Александра Сърчаджиева откровено разказва за изпитанията, с които е преминала през живота – от липсващия баща и загубата на майка си, до финансовите трудности и предателствата в професионалния свят.
Като дете Александра Сърчаджиева дълго се питала защо няма баща до себе си, защо другите деца разказват истории за своите татковци, а тя няма такива спомени.
„Много ми беше мъчно, но това минава с годините. Знаех, че зад мен стои една канара – майка ми. Тя ме обгръщаше с любов и топлина и ме пазеше от всичко.“
Липсата на баща ѝ Йосиф Сърчаджиев става още по-осезаема след смъртта на Пепа Николова. Тогава Александра остава напълно сама: „На 22 бях, когато Пепа почина. Нямах гадже, мъж, дете – бях абсолютно сама.“
Именно в този труден момент очаквала някаква подкрепа от баща си, но такава не получила: „Не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше. Но насила хубост не става – хората са го казали. Ако той се чувства добре по този начин, мога ли да го съдя? Като дете не разбирах и страдах, но пораснах и простих.“
Прошката за нея е била освобождение: „Когато истински простиш, когато болката, обидата и гневът си отидат, душата ти става лека. Единственото, за което ми е мъчно, е, че той никога няма да разбере, че съм му простила.“
Съдбата обаче ѝ поднася изненадваща среща с баща ѝ, при това на напълно случайно място: „Бях на снимки, когато се отвори вратата на един апартамент и оттам излезе човек, който попита дали може да отиде до магазина. Обърнах се и видях баща си. Казах си: „Господи, това не е възможно!“
В този момент тя се дръпнала назад, за да не му пречи. Нито той, нито тя казали нещо повече.
„Какъв е шансът точно пред неговата врата да снимаме? Да бях тръгнала из цяла София да го търся, нямаше да знам къде живее. Но не съм го безпокояла. Не съм искала никой да тревожа.“
Докато майка ѝ била жива, Александра не усещала толкова силно липсата на баща. Пепа Николова винаги била опората ѝ, макар че не налагала мнението си върху дъщеря си.
„Когато съм искала нещо, казвах на Пепа, тя ми даваше мнение, но никога не ме спираше. На 14 кандидатствах в колеж в Израел, без тя да знае. Приеха ме и ѝ казах: „Пепа, аз заминавам!“ Тя се оцъкли, но каза: „Каквото решиш“. После ми призна, че ако бях заминала, е щяла да осинови дете.“
По същия начин, когато решила да учи актьорско майсторство, майка ѝ я оставила да избере сама пътя си, но без да ѝ помага.
„Каза ми: „Аз не съм съгласна, защото трябва да станеш адвокат. Но щом си решила – оправяй се сама!“
Същия подход Александра прилага и към дъщеря си София – когато детето било поканено за роля във филм, тя не я спряла, но и не се намесила в процеса.
Когато гледала филма, била по-напрегната от всякога: „Тя е толкова добра. И толкова прилича на мама – не само визуално, но и жестовете, интонацията ѝ. А София никога не е познавала баба си.“
Финансовият срив и тежките години след смъртта на Иван Ласкин
След като губи съпруга си Иван Ласкин, Сърчаджиева остава в изключително тежко финансово положение.
„Бяхме останали без никакви пари. Живяхме половин година при приятели, напълно зависими от тях финансово. Аз – „голямата звезда“, а не можех да си платя тока.“
Налага ѝ се да тегли заеми и кредити, защото лечението на Ласкин струвало 900 лв. на ден в продължение на три месеца, въпреки че бил здравно осигурен.
Това я принуждава да приеме предложението да бъде водеща на първия сезон на „Игри на волята“. „Нямах избор. Трябваше да връщам много пари.“
Но най-големият удар идва, когато пет дни преди старта на втория сезон я уволняват по телефона.
„Още през януари ми казаха да не приемам други ангажименти. Отказах всичко. А след това, 5 дни преди началото на снимките, ми се обадиха по телефона и ми казаха, че няма да водя.“
Шокът бил огромен: „Около пет часа гледах в една точка, а после просто ревах. Бях отново в изходна позиция. С месеци нямах работа и пак трябваше да разчитам на приятели, за да ме хранят.“
Въпреки всички трудности, Александра Сърчаджиева продължава напред с вяра в себе си и в бъдещето. Животът ѝ я е научил, че прошката освобождава, любовта лекува, а силата да се изправиш след ударите е най-голямата победа.
Днес, въпреки изпитанията, тя не се отказва и продължава да върви напред – също като своята майка, която бе готова да даде всичко за другите, но нищо за себе си./show.blitz.bg
4o
