Бившият футболист Стойко Сакалиев напусна къщата на Big Brother на крачка от финала, въпреки това обаче е доволен – и от поведението си в Къщата, и от самата игра. Извън нея хората го познават най-вече като футболист на ЦСКА. Но футболът за него е вече в миналото, макар да го чуваме често да казва, че ЦСКА завинаги ще остане в сърцето му. По думите му – днешните футболисти повече говорят и обръщат внимание на външния си вид, отколкото на играта. Новата страст на Стойко е колоезденето. А в Къщата на „Биг Брадър” той влезе след 5-годишна пауза и за разлика от първия път – сега наистина успя да преживее пребиваването си вътре. „Един човек не трябва да прави компромиси със себе си, за да спечели на всяка цена или да се хареса, но в крайна сметка - всичко е в ръцете на зрителя”, бе казал той на старта на шоуто, а смисълът на думите му се потвърждава и след края му за него.
- Стойко, в предварителния ни разговор ми сподели, че все още не можеш да излезеш напълно от усещането, че си в Къщата на „Биг Брадър”, въпреки че вече си извън нея. Какво се случва?
- Истината е, че от време на време се случват някакви странни неща, каквито не помня да са ставали при първото ми влизане и съответно излизане от „Биг Брадър” преди години. От няколко дни насам, когато се събуждам нощем, примерно, за да пия вода или да отида до тоалетната, в първите 5-10 секунди наистина не знам дали съм си вкъщи, или съм в Къщата. Малко е плашещо, но се надявам бързо да отшуми. Като цяло емоцията, която преживях покрай участието си, беше наистина невероятна. Това, което най-много ме радва и е моя лична победа, е фактът, че по никакъв начин не съм злепоставил семейството и приятелите си.
- А кое те разочарова?
- Винаги в живота – и не само там, но както видяхме и в Къщата на „Биг Брадър” – само и само, за да бъдат интересни, хората прибягват до това да вадят кирливите ризи на някой друг. От това, което съм гледал до момента като издания, никой не се е опитвал да извади доброто от човека, да покаже добрата му същност. Явно и зрителите искат повече агресия, злепоставяне и подобни неща За мен това не е ок. Аз се постарах, доколкото мога, да извадя позитивното на всеки и наистина, повярвай ми, не съм си и представял, че например една Албена Вулева може да бъде толкова забавна и смешна. И това ме радва много. Тя много ми харесва – не само като жена, но и като човек.
- Трудно ли ти беше да пресъздадеш образа на Никой – както те определиха в една от последните мисии?
- Всъщност единственият дискомфорт беше свързан с това какво точно да измисля, за да бъде смешно на хората. Проблемът беше, че нямах някаква определена концепция. Но след като напуснах Изповедалнята, съквартирантите ми казаха, че доста са се смели с мен, което ме успокои – значи съм се справил със задачата. За мен е много важно един човек да се самоиронизира, да говори с насмешка за себе си, защото това го прави още по-голям човек.
- Не можеш да скриеш обаче, че беше разочарован и от факта, че не успя да стигнеш до финал, а излезе крачка преди него?
- Честно казано наистина исках да стигна много до финала – това ми беше и желанието, което споделих и още преди да вляза. Съжалявам, че се получи така, но явно хората търсят друго. Искат да има конфликти и агресия. Но мен ме радва най-вече факта, че бях оценен не толкова от самия зрител, колкото от хората, които бяха вътре с мен. Почти с всеки един от съквартирантите успях да намеря общ език, забавлявах се от сърце, беше ми весело – но това явно не е интересно за зрителя, който иска да има хора като Никита, която според мен беше на 1000 % подготвена за тази игра.
- Да си подготвен за игра като „Биг Брадър” си е даже комплимент! Това изобщо не е лошо предвид естеството на шоуто и борбата на психики в нея?!
- Така е, безспорно, не е лошо, но според мен играта на Никита сега ще бъде много по-различна от това, което до момента сме видели. Тя ще използва още нещо интересно, само и само да отиде на финал.
- Смяташ, че това, което показа Никита в шоуто, е плод повече на стратегия, отколкото на реалната й същност, така ли?
- Със сигурност го мисля, да. Даже ще ти кажа два факта, които така и не споделих в Къщата, но сега ще споделя пред теб. Никита винаги се появяваше в подходящия за нея момент – например, когато хората се веселят, пийват малко повечко, което е нормално. И започва да търси контакт с определен човек, за да може да провокира след това скандал и да вмени на хората, че всички са агресивни към нея и я нападат. Направи го един път с Гъмов (Станимир Гъмов, б.а.) – правейки му забележка, че е много шумен и й пречи да спи, а преди това и с Жени Калканджиева, с която се получи и доста сериозен конфликт. Просто това е нейната игра.
- А в твоето поведение колко процента беше играта и колко истинската същност?
- 90% си бях аз, а останалите 10 запазих, защото имах уговорка с моята дъщеря – да не влизам в конфликти и да не избухвам. Исках да си спазя обещанието. И го направих, за щастие доста успешно. Мисля, че това трябва да правят по принцип хората – да се радват на живота, да се усмихват, не да плетат интриги един за друг.
- Когато излезе, много приятно се изненада от присъствието на братовчедка ти – фолкпевицата Гергана в студиото. Не я ли очакваше като твой защитник?
- Наистина успя да ме изненада присъствието й. Истината е, че нямах представа кой ще ме защитава, а и Гергана рядко се появява в публичното пространство. Тя няма желание да дава интервюта, нито да има медийни изяви. Затова много ме трогна, че е направила изключение заради мен.
- И все пак няма ли да я видим отново на музикалния небосклон?
- Тя има нов път, по който е тръгнала. Това обаче, не означава, че е загърбила окончателно музиката и пеенето. Мисля, че рано или късно отново ще се върне към музиката.
- Извън темата за „Биг Брадър”. Имаш ли носталгия към футболния терен?
- Радва ме, че хората продължават да ме свързват по един или по друг начин с футбола, но истината е, че той по никакъв начин не ми липсва. Винаги съм казвал, че когато изгубиш страст и желание да играеш, трябва да спреш. В момента дори съм се концентрирал в други спортове, които ме карат да се развивам и да се чувствам съвсем нов човек.
- А за треньорска кариера поне не си ли мислил?
- Абсурд. Не. Аз съм реалист. Не всеки футболист може да бъде треньор – много мои колеги правят тази грешка. Едно е да играеш, друго да ръководиш.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- Първо искам изцяло да се отърся от това участие и да продължа нормалния си житейски ритъм. След това ще започна да реализирам проекта си – бизнес, свързан с копирни центрове и книжарници. Предстои ми и операция от херния – и след като се възстановя напълно, искам да си карам колелото и да се забавлявам на живота.
Интервю на Анелия ПОПОВА
