"Отпускаме половин милион за планов преглед и ремонт на моторния кораб "Радецки". Всички се прекланяме пред подвига на Ботев. Всички свързваме името му с кораба "Радецки". Не е случайно, че в най-хубавите патриотични песни е споменаван и той", обяви наскоро премиерът Бойко Борисов.
В тази добра новина, някои забелязаха предизборен нюанс. Дори да е така, факта, че една светиня няма да се погуби, може само да ни радва.
Няколко месеца сдружение, нарекло се "Енергийно бъдеще за България" също обяви кампания за съхраняване на единствения на Балканите кораб-музей. Те алармираха:
" На 7 март 2018 година бе извършена инспекция, в която е записано, че трябва до година да се направи доков преглед. Ако не, се преустановава дейността на "Радецки" като плавателно средство". Акцията бе промоционирана с щедър обяд за журналистите и като че ли завърши с него.
Симеон Сакскобурготски пък, докато беше премиер, при едно посещение в АЕЦ "Козлодуй" предложи да се приготви касичка за дарения. Не се чу обаче, в нея да е постъпил и лев!
Сега, след решението на кабинета, може да се каже, че за парахода, ще настъпят по-добри дни.
"Радецки" е австрийски кораб, построен през 1851 година. На 16 и 17 май 1876 той извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища.
На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй.
Това е историята.
Всяка година на 2 юни, деня на Ботев и падналите за свободата на България, имаме повод да говорим за тази уникална, дори за мащабите на света, акция.
Но когато става въпрос за кораба "Радецки" в съзнанието ми изплува образа на една добродушно усмихната, тиха с посивели коси жена, с която работихме в една редакция.
Лили Лозанова беше пред пенсиониране, радваше се на деца и внуци, но за каквото и да я заговориш, в крайна сметка се връщаше към младостта и едно от най-значимите дела на живота си-акцията по възстановаването на кораба "Радецки". Тогава тя, редактор във вестник "Септемврийче", и точно в нейната глава се ражда идеята пионерчетата на България да съберат пари, за да го има.
Самият параходът е бил използван до 1918 г. Три пъти след това Виена е предлагала на България да й подари реликвата, но от София не проявяват интерес. Така през 1924 година корабът е бракуван и унищожен.
В началото на 60-те години Лили предлага той да бъде възстановен с пари, които децата ще събират от вторични суровини. Скоро това идеята й става всенародна акция.
Включват се 120 000 деца, трудови колективи, обществени организации и така само за две години са събрани 532 000 лева.
Русенските корабостроители, вземат за основа сходното корито на кораба "Пловдив", наследниците на капитан Дагоберт Енглендер предоставят запазени от него реликви и чертежи на оригинала. Работи се денонощно в продължение на две години и на 27 май 1966 година корабът "Радецки" прави първият си рейд от Русе до Козлодуй.
На историческия бряг се възпроизвежда десанта на ботевите четници. Народният артист Богомил Симеонов е в ролята на поета революционер. Околните баири са почернели от народ. Вестниците споменават 20 000 души, 6000 от които пионерчета. Лили Лозанова получава титлата капитан. Символичен жест за всичко, което е сторила, за да го има "Радецки" .
В следващите години корабът се е използвал за едночасови разходки по реката и рейдове до някои чуждестранни дунавски пристанища . Той побира 100 души и навсякъде е посрещан с възторг. Български емигранти се качват и целуват палубата му със сълзи на очи.
Това продължава до 1975 година, когато при редовен ремонт в Русе, корабът по невнимание е потопен. Пет години стои под водата. Срещу 500 000 лева руски специалисти го изваждат.
Още 350 000 лева са платени за новото оборудване. На 17 септември 1984 година той отново на вода.
През 2002-ра имах честта на стъпя на палубата на "Радецки". Състоянието му бе трагично. Той стоеше прикован на кея в Козлодуй. Говореше се, че някой искал да го купи, ремонтира и ползва за увеселения. Щастлива случайност го спасила.
Това е историята-славна и не толкова. За бъдещето може да се говори с повече оптимизъм. Може би скоро "Радецки" пак гордо ще плава за радост на милионите България, за които делото и саможертвата на Христо Ботев са сред най-славните страници в родната история.
Исак ГОЗЕС
