Кичка Бодурова разкри любопитни и малко известни моменти от личния и професионалния си живот. Естрадната легенда призна, че някога е притежавала прекрасен дом в столичния квартал Симеоново, но поредица от неприятности в крайна сметка я накарали да се раздели с имота.
„Имах прекрасен дом в Симеоново. Но тръби се пукаха, обираха го...“, споделя певицата.
За широката публика това признание е изненада, тъй като Бодурова рядко е говорила за имота си в един от престижните квартали в полите на Витоша. Още по-неприятното е, че къщата неведнъж ставала обект на кражби.
В един момент певицата решила, че не иска повече да се занимава с постоянните проблеми около големия дом, и го продала.
„Малко жилище се стопанисва по-лесно“, казва тя, намирайки и положителна страна в решението си.
Кичка Бодурова за първи път разказва подробно и историята зад артистичния псевдоним „Кита Борова“, с който е била позната извън България.
„Никога обаче не съм го използвала в България, а само в бившата ГДР, където имах хитове“, уточнява изпълнителката.
Още в началото на кариерата ѝ известна личност, чието име певицата не назовава, я посъветвала да смени името си с такова, което звучи по-артистично. Идеята обаче не се харесала никак на баща ѝ.
„Баща ми беше болен човек и не искаше да си сменям името. Докато лежеше в болницата, му казах за предложението за смяната, а той ми отговори: „Ако си смениш името, се отказвам от теб в „Държавен вестник“!“, спомня си Бодурова.
Думите му я наранили, а самата тя била категорична, че никога не би предприела подобна стъпка без неговото одобрение.
С годините необичайното ѝ име се превърнало в част от нейния образ, а певицата днес гледа с усмивка на всичките закачки, които е чувала.
„Толкова рими съм чувала на името си, но в крайна сметка това само ме направи популярна“, шегува се тя.
Любопитна е и историята за една от големите ѝ мечти като млада – да има собствен автомобил. По времето на социализма изборът бил ограничен главно до съветски коли като лада и москвич.
Бодурова решила да си купи лада от „Кореком“, но се оказало, че половината от сумата трябва да бъде платена в рубли, а другата половина – в долари.
„Тогава източногерманските марки ги обръщаха в рубли и аз имах само рубли. Казах си: „Е, как да си купя кола“, и реших да завия в друга посока. Така се ориентирах към Гърция“, разказва певицата.
Освен с кариерата си Кичка Бодурова е известна и с множеството си приятелства у нас и по света. Днес самата тя признава, че близките ѝ хора се броят на пръстите на едната ръка, но любовта на почитателите ѝ не е отслабнала.
Сред най-запалените ѝ фенове е Светлана Стоянова от Попово, която дори подредила в дома си своеобразен кът със снимки на любимата си певица.
След един от концертите на Бодурова в НДК Стоянова я изненадала с впечатляващ подарък – 101 рози.
„Оранжеви, от Мадагаскар. Това са любимите ми цветя, защото аз съм Стрелец, огнена зодия“, разказва Кичка.
Букетът бил толкова огромен, че нито тя, нито хората около нея успявали да го носят нормално.
„Даже не можех да нося кошницата! Не можеха и тези, които ми помагаха, и се наложи да ги качим на количка“, спомня си изпълнителката на „Едно бузуки пее“.
През годините около името на Бодурова не липсваха и слухове. Преди време пловдивският китарист Иван Димитров – Ванко Филибето, разказа за предполагаемо напрежение между нея и колежката ѝ Ани Върбанова заради имот в САЩ.
И двете певици обаче категорично отрекоха да са се карали за къща в Америка.
„Много се обичаме!“, заявиха тогава и Кичка Бодурова, и Ани Върбанова.
Приятелството им всъщност датира от десетилетия. Двете бургазлийки се сближават още в началото на кариерата на Бодурова, когато Върбанова вече има утвърдено име на естрадната сцена.
Кичка пази ярък спомен и от „Златният Орфей“ през 1977 г., когато двете представят България.
„Водехме се за ръка на репетициите. И Вили Казасян спира оркестъра и ни пита: „Ама вие защо не се мразите?“. А ние след толкова години още сме приятелки и още се водим за ръка“, разказва с усмивка Бодурова.
Десетилетия след началото на кариерата си певицата продължава да пази както ярките спомени от сцената, така и уроците от личния си живот – от изгубения дом в Симеоново до приятелствата, които са устояли на времето.
