logo

Меги Дерм за тумора в черния дроб: Хареса ми мисълта, че няма да доживея до старини

Меги Дерм за тумора в черния дроб: Хареса ми мисълта, че няма да доживея до старини

Тежка драма сполетя Миглена Дерменджиева, известна повече като Меги Дерм от екстремното риалити "Сървайвър - Експедиция Робинзон".Отдадената на благотворителни каузи Дерм има тумор в черния дроб. За диагнозата си сподели самата тя в личния си профил във "Фейсбук". Наш репортер се свърза с нея, за да научи повече за деликатното й състояние, както и докъде е стигнала по работата с приюта за бездомни животни. 

 

- Меги, наскоро сподели във „Фейсбук” доста неприятна новина. Кога разбра за тази ужасна диагноза?

- От около една година работя по проект на Фондация „ЗА ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО“, чийто Председател съм аз, за изграждане на Център за обществена подкрепа, в който ще помагаме на деца и техните семейства в нужда. "Центърът за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, предназначени за деца и семейства с цел предотвратяване на изоставянето на децата и настаняването им в институции, в т.ч. и от резидентен тип, превенция на агресивното поведение и насилието, отпадане от училище, подкрепа процеса на деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения за самостоятелен живот и социална интеграция, консултиране и подкрепа на семейства в риск, обучение, подкрепа и консултиране на приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми и прояви.

Стартирах тази благородна и животоспасяваща инициатива на 95% със собствени средства и заеми от роднини и 5% дарения от заинтригувани за доброто на децата привърженици на идеята. Досега инвестицията възлиза над 50 000 лв, а нужната сума за изпълнение на проекта е 154 000 лв. (с ДДС). Имахме голям шанс да сбъднем това благородно и нужно дело, но за съжаление се намериха висшестоящи хора, които поради нечии други интереси, саботираха първото ни кандидатстване. Естествено не се предавам, вярвайки, че правя добро, ще кандидатстваме отново идният месец.

Получавайки лошата вест, че проектът отпада, получих паник атака и трайно ускорен пулс на 112-115. На петия ден отидох на кардиолог. Той видя на ехографа съмнителни неща на черния дроб. Изпрати ме при специалист, който установи киста и туморно образование.

- Установи ли се вече дали е доброкачествен или злокачествен?

- На 4 Юли, рожденият ми ден, потърсих и второ мнение. Доктор Вълкова ме изненада с добра новина. Каза, че не може да се каже, че е тумор, а по-вероятно е да е хемангиом. Налага се да се следи развитието му, след 6 месеца пак на ехограф и ако расте, тогава вече ще имаме сериозно основание за притеснение. С кистата ситуацията е същата.

- След получената диагноза промени ли се по някакъв начин мирогледа ти за света?

- Честно казано дори ми хареса мисълта, че е вероятно да не доживея до старини. Светът за мен се промени. Някак си се успокоих и нещата, за които се ядосвах до припадъци, ми се сториха бели кахъри. Вкопчеността ми в моите каузи някак ми се стори нелепа. Започнах отново да се усмихвам повече и да приемам, че всичко и всички сме все пак в Божиите ръце и не всичко става както ние го искаме. Аз вярвам, че Той знае най-добре кое е за наше добро. Сега съм по-лежерна, но все пак ще се старая да завърша делото си на Земята и дано се намери кой да го продължи, щом мен вече ме няма.

- Виждам, че го приемаш спокойно, но за семейството ти е доста тежко...

- Семейството ми се притесниха много повече от мен самата. Но аз ги успокоявах. Синът ми е вече на 20 години. Тази година завърши успешно Софийската Духовна Семинария и го приеха в Богословския университет. Той би се справил, дори и мен да ме няма вече. Приемните деца ще бъдат поети от други съвестни приемни родители или пък дай Боже осиновители. Майка ми ще страда най-много, но с помощта на подкрепа от близките ни, ще се справи някак. Но голямата ми грижа и притеснения са спрямо животинките ми, бездомничетата, за които се грижа. Те едва ли биха имали добра съдба, ако аз си отида...

- Да разбирам ли, че проблемите и системните атаки през последните години, стресът, може да са довели до появата на туморното образование?

- Да, така е! Всички болести идват от стреса, който ежедневно преживяваме. А аз наистина преживях дълготрайно (5 години и половина) силен тормоз от мой бивш. Делата за клевети, които заведох бяха опорочени и изманипулирани чрез лъжесвидетелстване и връзки с горестоящи. Освен това и трудно се адаптирах към новия си живот, обречен на безпаричие, изоставяйки бизнеса си в Германия и отдавайки се изцяло на помощта на толкова много деца и животинки. Да не подценяваме и перипетиите, с които се сблъсквам ежедневно, вършейки тези мои дела. Освен това съм прекалено чувствителна личност и преживявам трагично всяка загуба на любимо същество. А загубите са много... За съжаление, за някои помощта ми идва твърде късно...

- В момента усилено се занимаваш с изграждането на приюта за бездомни животни. Докъде стигна и какви спънки срещаш по пътя?

