Георги Мамалев е човек на изкуството, но за разлика от много свои колеги актьори, не робува на суеверия. И въпреки това не крие, че на „петък 13-ти” таи особени чувства. Преди години именно на тази дата от ефир пада емблематичното предаване НЛО с негово култово участие!
„Преди много години екипа на НЛО направихме една песен, посветена точно на петък 13-ти. Понеже предаването ни се падна точно на тази дата. Текста написа Живко Колев, музиката е дело на Стефан Димитров, а Боряна Пунчева засне клипа. Много я пускаха по радиата. И аз чувам гласовете на Чочо и Велко…”, откровен е актьорът.
И до днес тъгата му по Чочо Попйорданов и Велко Кънев стои необлечена и неприкрита, дори и когато се усмихва.
В клипа към песента пък, колежката на Мамалев – Мария Сапунджиева, влиза умело в образа на ясновидка, която гледа на карти и предсказва бъдещето.
„Няма как да не посрещаме тази дата с чувство за хумор, не вярвам, че тя наистина носи злини”, бърза да добави още актьорът.
Посвещава моноспектакъл на „фаталната” дата
Още преди години Жоро Мамалев си казва, че това да вярва във фатални дати и поверия, не е за него. Актьорът дори се старае с фин майсторлък да преобразува всяка мисъл за фатални дати и моменти, в ефектни шеги и закачки.
„Обръщам го на шега, майтапя се, защото човек не трябва да се обременява по този начин, така и животът му ще бъде непрестанен стрес за това и онова”, философски коментира още Мамалев.
И докато твори шеги и закачки с прословутия „петък 13-ти”, решава и създава своя моноспектакъл „Какво става”. Посвещава го именно на тази дата! И признава с откровен тон, че: „От нея никога не ме е било страх, но винаги обичам да се забавлявам, когато тя настъпи”.
Актьорът твърди, че не е фаталист, не вярва особено и в пръста на съдбата. Споделя нещо по този повод, което е чувал от журналиста и писател Васил Станилов. „Какво е случайност? Ами когато линията на падащата тухла и линията на движението на вашата глава се пресекат. Тогава става инцидент, той е наистина случаен. Това обясняваше шефът на своя подчинен. А когато той излезе от вратата, шефът каза на другите – пускайте тухлата!”
Мамалев споделя още, че често му се е случвало да си мисли за някой човек настойчиво и действително, малко по-късно, да го срещне. Или пък, когато звънне по телефона на приятел, да чуе отсреща репликата: „Знаеш ли, тъкмо си мислех за теб!”. В същото време обаче, актьорът не вярва, че това е работа на някакви особени мистични сили, отдава го само на съвпадение.
