Цирковете остават затворени до 1 май, гласи заповедта на министъра на здравеопазването. Това според Александър Балкански ще постави гилдията в много трудна ситуация. Академикът недоумява защо след като всички останали културни институти, а вече и ресторантите работят, артистите на манежа са дискриминирани. Големият артист и собственик на най-големия цирк на Балканите сподели тревогите си с агенция „Блиц“.
- Г-н Балкански, през месец април вие няма да работите. Защо?
- Пред мен е заповедта на министъра на здравеопазването, според която могат да отворят театри, музеи, кина, школи за танци, училища, но не и да има културни и сценични представления на цирковите артисти. На нас ни се разрешава да започнем на 1 май. Мотивите? Казват, че в цирка идвали много деца. В същото време куклените театри са пълни. Операта прави детски спектакли всяка неделя. Тъжната статистика показва, че откакто през 2015 година в цирка бяха забранени номерата с хищни животни, посещенията са спаднали с 65 процента. И без заповед на министъра циркът работи максимум с четиридесет процента посещаемост. Освен това по продажбата на билетите мога да докажа, че ако под шапитото има четиристотин души, от тях само сто са деца. При това той не е затворена сграда и под него въздухът циркулира и при всяко подухване на вятъра се извършва естествено проветряване.
- Колко хора влизат най-често на едно ваше представление?
- Цирк „Балкански“ има 1600 места. Този капацитет никога не може да бъде изпълнен. В най-посещаваните дни- събота и неделя, идват най-много около четиристотин души. Излишно е да казвам, че спазваме най-строги мерки за тяхната безопасност. Нека министърът на здравеопазването да дойде и види какво представлява циркът и тогава може и да промени заповедта си.
- Какви са последствията от това, че ще откриете сезона си не в началото на април, както предвиждахте, а един месец по-късно?
- Ние вече сме платили на „Софийски имоти“ наема за плаца и то от първи април. Отдавна имаме договори с артистите, които ще участват в новия ни спектакъл. Това са: рокерите с глобуса на смъртта от Колумбия, клоун, който ще дойде от Бразилия, десет балерини и акробати от Украйна, дуо транформация от Италия. На всички тези хора вече сме изкарали работни визи, платили сме здравните застраховки и билетите за самолета. Те ще бъдат тук на 25 март. И независимо дали играят или не, трябва да им плащаме заплати и осигуровки, защото всички те са на трудов български договор. При тази заповед на министъра ние губим през април 25 работни дни - огромна сума, която ще ни постави в много затруднено положение. Всъщност тревожният въпрос е, кой ще издържа артистите един месец?
- През периода на пандемията вие не получихте ли някаква помощ от държавата?
- С малко прекъсване цирк „Балкански не работи вече шестнадесет месеца. Миналата година отворихме през септември и октомври и като теглихме калема, оказа се, че сме изхарчили повече, отколкото сме получили и всъщност сме на загуба. Искахме да участвахме в помощите по програма 60:40, но бяхме отхвърлени, за 80 на 20- също, за по 24 лева на работен ден-отново не ни одобриха. Единствено спечелихме проект от Министерството на културата , който ние осъществихме, но той не ни помогна достатъчно
- Обявихте наскоро, че към цирк „Балкански“ се открива международна академия за цирково изкуство. Какво ще представлява тя и кога ще отвори врати?
- Има за цел да подготви нови номера на професионални артисти. От миналия месец тя вече работи. Италианска артистка подготвя нов въздушен номер, т. н. ремъци, колумбиец работи над скокове и акробатика на опъната тел, нашата Кристина Костова репетира усилено въздушна гимнастика на обръч, а балерина ще прави номер на мачта, обучаваме също клоун с ексцентричен номер. Те са съвсем нови и за цялостната им усвояване ще са нужни месеци. Това е засега.
- А занапред?
- Искаме академията да стане училище за циркови артисти, каквито има в Москва и Италия. Тя ще е за ученици от 8 до 20 години, независимо от коя точка на света са. Няколко кмета на малки села и градчета вече са ми подали ръка и предлагат изоставени училища с дворове за база на академията. . Тава няма да е аматьорска школа, а училище за професионалисти. Името Балкански, което ще стои на дипломата на всеки, е гаранция за качество. Но и дава сигурност, че този човек ще бъде приет добре във всеки цирк по света. Преди това обаче, поне две години трябва да работи в нашия.
- Не умира ли вашата професия. Има ли нужда от циркови артисти в това сложно време на пандемия и кризи?
- Нужда от добри артисти винаги има. Непрекъснато получавам запитвания за артисти, които да заминат за Китай, където искат да разнообразят програмите си с европейци. Да не говорим какъв глад за добри номера има в Съединените щати. Така че светлините на манежа все ще има кого да осветяват.
- Наскоро получихте почетния знак на президента. Догодина ставате на осемдесет. От тях 72 сте в цирка. Не се ли уморихте?
- Не. Това е смисълът на живота ми. Моя, на съпругата ми, на синовете ми, на внуците ми. Това е съдбата на моята 200 годишна циркова династия. Така е било преди мен, така ще бъде и след мен. Затова ще съм край манежа, докато мога, защото имам още много работа за вършене.
- От тези 72 години в цирка, кои от тях бяха най-хубавите ви?
- През 1965 отидохме в Израел. Видах Ерусалим и Божи гроб, после в Египет –пирамидите. През 1971 година пристигахме в САЩ. Самолетът направи обиколка над Манхатън в Ню Йорк. Гледах „Импарис стейт билдиг“ и не можех да повярвам, че има такова архитектурно чудо. Тогава той беше най-високата сграда в света. Сега има много и по-високи. Работил съм в шестдесет държави по света. Баща ми казваше, че нашата професия е една доживотна платена екскурзия.
- Кой е върховият ви номер и успех?
- Въздушният трапец с Мими Балканска. Играли сме го 365 пъти в „Медисън скуер гардън“ зала, която събира 37 000 души и винаги бе пълна. Рекламите в близките кина започваха с нас. Вестниците пишеха“ Феноменалният артист от България“ , а номерът ни наричаха картина на Рембранд. Но случи се, че за няколко дни Мими се разболя и играх с друга партньорка. Тогава някой каза. Жалко: Рембранд е без рамка… А разбирачите казват, че рамката е като половин картина.
Интервю на Исак Гозес
