"Славата е повече от затвор. Единственото нещо, което спасява положението, е семейството. Преди да стана известен съм бил по-щастлив, казвам го откровено. Сега трябва насила да се смееш, да бъдеш не само певец, но и артист", казва Тони Стораро пред Мон Дьо.
"Като по-млад жена ми непрекъснато ми се караше за жените, искаше да се прибирам по-рано, да не ме закачи някоя. Имала е право, защото нашата професия е нож с две остриета. Взех я на едnо участие и още слизайки от таксито към мен тръгнаха две момичета и ми казаха; "Как си, Тони? След участието да си направим парти? Вземи и мацката си с теб". Това се случваше всекидневно", допълва той.
"Родителите ми дойдоха за първи път на мой концерт, когато бях вече популярен. Имах промоция на албум в една от залите на НДК и майка ми после разправяше на всичките си приятелки какво съм направил. Докато баща ми беше по-скромен, никога не е показвал емоциите си и да се развълнува от моето пеене. Гласът съм го наследил от моя дядо. На времето са ходили да орат нивата и той там пеел и всички онемявали.
Много съм уязвим, много бързо се обиждам. Тежи ми, когато пусна някоя песен, направена с голяма любов, и започнaт да се пишат коментари от сорта на: "тоя е циганин", "тоя е турчин". Аз съм българин и се гордея с това. Има едни хора, вероятно е малък процент, но те не могат да понесат успеха на другия и започват да злобеят. Защо ти ще имаш, а аз няма да имам. Но те не знаят какво съм изстрадал да имам парите. Хората, които ме слушат, те ми дават парите, те ме хранят.
Не мога да кажа, че съм звезда. Чак ме е срам от тази дума, звучи ми пресилено. Звезди са Лили Иванова, Майкъл Джексън... може би един ден и аз ще стана. Аз съм обикновен, човек от народа.
Най-труден ми беше преходът, когато дойдох от Шумен в София, за да си търся работа. Родителите ми бяха много заможни, купуваха ми всички, имах прекрасно детство. Аз се женя, после влизам в казармата, бизнесът на баща ми тръгна зле и парите спират. Тогава вуйчо ми каза да отивам и да спасявам семейството.
Аз тогава имах един оркестър и не исках нищо друго. Пеех само гръцка и турска музика, не исках попфолк. Но го послушах, качих се на влака и дойдох в София да търся музикална компания. Нямах пари, дойдох с 50-100 лв. Жена ми в този момент беше в Шумен, Фики беше на годинка.
Трудни времена бяха. Майка ми започна да продава кебапчета и кюфтета, за да може да носи вкъщи. От един охолен живот в Шумен, изведнъж в София се наложи да минем през страшен ужас. Сега като се върна назад, това е бил най-тежкият период в живота ми. Ако не се беше провалил бизнесът на баща ми, аз никога нямаше да дойда в София и нямаше да го има Тони Стораро.
През 2012 година загубих гласа си и за момент не исках да живея, не исках да дишам и да виждам никого. Година преди операцията се лутах и не знаех какво да правя. Ходил съм при 15 специалисти за мнение. Плаках много през нощта, когато цялото семейство спеше. Василис Карас ми помогна и ме уреди да ме оперират в Гърция. Човекът там ми даде 100% успеваемост, докато в България даваха 30% неуспеваемост.
Спрях цигарите, спрях алкохола и в момента се чувствам в разцвета на силите си. Никога не съм употребявал наркотици през целия си живот. Начинът ми на живот се промени изцяло. В момента съм много щастлив, че се промених в правилна посока.
Кариерата е много тежка. Бях лъган много през годините. Аз съм просто момче от Шумен и всички ме лъжеха. Вместо да взема 2 лв., аз вземах 50 стотинки. Такъв е бил животът тогава. Някои ядат на Черноморието миди и калмари, ние с Деси, с която имахме тотални хитове, нямахме пари за кебапчета. Ние бяхме машина, която изкарва пари на някого.
По едно време исках да се отказвам от музиката. Не ми вървеше работата. Работех, ама за какво работех и аз не знам. Всички имат, само ние нямаме. Аз и сега съм наивен", откровен е любимецът на цяла България, който през месец май ще отпразнува 25 години на сцената с голям концерт в Арена София./show.blitz.bg
Коментирай