Чухме и видяхме Ева Пармакова преди две години, когато изгря нейната звезда на сцената на „X Factor”. Тогава само на 16 години тя ни очарова с таланта си. А днес, само две години по-късно, Ева се нарежда сред най-известните млади изпълнители у нас. Освен това е на път да направи невиждан световен пробив!
Ева Пармакова произхожда от музикално семейство. Тя е внучка на златния оперен тенор Любомир Бодуров. И очаквано не е имала никога друга представа за бъдещето си, освен тази, която я свързва неизменно с музиката. И ако съдим по дебютния ѝ сингъл, то старта й е не само много обещаващ, но е и предвестник на зашеметяваща кариера не само у нас, но и по света.
- Ева, ти си част от Sofia Songwriting Camp – първият международен лагер за писане на песни у нас. Записваш с хитмейкъри от различни точки на Европа, част от които са работили за световни звезди като Риана и Уил Ай Ем. Каква е целта на този лагер?
- Целта е да вдигнем нивото си като артисти и в цялата лудница около създаването на една песен да развием и друг свой талант – в създаването на бийтове, текстове, аранжимент... Sofia Songwriting Camp е място за отглеждане на автори, защото най-важното нещо в музикалния бизнес е добрата песен.
Откакто работя с „Вирджиния рекърдс” живея с мисълта, че трябва да се науча да музицирам, за да съм наистина успешна. Писането на песни за мен все още е супер трудно, но с текстовете и вокалните линии ми се получава все по-добре. Работихме в екипи с още 16 автори от 4 държави и първите два дни правихме кей поп и песни за международен пазар. Готовите песни ще бъдат предложени на някои от най-големите лейбъли в света.
- Как минава деня ти там?
- По цял ден бяхме в студио. Понякога откарвахме и по 15 часа. Излизахме, само за да хапнем. Изморително беше и супер зареждащо едновременно, особено ако с другите автори и продуцентът сме си допаднали от пръв поглед. Писането на музика става магия, която не искаш да разваляш. Вечерта Саня, която организира цялото нещо, и Робин Йенсен – норвежецът, който прави най-големите лагери за писане на песни в Европа, минаваха през студията. Слушаха демоверсиите и коментираха.
- Звучиш много пораснала от „X Factor” насам. Ти участва във формата, когато бе едва на 16, а сега, две години по-късно кариерата ти е във вихъра си…
- Да, преди „X Factor” бях просто дете, на което му се пее. Сега, когато вече работя яко за мечтата си да съм артист, виждам все по-ясно бъдещето си.
- Мислиш ли, че тежестта на гена е предопределяща – ти си внучка на големия тенор Любомир Бодуров?
- Това е спорно, защото майка ми хич не може да пее (смее се). От баба, която е била балерина, обичам танците, а от дядо идва всичко с пеенето. Познавам дядо през спомените на мама – бил е сърцат човек с тънко чувство за хумор, не е парадирал с успехите си.
- Голяма част от детството си си изкарала в Южна Африка. Разкажи ми малко за този период. Несъмнено е било вълнуващо преживяване...
- Свързвам Южна Африка със сестра ми, която живееше там. С нея имаме 20 години разлика, но и много силна връзка. Честно казано, не мога да разкажа конкретна случка – спомням си миризмите на пикантни храни и усещането за свобода навсякъде. Бих се върнала там поне за месец, ако имам възможност.
- Видяхме те и на юбилейния концерт на Стефан Димитров, от когото получаваш специална покана. Как се запознахте и с какви впечатления остана от него?
- Запознахме се на концерт по повод 60-годишнината му. Тогава бях част от вокална група „Бон-бон” и той бе решил да вземе детенце, с което да изпее „Епилог”. Преди „X Factor” го срещнах и на един конкурс за млади изпълнители, той си спомни коя съм и много ми се зарадва. Покани ме като специален гост на последния си концерт в НДК, където всъщност повторихме сценария отпреди 10 години с „Епилог”.
- Доколко е важна според теб нуждата от приемственост между поколенията? И на кои български изпълнители се възхищаваш?
- Като дете бях влюбена в Миро, няма да ти казвам по колко хореографии на „Губя контрол” дневно упражнявах в нас пред огледалото... Графа също е артист, когото много уважавам.
- С какво не би направила компромис в името на кариерата и защо?
- Не мога да кажа, че няма да боядисам косата си в розово и да комбинирам рокля с пера и скафандър, защото след година това може да ми изглежда като мега яката идея. Не бих направила компромис със себе си, със звученето и с посланията си като артист, само за да натрупам бърза популярност.
- Психиката се калява в трудните моменти. В този смисъл кои са твоите най-трудни моменти досега – не само в музикален, но и в личен план?
- Преди известно време получавах паник атаки. Губех тотална представа за реалността, имах чувството, че излизам от тялото си, задушавах се. И това ми се случваше често преди концерт. Постепенно се научих да овладявам това и усетих колко важно е да гледаш позитивно на нещата. От ума идва всичко. Човек трябва да вижда плюсовете и в най-безнадеждната на пръв поглед ситуация.
- Вторият ти хит „Tell me right” е с много изненадващо и различно звучене. Какво искаш да покажеш с него?
- Че клубната музика у нас се прави на топ ниво, особено ако в нея са замесени Фабрицио Паризи и Тони Рикев – WahTony. Фабрицио споделил на Саня, че в моя глас усеща онази мекота и лека меланхолия, която влиза като у дома си в денс музиката. Страхотен комплимент беше, че с Тони изградиха „Tell Me Right” около мен като артист. Аз бях отправната им точка за създаването на парчето, докато масовата практика е да се случва обратното – продуцентът или диджеят вади една банка с готови песни, които отлежават, и ги предлага на певеца. Като в супер маркет.
- Знам, че извън музиката си голям фен на екстремните спортове, в частност на кайт сърфа. Как се запали по него и доколко опасен може да бъде?
- Зависи от времето, в което го практикуваш – ако излезеш в жесток вятър, може да е смъртоносно. Всичко тръгна от остров Лимнос – с приятели започнахме да ходим там всяко лято на палатки и спорта ни обединяваше. Първо започнах с уиндсърф, после усетих, че не е моето и минах на кайт.
- Обичаш и да готвиш, което е меко казано нетипично за твоята възраст. А тази страст как се разви?
- Една хубава вечер реших, че ще приготвя паста за приятеля си и двамата бяхме шокирани от това колко добре ми се получи. От тогава готвя често, най-вече заради удоволствието да се грижа за друг човек, а и така си почивам.
- Да завършим с музика, както започнахме – коя е сцената, която мечтаеш да покориш и коя е следващата ти цел?
- Ще работя здраво, за да изляза на световна сцена. Страната ни е малка, но в нея има доста талантливи хора, трябва им само правилната песен и стратегия, за да излязат навън. Вижте Ера Истрефи от Албания, която навремето избухна само за денонощие с „Bonbon”, а дори не беше записана изцяло на английски. Единственото нещо, което може да ни попречи, е ниското ни самочувствие./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
