Звездата на Лия може да изгря на поп фолк сцената преди повече от 20 години, но истинската й същност в музиката – това, което събужда емоции не само в нея, но и в почитателите й – се случва към днешна дата.
В последните години Лия преоткрива важното за себе си и успява да го претвори по възможно най-добрия начин в творчеството си – залагайки на изцяло авторска музика.
А навръх празничния 3 март тя представя една много специална песен, която мнозина, чувайки я за първи път, наричат "химн".
"За България" е по музика на вокалния педагог и преподавател Етиен Леви и по текст на Явор Кирин. Проектът обединява музиката, поезията и изобразителното изкуство по изумителен начин и с изключително интересен визуален прочит.
Особен акцент във видеото е използването на картини на художника Васил Горанов, предоставени безвъзмездно специално за проекта.
Акцент са картините на невероятния живописец Васил Горанов, който е сред най-разпознаваемите съвременни български художници, известен с мащабните си исторически композиции и яркия си национален стил.
В творбите му често присъстват образи от българската история, символи на духовност, сила и идентичност. Неговите картини се отличават с драматична светлина, детайлност и внушителна атмосфера.
Насладете се с всичките си сетива и на чутото, и на видяното – заради което и Лия дава едно от най-откровените си интервюта.
- Как се преплетоха пътищата ви с Етиен Леви, за да се появи тази толкова патриотична песен – и то навръх 3 март?
- С Етиен се познаваме от доста време. Първият ни творчески проект беше преди четири години, когато той ми подари първата си песен "Това остава" – една страхотна балада, която впоследствие стана и заглавие на поредния ми авторски албум с шлагерна музика. Изключително красива песен по текст на Драгомир Драганов.
След това мина доста време. Един ден Етиен ми се обади, за да ми каже, че е направил нещо интересно и през цялото време си е мислел за мен. Минаха два-три месеца, не можехме да се уцелим. Но накрая, когато се срещнахме, не знам защо, но очаквах да ми предложи поредна балада или някое поп парче.
Беше огромна изненада за мен, когато започна да свири на пианото и аз чух един разкошен македонски ритъм.
Етиен ми каза, че това е песен, за която през цялото време е мислел, че трябва да изпея аз. И така се получи тази патриотична песен за България – наистина рядко красива.
Почти не ми се е случвало да чуя песен и от раз да кажа, че е моята, а с тази стана точно така. Толкова лесно я записах, с такова огромно удоволствие.
Впоследствие много бързо изпратих музиката на Явор Кирин, защото той е поет с много специална душа, много социално ангажиран. Неговото присъствие много се доближава до моето душевно състояние и до социалната ми позиция в момента. И се получи един много красив текст.
- Тази песен се превърна в един своеобразен подарък за националния ни празник!
- Абсолютно. И съм много щастлива заради това. Да не забравя да спомена и Пламен Велинов, който също има огромен принос за случването й. Това е човекът, който направи аранжимента – и я направи много горда и тържествена.
Още като чу текста и усети мелодията, я изгради по възможно най-добрия начин. Затова решихме да я пуснем навръх националния празник на България.
Но ще ви споделя и друго. Аз съм от македонския край на България. Родена съм в село Чучулигово, което е буквално на границата между България и Гърция.
При нас 3 март отбелязваме Освобождението на България, но тогава моята част от България – Пиринска Македония, все още не е освободена. Ние се освобождаваме около 30 години по-късно. И много пъти вкъщи, когато празнуваме 3 март, съм с малко смесени чувства. Затова усещам по-силно и празничния 22 септември, защото тогава всъщност нашата част се присъединява към вече освободената България и свободата има истински пълноценен привкус.
В песента много красиво и специално е докосната и дейността на Апостола на свободата – Васил Левски, защото хората асоциират свободата с неговото дело.
- Мисля си, че такава песен, наситена с толкова силна патриотична енергия, не можеш да си я поръчаш, нито да си я купиш…
- О, абсолютно! Наистина е така. При Етиен се е случило точно така, защото той ми каза: "Получих някакво вдъхновение, различно от друг път. И докато свирех и създавах тази мелодия, през цялото време ми звучеше твоят глас".
Не е случайно. А аз, чувайки мелодията, я изпях по начина, по който я усетих. Получи се пълна симбиоза.
Песента беше представена официално на спектакъла на ансамбъл "Българе" в НДК, посветен на 3 март. И много се радвам, че песента изгря именно там. Пуснах песента на Христо Димитров и му казах, без никакви очаквания:
"Христо, направихме една много красива авторска песен. Ако намериш място в твоите спектакли, ще бъда много щастлива да я представим".
И той, като я чу, буквално след пет минути ми се обади с думите: "Ама това не е песен, това е химн!"
- Преди две години се завърнахте на сцената след близо 20-годишна пауза – и появата на такива песни сега може би не е случайна…
- И аз мисля така. Когато човек се отдели от нещата, които прави, и започне да гледа отстрани, променя цялата картина.
Преди години аз пях и фолклор, и поп фолк музика, но дълго време, докато бях артист на "Ара Аудио Мюзик", съм изпълнявала много кавъри. Сега обаче, в последните си два албума, това приключи в моята музикална кариера.
Оттук нататък моето творчество ще бъде базирано изцяло на авторска музика. Искам да се даде шанс на нашите изключително талантливи композитори, текстописци, аранжори, защото мисля, че в България има страшно талантливи хора, на които трябва да се даде поле за изява.
- Своеобразно надграждане. Но то обикновено се случва именно след като човек се отдели за известен период от същината на това, което е правил. Може би иначе не би се получило толкова автентично?
- Съгласна съм напълно. Затова си дадох и толкова дълга пауза – исках да преценя, да асимилирам и душата ми да знае какво точно иска и търси занапред. Със сигурност не е било случайно. Така е трябвало да стане.
Много горда съм, че с всичките тези красиви песни, които включих в шлагерния си албум, с водещата песен "Това остава" на Етиен Леви, направих и пореден авторски албум с македонска музика.
Аз съм от македонския край, закърмена съм с този тип музика. Това са песните на моите родители, на моите баба и дядо. И сега, като си ги пусна, си казвам: "Наистина е красива тази музика". Неслучайно е трябвало да стане така./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
