Михаела Филева ще купонясва до зори на един от най-цветните празници тази зима – „Сурва” в Перник. Колоритната певица призова всичките си фенове в социалната мрежа да я последват на купона, за да започнат Новата година подобаващо.
„Заедно да преживеем един от най-цветните и щури празници тази зима. Заповядайте между 25 и 27 януари в Перник, за да празнуваме „Сурва”, каза изпълнителката.
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция.
С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията „сурвакари” и „кукери”. Организира се от Община Перник от 1966 година насам, а от 1985-та има и статут на международен.
Най-атрактивната част от програмата са двудневните състезателни дефилета на маскарадни групи от страната и от чужбина. Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
Припомняме, че подготовката за пищния празник започва още от вечерта на 13-ти януари, както и през целия 14-ти. Според повелята Голям Сечко оживява най-много именно тогава, след което заспива за дълго, до следващия декември. И сънува – всички участници в празненството.
Празникът „Сурва”, който подлудява мало и голямо през януари, всъщност разказва за себе си – и не с думи, а с лицедействия и емоции, с маски, с костюми, с ритмични или хаотични песни на звънци и клопотари.
Някога празникът се правел, за да отбележи, че момчетата са станали мъже, но това е било много отдавна. Как е изглеждала сурвакарсата ергенска дружина, кога се е появила „невестата”-мъж, мечкарят с мечката, билюбашията, попа, циганите; кога маските са станали толкова големи, защо някога сурвакарите не са продумвали дума – тези въпроси чакат своите отговори в следващите два дни.
В жизнения цикъл на всеки човек има три най-важни момента – раждане-сватба- смърт. И в този смисъл в Сурва има всички тези три момента. Умира момчето и се ражда мъжът. Има я и сватбата. А тя е тържество на жизнеността с обещанието за принос и заради това е съпроводена с веселие.
Любопитна подробност е, че в Средна Западна България участниците в „Сурва” се наричат „суровискаре”, „суровашкаре”, „суровичкаре”, „сирвискаре”, „преличници”, като в отделни селища цялата дружина носи името „невеста”, „спаии”, „мечкаре”, „ергене”.
Групата на маскираните се състои от сватбени лица и звънчари, мечкар с „мечка”, поп, смешници. Звънчарите носят на кръста си тежки звънци, а на главите – ликове /ед. ч. лик/, направени от дърво, кожи, рога и птичи пера. В групата на „сватбарите” младите мъже са предрешени като невеста и младоженец, девер, свекър и свекърва. Тези персонажи водени от билюбашията, поп и групата на „смешниците”, първи влизат в домовете и благославят домакините. Тяхното посещение се тълкува, като пожелание за благополучие, затова стопаните ги даряват с плодовете на своя труд: месо, хляб, баница, сушени плодове, брашно, боб, вино и ракия.
До края на 60-те години на ХХ век пък, „Сурва” се случва само на село. В следващите десетилетия и до днес основното място на неговото живеене също е селото, но място за „официалното” му представяне става в град Перник, на Международния фестивал на маскарадните игри, всяка година в последната събота и неделя на месец януари.
Празникът ни подсеща да се вслушаме във вика на кръвта, която помни всичко. Така не забравяме за някогашното и днешно живеене. И се надяваме на по-добро. В това се крие душата и духът на Сурва./show.blitz.bg
