Левски.“ Това е една анкета, която Димитър Кацев- Бурски прави петдесет години от смъртта на Апостола с останалите живи негови саратници. И се оказва, че те пред Захари Стоянов говорят едно, а пред него съвсем различно. Дали това се случва заради възрастта им или поради политическата конюктура е въпрос, който може да се тълкува, но никога няма да има отговор./show.blitz.bg

Интервю на Исак Гозес