Адв. Хари Харалампиев е едно от най-уважаните имена сред своите колеги. Той е сред защитниците на българските медици на процеса в Либия. Мнозина са слушали запомнящите му пледоарии. Не по-малко са чели книгите му. Последната излезе тези дни и носи странното заглавие: "Неопитомени думи".
- Г-н Харалампиев, къде по-трудно се опитомяват думите: в съдебната зала или пред белия лист?
- Без думите трудно можем да си представим човешкото общуване. Чрез тях изпитваме удивление и почит към живота. Опитомени или пък не, думите ни изграждат и ние сме техни поданици. Трудно се опитомяват думите, било пред белия лист или пък по време на съдебните пледоарии. В съдебните зали, където се твори правосъдие, са необходими знания, логика, достоверност, убедителност и импровизационни умения. Необходима е интелектуална мощ, която да внуши доверие и честна промисъл. Писаното слово е нашата връзка със света. То утвърждава самотата ни, но едновременно с това е и отрицание на нашата отчужденост.
- Казвате, че влизате в съда с бяла риза и чисти помисли. Необходими ли ви са те и когато сядате да пишите?
- Определям писането като разтърсване и внезапно сепване, като сноп светлина, която струи. Бялото е синоним на чистота и добронамереност. Зная, че когато Йовков е будувал над своите великолепни разкази, винаги е бил с бяла риза. Тя е знак за обич към себечовека.
- В книгата си разказвате с любов за своите приятели. Какво ви свръзваше с актьорите Иван Ласкин и Филип Трифонов, вечна им памет? Те, освен че са по-млади, са и далеч по-различни от вас.
- В Иван Ласкин и Филип Трифонов ми харесваше чистотата на помислите им, изкуството до съпреживяват чуждия успех като свой. Те бяха актьори с изострена съвест. За тях не мога да говоря в минало време, защото са кодирани в моята памет. Колкото и различни да сме един от друг, нас ни обединяваше изострената чувствителност към хора и събития.
Иван и Филип бяха естествени и земни. Тези им качества ме сближиха с тях. Преди години в една злостна статия, публикувана във вестник "Култура", Ласкин несправедливо беше обруган от един режисьор. В злополучната си статия "авторът" го оприличи на "Нещастливцев", който с бронирания си джип, какъвто никога не е притежавал, продава дрога. Моя беше идеята режисьорът да бъде предаден на съд за клевета. Не успях да защитя Ласкин по причини, които стояха вън от юридическите ме доводи. И днес не съм престанал да се гневя от несправедливостта.
- За кои дела се сещате по-често: тези, които сте спечелили или тези, които сте загубили?
- Колчем се връщам назад във времето, толкова пъти в съзнанието ми изплува името на Никола Гинин от пазарджишкото село Карабунар. В далечната 1982 година той беше обвинен в умишленото убийство на свой съселянин, като му е причинил тежка черепно-мозъчна травма. Положих неимоверни усилия в наказателния процес, за да се установи истината. Оспорих с медицинска документация и юридически доводи назначената петорна съдебно-медицинска експертиза.
Установи се, че смъртта на потърпевшия е резултат на тежко онкологично заболяване. Постановената седемгодишна присъда беше отменена, а Гинин оправдан. За мен не по-малко са важни и онези дела, в които не съм успял. Те изострят сетивата ми, единствено в себе си търся причината за неуспехите. В такива моменти ме спохождат словата на премъдрия Блез Паскал: "Не само истината дава увереност, но и самото нейно търсене доставя покой". Мисията на адвоката е, чрез пледоариите си да успее да помири правосъдието със свободата, инстинкта, за която е по-силен и от самата свобода.
- Като човек, който цял живот се занимама с право, какво бихте казали на хората, а те не са малко, които твърдят, че такова нещо- право, правда няма?
- В последно време с правосъдието словоблудстват люде, които никога не са прекрачвали прага на съдебните зали. Аз принадлежа на съдебните зали. Срещам знаещи, можещи, етични, отдадени на правото съдии и прокурори. И тъй като казвам това, което мисля, без да се подавам на съображения, напомням: Съдебната зала извисява човека, изостря сетивата на съдебните състави, приканва ги към дълбок размисъл преди да произнесат своите присъди.
В съдебните зали връх взима творческата преценка на доказателствата, а не емоционалното пристрастие. Но когато тези, занимаващи се с правосъдната система, не се уморяват да повтарят "реформи, реформи са необходими", без да сочат какви да бъдат те, това вече е нервен тик, заекване.
- Кое писане ви удовлетворява и доставя по-голямо удоволствие: на една адвокатска пледоария или на страниците от книгите ви?
- Изготвянето на съдебната пледоария съществено се различава от литературното писане. В пледоарията необходимо е да властват класическите добродетели на юриста, познати и ценени от времето на римляните - краткост, точност, яснота и убедителност. При мен водеща е будистката фраза "Всичко излишно е грях". В художественото писане текстът разпалва кръвта, разкъсва стилове. За пишещия е съотносимо изреченото от Ницше: "Да царува е дадено не на съдбата, а на твореца". Ще добавя: на талантливия творец.
- В книгата си цитирате Бюнюел: "Понякога случайността подрежда нещата". При вас така ли беше и доволен ли сте от подредбата?
- Случайността е била неизменен спътник в моя живот. Тя ме сближи със знакови фигури, играли съществена роля при изграждането ми на човек и юрист - веднъж поетът Константин Павлов ми каза: "Ако някога следваш, запиши право. То ще те направи борбен, ще изостри сетивата ти за справедливост.
Иван Динков в разговори ме съветваше в съдебна зала да овладявам емоциите си.
Истинско богатство беше приятелството ми с Борис Димовски. Той беше живо въплъщение на максимата "Цената на достойнството е бедността. Не духовната, а материалната.
Покорителят на светлината - незабравимият Никола Манев беше този, който ме насърчи да подготвя книгата "Мълчалива поезия".
Помня казаното от човеколюбеца Сент Екзюпери: "Смисълът на живота е в човешкото общуване".
- Казвате че Господ вече подминава вашата маса и сяда на друга. Това натъжава ли ви?
- В последните години от жизнения си път Никола Радев казваше, че Господ е подминавал неговата маса и е сядал другаде. Ще бъда щастлив Господ да се смили над грешната ми душа и пожелае да седна на моята маса. Ще бъде сгоден момент да му се изповядам./show.blitz.bg
Интервю на Исак Гозес