- От около година и половина започнах изграждането на приют за безстопанствени животни. Стартирах пак със собствени средства, мой добър приятел Радо, който е и приятел на животните също се включи със средства и труд. Някои мои познати бизнесмени от моя край също помогнаха по малко. Една строителна фирма  ни подариха бетон в големи количества. С физически труд към каузата се присъединиха и доброволци, както и сина ми, и майка ми, и Ивайло, наш семеен приятел. За съжаление, стигнахме до някъде и сега сме в застой, средствата не ни достигат. Приюта още не е готов, а вече се напълни с пострадали животинки. Някои ни ги подхвърлят и през оградата, без да мислят, че биха могли да бъдат разкъсани от вече обитаващите територията. Условия още нямаме за отглеждане на толкова много кучета, но хората не разбират. Те си мислят, че аз съм длъжна да поема всички кучета. Не разбират смисъла на един приют, който със сигурност не е да се съберат всички от околността бездомни кучета и да си ги отглеждаме, като изнемогваме и се трепем до безкрай, без ничия помощ. Невъзможно е да приберем всички кучета и техните нежелани поколения! Не е това целта ни! Всеки приют си има определен капацитет. Идеята за приюта е да се спасяват само ранени или болни животинки, чийто живот е в опасност. След като бъдат излекувани, да се кастрират, ваксинират и да им се търсят стопани. Тези, които не се осиновяват, след обработване, да бъдат връщани по местата им. Освен болни и ранени, прибираме за кастрация женски кучета и ги връщаме по местата им (ако няма кандидат осиновители). Искаше ми се първо да концентрираме силите си в доизграждането на приюта, да имаме всички условия, както са по закон, така и нашата работа ще е пълноценна. А сега се чудим кое по-напред – ремонтни дейности и завършен приют или изхранване и грижи за безброй кучета. Тежко ни е! Едва смогваме да се грижим за натресените ни кучета. Добре, че г-н Ванъо Алексиев ни праща храна!

Апелирам към всички хора с възможност да помогнат, да дарят средства или материали на Фондация ДОБРИТЕ ФЕИ с дарителска сметка IBAN: BG22UBBS80021096278730 за доизграждането на приюта! Без вашата помощ ние няма как сами да се справим!

- Сериозни спънки имаше и като приемен родител на изоставени деца...

- Спънки не съм имала никога от страна на компетентните органи по приемната грижа! От 14 години насам (от както осинових Боби) съм постоянно наблюдавана от Закрила на Детето, а от 10 години насам и от екипи по приемна грижа. Всички те имат пълно доверие в мен, бивайки толкова дълги години част от живота ми и семейството ми, наблюдавайки ни периодично. Затова са и доверили на моите грижи като приемен родител цели 3 деца! Имаше опити от страна на мой озлобен бивш и негова приятелка-журналистка се опитаха да осуетят каузата ми на приемен родител, отглеждайки деца, останали без родители, но този път справедливостта победи, а злото остана да си вършее, като продължават да бълват гнусни лъжи по мой адрес.

- В личен план всичко наред ли е при теб? Има ли мъж, който да те подкрепя и на чието рамо да заспиваш вечер?

- Личният ми живот са децата и животинките! Мъж нямам. Някак  ми е невъзможно да съчетая всичко. И, да, бих искала да мога да опра глава на рамото на любим мъж, да се отпусна, да се почувствам подкрепяна и закриляна, да не ми се налага винаги да съм силната, но уви, до сега нямах този късмет... 

- Преди броени дни беше рожденичка. Как отпразнува своя 45-ти рожден ден и какви равносметки си направи на този ден?

- В хода на последните събития, свързани с: влошаване на здравето ми; с отглеждането на две малки деца с огромни проблеми в усвояването на учебния материал на 8 и на 9 и една тинейджърка на 17(която мога само да хваля), но все пак ми е отговорност; объркан син на 20 години, който се дипломира в Софийската Духовна семинария, а не желаеше да продължи образованието(искал да си почине 1 година), дотолкова увлечен към компютърни игри, че превръща нощта в ден; ежедневните непосилни грижи за многото бездомни кучета; отчаяните ми опити да доизградя приюта за бездомни животни; изхранването и изобщо грижите за приютените у дома бивши бездомни котки; усърдна едногодишна подготовка на проект за деца и семейства в риск, в която хвърлих много труд, емоции и лични средства; разочарование от хора на власт, които уж подкрепяха проекта ми, но го саботираха в последния момент; цялостна липса на личен или поточно на интимен живот, липсата на мъж до мен, с когото да се подкрепяме взаимно, към когото да изпитвам любов и липса на самота; непосилни плащания от хиляди левове за адвокати по един или друг случай, търсейки правата си, имах намерение да остана сама със себе си и Бог на 45 годишния ми Рожден Ден.

Но децата ме изненадаха!  Кари ми направи страхотна украса-изненада, подари ми две наши общи снимки в красиви рамки, точно по мой вкус.  Боби ми подари прекрасни орхидеи, които не зная как ще спася от котките вкъщи, но най-големият му подарък бе новината, че все пак е кандидатствал за Богословския университет в София. Цялата настръхнах от тази новина, така желана от мен, в името на благополучието и бъдещето на сина ми. Изобщо, изненадите бяха много! И все пак, въпреки други очаквания, децата ми организираха щастлив рожден ден!

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ

Коментирай