Преди няколко дни съвсем неочаквано един от легендарните участници на "Фермата" - автотенекеджията Гечо беше дисквалифициран и се наложи да си тръгне завинаги от стопанството, само месец преди големия финал.
Неприятният инцидент между Гечо и Валерия се разигра преди старта на игра по пейнтбол в стопанството. Докато всички нетърпеливо очакваха началото, Валерия вдигна оръжието на нивото на очите си и се прицели. Гечо, който в този момент беше на няколко метра от нея, реагира светкавично и я удари по рамото, за да я накара да свали оръжието, след което се развика: "Валя, спри се бе, моля ти се! Какви сте такива ненормални хора? Изпълнявайте инструктажа!".
"Не мога да повярвам, че това се случи! Дори баща ми не си е позволявал да ме удря! Просто исках да вдигна пистолета преди състезанието, за да видя колко тежи, нямаше да стрелям", обясни впоследствие Валерия през сълзи.
Както знаете обаче, монетата винаги има две страни. Това, което сподели пред нас в много откровен разговор Гечо, със сигурност ще провокира тепърва редица коментари не само от останалите участници в шоуто, но и сред феновете на формата, които се вълнуват от случващото се в най-популярното стопанство у нас.
- Гечо, ти излезе един месец преди големия финал от "Фермата" и то принудително, заради нарушение на правилата. Разочарован ли си?
- Не, няма никакво разочарование. Аз изобщо не съм предполагал, че ще остана до финала, както беше и при първото ми участие в предаването. На мен един месец ми беше напълно достатъчен, за да се забавлявам, нека младите да стоят и да печелят.
Не съм влизал никога за пари или пък да стигам до финал. Аз съм човек, който е успял в живота, каквото е трябвало да свърша там, съм го направил, така че всичко е наред.
- Как изглежда през твоя поглед финалната ситуация, след която се наложи да напуснеш формата?
- Много ясна и точна. Когато човек не спазва правилата, това води до последици. Тези последици обаче, са само за едната страна, в случая за мен, а този, който е подбудител на ситуацията, е считан за жертва. Това е България! Така се спазват и законите в България! Лошите момичета и лошите момчета ги издигат на пиедестал.
- Твоята реакция към Валерия обмислена ли беше?
- Не мога да кажа дали нейното поведение беше съзнателно или несъзнателно, но мога да кажа, че моята реакция беше несъзнателна. Аз съм човек, който цял живот борави с оръжие, имам респект към него, както и към автомобилите, изобщо към всичко, с което може да бъде наранен друг човек. Затова отреагирах така, защото винаги в тоя живот съм реагирал срещу неправдата! Винаги!
- Ако имаше шанса да се върнеш в същата ситуация сега, би ли променил нещо?
- Абсолютно нищо! В никакъв случай! И съзнателно пак бих реагирал така. Но аз не съм искал да удрям Валерия, а само да я натисна по рамото заради пушката, за да свали оръжието. Защото оръжие никога не се натиска, натиска се човека – първото винаги може да гръмне неочаквано.
Според мен трябваше да има наказание и за Валерия, защото тя също направи нещо нередно. На практика тя застраши човек! Едно побутване тя го представи, едва ли не, като силен удар, пък бяха ревове и т.н. Една част от фермерите според мен изказваха мнение, без да са наясно как е протекла цялата ситуация между нас. Стана много грозно за мен. Затова напуснах с високо вдигната глава, а който, както иска, така да го интерпретира.
- Как те посрещнаха близките ти?
- Самият аз не бях напълно сигурен какво точно се случи тогава между мен и Валерия, защото реагирах спонтанно. И трябваше да го видя излъчено по телевизията, за да разбера кое как изглежда. Но когато това се случи, приятели и познати ми счупиха телефона от звънене. Звънят, пишат, за подкрепа!
Хората ме познават вече достатъчно добре и знаеха, че аз влизам във „Фермата“, за да си свърша работата, за да изпълня задачите. Щом съм дал дума, ще я изпълня. Ставахме в 6 сутринта с Финци, с Чавдар, без никой да ни кара да го правим, просто защото искахме да си свършим работата навреме. Съзнателни хора сме, работим за себе си и при нас отговорността за свършената работа е на много високо ниво.
Не сме мрънкали за закуски, за това, за онова, а тия момичета как не млъкнаха, как не спряха два месеца да мрънкат за закуски и какво ли още не. А всъщност качиха по 4-5 килограма, мрънкайки!
- Кое ти беше най-трудно във „Фермата“?
