Йона Тукусер е родена през 1986 г. в село Главан, Бесарабия , Украйна. Потомка на преселници от старозагорското село Главан. След завършване на специалността живопис в Националната художествена академия в София, тя започва да изследва темата за глада. Първата й изложба с картини по проекта "Глад" е открита в Центърът за култура и дебат "Червената къща" през 2011 г. Представена е от "Фондация за изобразителен синтез" и куратор Йонко Иван.
По инициатива на ректора на Държавния хуманитарен университет в украинския град Измаил проекта на Йона "Глад" се преподава на студенти. След Ню Йорк и Рим следващата спирка на Тукусер в търсене на вдъхновение за мрачни си истории, е Лондон.
- Йона, известна сте като художник. От кога се занимавате с музика и каква е историята на дебютния ви албум "Антропофаг"?
- Започнах да експерементирам със звуци, когато престанах да правя живопис за еснавския вкус на купувачи на изкуство за декорация на интериор. Спрях да продавам картини и останах без средства. Започнах да гладувам. Нямах пари за скъпи бои и започнах да създавам картини със звуци. Звукът стана моята боя.
А темата за глада беше естественно продължение в творчеството ми. Звуците в дебютния концептуален албум "Антропофаг", който излезе на 7 май, са палитра, от която създавам ужасяваща музикална картина. Антропофаг, това е човек, който яде човешко месо - канибал. За него останалите не са нищо друго, освен месо. Плячка, а не врагове. Антропофаг е метафора и на държавата, като апарат за насилие, подтискане и потъпкване на достойнството на човешката личност.
-Темата за глада винаги ви е вълнувала. Защо?
- През 1946-1947 г. в СССР имало масов глад, за който е писано много малко. В учебниците не се казва, че той е изкуствено организиран от съветското правителство. Сталин се е страхувал от народа си и заедно със своите съратници обуздава бунта му чрез глад. Следвоенният глад е един от най-секретните епизоди на съветската история. Данните за него са строго засекретени.
За разлика от глада от 1932-1933 този след войната е докоснал и Москва, Ленинград, Минск, Киев, Кишинев... Той взема между 330 000 и милион жертви в Украйна и до 2 000 000 в СССР. През 1946-1947 в Бессарабия около 100 000 българи умират от глад.
- Да се върнем към музиката ви. Какво разказвате чрез нея?
- В албума "Антропофаг" разказвам историята на едно нямо момче, което след като вижда майка си да яде тялото на братчето му, изтичва на пътя, за да изкрещи ужаса от видяното. Вместо думи обаче, то издавало само стържещи звуци. Момчето онемяло от преживяното.
Тази история е от моето село, където наистина е имало случай майка от глад да яде детето си. Днес се опитвам да извлека заглъхналия звук от миналото. Съпреживявам трагедията на нямото момче, неговият безмълвен и затворен свят, ужасът му и липсата на обич. От името на изядените, на умрелите и оцелелите от глада деца, искам да разкажа на света тяхната история чрез вибриращата болка в звуковите си композиции.
- Как постигате това?
- Във всяка композиция се впускам в преживяването на звука, който е част от природната стихия. Обезличавам моята същност, за да премине откровението през мен и да се материлизира в невидим звук. Никога не се връщам да поправям и променям звуковата композиция. Грешката й е живот и истинност. Нямам за цел да правя красиви мелодии, а се стремя към искреност и улавяне на преходността. Затова звуковите композиции са ужасни, защото е ужасен гладът и смъртта. Смъртта е брутална и безлична.
- Корицата на албума е по ваш проект? Каква е идеята?
- През май 2018 г. заснех с камера спомени на оцелели от гладна смърт българи от села в Украйна, Те споделиха шокиращи истории на човекоядство. По една от тях създавам корицата на албума "Антропофаг". Снимката е творческа интерпретация на исторически образ - дете, ужасено от лудостта на възрастните, засища глада с ботушите си. Възрастна жени сподели, че в семейството й са пекли цървули и са ги яли, за да не умрат от глад. Дори веднъж съседско момиче им предложило дрехите си за цървули, които да изяде. Жената през сълзи каза: "Да, не знаете какво е глад! Това е най-страшното нещо! Това е по-страшно от войната!"
- Докато сте работили върху албума "Антропофаг", сте чели автобиографичната книга на Клаус Кенет "Роден за омраза. Прероден за обич". С какво писателят и тази книга ви повлияха?
- В България книгата е известна с името си "Два милиона километра в търсене на любовта". Писателят, който е роден през 1945г. в Германия, едва не умира от глад като дете. Той твърди, че "по-силното от глада е липсата на обич". Това са най-мощните думи, които съм чувала. От оцелелите от глад хора в Украйна знам, че гладната е най-страшната смърт, но не можех да си представя, че липса на обич, може да бъде още по-страшна. Тяло, в което не живее обич, е жив труп. Това е по-ужасно, отколкото да си умрял… Мъртвото тяло земята го разлага, а живото с мъртъв дух, разлага плътта и на човека, и на обществото.
- Каква ще е съдбата на албума ви?
- Посланието в албума е, че войната води до глад, а глада е най-силното тихо оръжие за масово унищожение. Когато децата ядат обувки, а майките ядат децата си. Спрете войната, спрете глада, спрете човекоядството - това е призива в албума "Антропофаг". Гладът е геноцид спрямо човечеството. "Антропофаг" може да бъде слушан в Apple music, iTunse, Spotify, YouTube, SoundCloud, Tidal, Deezer, Amazon: /Yona Tukuser, Anthropophage / или на линк: https://ffm.to/anthropophage. Сайта на албума: www.yonatukuser.art
- Намирате ли това което се случва със света днес като някакъв знак свише. Някакво предупреждение към човечеството?
- Възпламенялото тяло на обществото ни синтезира огромно количество адреналин. При постоянно засилено производство на адреналин се развива болестно състояние. Диагнозата на обществото ни днес, в началото на 21 век, може да бъде определена като изпепелен отпадък на адреналина - адренохромът. Човечеството е в хронично адренохромно състояние с шизоидни проявления. Обичта се проявява, не чрез нежност, а чрез ритници, унижение, убийство... ядене на човешко. Като следствие - разпада на обществото ни в сегашния му вид е неизбежен.
Днес се чуват звънци на наближаващ световен глад. Поради ковид-ограниченията в Индия тази година повече от 40% от земеделските земи не са засадени. Гладът в тази страна ще бъде проблем на следващите месеци. Чуваме разговорите на ООН за доставки на храни. Световната организация иска да контролира всичко, което остане. Ако запасите от храна бъдат в нейните ръце, тя ще решава, кой ще получи и каква храна.
- Изводите ви са доста тревожни?
- Според оценките на ООН броят на хората, уязвими от силен глад, ще се увеличи два пъти поради пандемията. В резултат на това се организира среща на върха през септември. Каква нова концепция за справяне с глада ще предложи ООН, не знаем Дано не се реши, че алтернатива ще е човекоядството. Това вече стана на конференция по храните през 2019 г. в Стокхолм. Тогава шведският икономист Магнус Сьодерлунд предложи да се яде човешка плът от мъртви тела за борба с изменението на климата. Да очакваме ли темата за „канибализма като решение за устойчивостта на храните в бъдеще“ да бъде повдигната и тази година в ООН? Засега това е въпрос няма отговор, но това безумие трябва да бъде спряно!/show.blitz.bg
Исак ГОЗЕС
Коментирай