Дни преди полуфинала на „Евровизия“ Италия вече беше започнала да живее с „Бангаранга“. Песента на Дара звучеше по улиците, в кафенетата и заведенията, а припевът ѝ се носеше из градове от Милано до Неапол.
Млади хора припяваха заразителния ритъм, автомобилни радиа въртяха парчето, а в социалните мрежи започнаха да се появяват все повече клипове с танци и реакции. Тогава мнозина го приеха като поредната музикална еуфория около конкурса. Само няколко дни по-късно стана ясно, че това е началото на истинска сензация.
В събота посред нощ близо десет милиона италианци, останали пред телевизорите си, не можеха да повярват на очите и ушите си. Техният любимец и победителят от фестивала в Сан Ремо – Сал да Винчи, не успя да грабне кристалния приз на „Евровизия“. Очакванията бяха толкова големи, че мнозина на Апенините приемаха победата му за почти сигурна. Вместо това прожекторите се насочиха към българката Дара.
Първите реакции след финала бяха повече от емоционални. Част от изпратените във Виена италиански журналисти трудно приеха развоя на събитията. Някои коментари бяха остри – как така едно толкова диво и разкрепостено парче като „Бангаранга“ може да победи? Имаше критики към сценичната визия на певицата, към дръзкото изпълнение и необичайното звучене.
Но само след няколко часа настроенията започнаха да се обръщат.
Още на следващата сутрин песента буквално заля ефира на Италия. Радиостанции, телевизии, музикални платформи и новинарски сайтове започнаха масово да въртят клипа на Дара. А онова, което до вечерта изглеждаше странно за част от хората, внезапно започна да се превръща в музикална мания.
Медиите между Алпите и Сицилия вече не говореха само за сценичното представяне. В репортажите все по-често се появяваха оценки за самата Дара – за нейната енергия, интелект и способността ѝ да предава послания, които достигат до младите хора.
Особено силно впечатление направиха думите ѝ за значението на „Бангаранга“. Според певицата това е моментът, в който човек избира любовта пред страха, успява да свали маските и да бъде истински себе си.
Италианските журналисти обърнаха внимание и на интересната смесица в песента – модерно градско звучене, съчетано с балкански ритми и български традиционни елементи. Хореографията, включваща препратки към кукерските ритуали, също не остана незабелязана.
Някои от най-големите италиански издания дори вече определят „Бангаранга“ като вероятния хит на идващото лято.
Така първоначалното недоумение постепенно отстъпи място на възхищението. А Италия откри не просто победител в музикален конкурс, а изпълнител, който успя да превърне песента си в настроение, енергия и явление.
Изглежда, че „Бангаранга“ беше започнала своята малка революция още преди финала. Просто тогава малцина го бяха разбрали.