- За мен „Фермата“ беше наслада. Само мрънкането на жените в определени моменти ми идваше в повече, както и неспазването на правилата. Най-елементарното, например – че трябва да се поддържа огъня.
Когато се вареше сапун, бях посъветвал момичетата да внимават да не превишат температурата, да ври на умерени градуси, а те двете седнали и си приказват, и съсипаха всичко. Ей за такива неща ме е яд! Затова съм викал по тях, не за друго, а защото нарушават елементарни правила, с които всички трябва да се съобразяваме. Явно по друг начин не разбират. Пробвах с нормални, спокойни приказки, не стана, затова повишавах тон, ако се налагаше и нагрубявах.
- Мнозина те определят като женомразец. Ти такъв ли си?
- Не, това са глупости. И при първото ми участие във „Фермата“ преди пет години, казваха същото. Явно друго не могат да измислят. Всички мислят за парите. Не става така. В началото само проявиха някакво отношение и съобразяване, после малко глътнаха въздух и започнаха да кроят интриги.
- За кого ще стискаш в такъв случай палци да стигне до финала?
- За мен достоен човек, който заслужава да стигне до финал, е Яни. Той може всичко. „Фермата“ се печели от кадърни, можещи хора, от фермери, които разбират от тази работа.
Затова и победата на Хепи Ванче за мен беше пълна подигравка, най-голямата в цялата история на формата. Веселка също беше достоен победител, защото се трудеше, разбираше, знаеше защо е влязла. Не може да спечели някой, който нищо не може. Но, ако се замислиш и в живота повечето пъти така се получава.
- Как изгради такива принципи за труда и за живота като цяло?
- Възпитаван съм така от съвсем малък. Видял съм подобно отношение от бабите и дядовците си, които са били отговорни хора, строили са домове. Не са разполагали с много пари, но са били честни и почтени хора. После видях, че в живота именно това уважение ми изигра най-голяма роля, особено когато започнах да работя за себе си.
Помогна ми много дори и когато смених държавата и отидох да живея и работя в Белгия. Отново заложих на трудолюбието и на откровеността, и постигнах много. Може би днес, за младите хора, това звучи нелепо, но те да си се справят, както намерят за добре. Когато сбъркат и платят за грешките, ще се научат. Животът ще ги научи.
- А откъде идва този огромен респект в теб към оръжията?
- Баща ми цял живот е бил ловджия. Давал ми е да стрелям с неговата пушка, като преди това ми е обяснил всичко. После започнах да се занимавам със спортна стрелба, след това отново бях с оръжие в ръка и в казармата. Оръжието винаги е било около мен, имам огромно уважение. И много хора забравят, че и най-добрата пушка може да гръмне сама, дори и да е веднъж на 100 години. Старо правило! А колко такива случаи има – забравен патрон, простреляни хора, инциденти.
- На теб случвало ли ти се е нещо подобно?
- Имам такъв случай, да. Баща ми оставя пушката, за да обядваме. Оставя я до мен и в един момент тя гръмна сама зад гърба ми. Един приятел пък така гръмна на пътя и сачмите се забиха до мен, защото стреляше по прасе, а е абсолютно забранено да се стреля на пътя. Той го направи и сачмите се забиха на метър от мен.
Преди три години бившият ми командир го простреляха така в корема, едва оцеля човекът. Случаите са много, затова има правила и те трябва да се спазват винаги.
- Всъщност защо напусна България и отиде да живееш в Белгия?
- Заради управниците. Трябваше да направя нещо. Виждах какво ще се случва напред. Банките не искаха да ми отпуснат кредит от 3000 лева. Плащал съм си данъци редовно и то не малки, а накрая нямаш нищо. Краде се, краде се, приватизация имаше в онези години, продаваха се предприятия и всичко се разпродаваше. Унижение след унижение. Затова.
- В Белгия по-различно ли беше?
- Отидох там, не знаех къде и на какво ще попадна, но там хората много ми помогнаха и то бяха все на високо ниво. Затвориха си даже на няколко пъти очите заради неуредици с документи, тъй като нямах диплома от България за автотенекеджия – тъй като няма и откъде да я изкарам, няма такова училище. Хората ми дадоха данъчен номер, съдействаха ми, за да започна да работя това, което мога.
И само за 15 години успях да си купя къща, да помогна и на синовете си да се изучат, да работят, и те си купиха домове. Купих си сервиза. Е, да, ще изплащам на банките още 7-8 години, но дори и въпреки това, всичко, което съм постигнал, е голям успех.
- А носталгия към България имаше ли?
- За държавата не, но за родината имам. И за селото – винаги. Затова се връщам отново и отново./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
