Мария няма да пее в Античния театър в Пловдив на 2 септември, когато там ще излезе гръцката звезда Константинос Аргирос. По думите на попфолк изпълнителката причината е забрана за представители на жанра, свързана с позицията на администрацията и на част от културните среди в града.
И така един стар спор отново се връща с пълна сила: защо гръцката балканска музика е добре дошла на една от най-емблематичните сцени у нас, а българският попфолк остава зад вратата?
На пръв поглед противоречието е очевидно. Константинос Аргирос ще пее в Античния театър, а музиката му носи добре познатия балкански и средиземноморски заряд. В същото време Мария, която участва в предишни дати от българското му турне, няма да се появи до него в Пловдив.
Но спорът всъщност не е само за музиката.
Критиките към попфолка в България от години не са насочени единствено към мелодиите. Жанрът се свързва от противниците му и с определена сценична естетика – оскъдни костюми, силно сексуализирано поведение, кючеци и текстове, които нерядко разчитат на провокация, двусмислици и демонстративна пошлост.
И точно тук минава разделителната линия.
Защитниците на ограничението биха казали, че Античният театър не е просто поредната концертна площадка. Той е археологически и културен символ на Пловдив и затова към програмата му може да има по-високи изисквания не само към музикалния жанр, но и към начина, по който артистите се представят на сцената.
Този аргумент придоби още по-голяма тежест след последните участия на Мария в концертите на Аргирос. Появите ѝ бяха подчертано провокативни, с оскъдни сценични тоалети и силно сексуализирана визия. След концерта в Бургас дори се появи остър зрителски отзив, критикуващ присъствието ѝ, докато други публикации определиха представянето ѝ като дръзко и изпълнено със „сексапил“.
Така спорът вече не е просто „гръцко срещу българско“. Въпросът е дали една историческа сцена може да поставя граница не на националността или музикалния стил, а на сценичното поведение и естетиката.
Мария: Моралната чистка трябва да започне другаде
Самата певица не приема подобно разграничение.
Тя насочва критиката си към двойния стандарт и пита защо чуждестранен изпълнител, чиято музика е близка по звучене до българския попфолк, може да бъде приветстван в Античния театър, докато български представители на жанра остават нежелани.
„Чистката за морал трябва да започне според мен от другаде!“, заяви Мария, като насочи вниманието към телевизиите и моделите за подражание, които те създават.
Аргументът ѝ има и икономическа страна. Българските изпълнители работят у нас, плащат данъци, инвестират в музика, видеоклипове, танцьори, музиканти и технически екипи. От тази гледна точка забраната изглежда още по-парадоксално – родният артист е нежелан, докато чуждестранният изпълнител на близка като звучене музика получава една от най-престижните сцени в страната.
Старият скандал от 2015 г. отново оживява
Казусът с Мария всъщност има дълга предистория.
Още през 2015 г. избухна голям обществен скандал заради планиран юбилеен концерт на „Пайнер“ в Античния театър. След бурна реакция в Пловдив и социалните мрежи общината се отказа от провеждането на попфолк концерта на древната сцена.
Тогава спорът също беше почти идентичен – трябва ли културна забележителност като Античния театър да бъде използвана за попфолк и кой всъщност има право да определя кое изкуство е достатъчно „стойностно“, за да бъде представено там?
Повече от десетилетие по-късно отговорът очевидно още не е намерен.
Гръцкият поп е култура, българският попфолк – не?
Именно тук е най-неудобният въпрос.
Балканската музикална индустрия отдавна няма ясни национални граници. Български, гръцки, сръбски и румънски изпълнители използват сходни ритми, работят с едни и същи композитори и аранжори, а понякога дори записват различни версии на една и съща мелодия.
Затова трудно може да се защити тезата, че самият музикален звук е проблемът.
Разликата по-скоро е в опаковката.
Гръцката популярна музика у нас често се възприема като романтична, средиземноморска и стилна. Българският попфолк носи натрупания през десетилетията образ на показност, силикон, разголване, кючеци и текстове под кръста.
Този образ не е създаден от всеки отделен изпълнител и не характеризира всяка песен в жанра. Но няма как да бъде пренебрегнат и фактът, че самата индустрия години наред го използва като успешна формула за внимание.
И когато попфолк артист се появи почти разголен на сцената, аргументът, че жанрът е несправедливо съден единствено заради музиката си, става по-труден за защита.
Кой трябва да решава какво е допустимо?
От другата страна остава също толкова важният въпрос: трябва ли администрация или група интелектуалци да определят какво може да слуша публиката?
Античният театър приема опера, рок, поп, фолклор и международни звезди. На 2 септември там ще пее Константинос Аргирос. Официалната програма го представя като вечер с „автентични гръцки мотиви“ и два часа музика с неговия бенд.
Мария обаче няма да бъде до него.
И затова скандалът далеч надхвърля конкретната певица.
Той поставя въпроса къде минава границата между опазването на престижа на една историческа сцена и културната цензура. Между правото на институциите да подбират програмата си и правото на публиката сама да реши какво е стойностно. Между музиката и начина, по който тя е опакована.
А най-парадоксалното остава непроменено: балканските ритми ще звучат в Античния театър. Просто няма да бъдат изпети от Мария.
