Известната кулинарка от шоуто "Мастър шеф" Мариела Нордел втрещи приятелите си в социалната мрежа, че се е заразила с тиф. Тя публикува и снимка на крака си, а гледката определено е стряскаща. Наш репортер реши да се свърже с устатата готвачка и да научи какво точно се е случило. Оказа се доста неприятна случка, която Нордел винаги ще помни. Покрай тази история успяхме да разберем и други пикантерии около личния й живот.
- Мариела, сподели снимка и статус, че си се заразила с тиф...?
- Да, беше много шокиращо! Да живееш в сърцето на Западната цивилизация – в Холандия, в най-елитния квартал – Схефенинген, където са всички резиденции и посолства и да се заразиш с болест от първата световна… Котката ми избяга преди 4 седмици. Той е руска ангорка – подарък ни е от архитекта на Путин – строителят, който проектира олимпийското селище в Сочи и е другарче на детето ми от 11 години. Винаги сме го държали у дома, но от време на време животното лудва и тогава скочи през терасата ми, и просто изчезна. Търсихме го 4 дни, детето разлепи обяви навсякъде и голяма беше радостта ни, когато една госпожа ни се обади, че го намерила под колата си и сега котаракът бил у тях. Пак да поясня – не живеем в някой селски район или гето, а в най-ексклузивния квартал на Хага, точно срещу плажа.
Прибрахме животното, изкъпахме го и забелязах, че след седмица, започна да се държи странно – лягаше в душ кабината, не се хранеше добре, беше омърлушен. Един приятел, който е любител на редки видове котки, ми каза, че е болен. Не му повярвах – Ник е боец. Скоро започнах да забелязвам по краката ми много странни ухапвания. В началото си мислех, че са комари, дори купих специална лампа, но нищо не помагаше. След седмица нещата станаха трагични – изглеждах като дете сираче от Етиопия – цялата в нахапвания, рани – не можех да си обясня какво става. Преди два дни вдигнах температура и получих треска. Тогава мой приятел холандец се свърза с бърза помощ и диагнозата беше „тиф“. Веднага ме хоспитализираха.
Множество ухапвания от бълхи
Холандските болници са досущ като шведските – много чисти, добре изглеждат, с маса млади момичета, поставени да обслужват, но нямащи особена компетенция и зала за чакане пълна с имигранти. В Швеция, заради студа, децата често страдаха от възпаления в ушите. Веднъж, след 8 часово чакане доктор да ги прегледа, просто хванах първия самолет и ги заведох в България. Проблемът беше решен за 30 минути! Не коментирам това, че на Запад повечето лекари ги е страх да предписват антибиотици – и с право, но това да чакаш 7-8 часа, за да получиш елементарна първа помощ…. Западните либерасти, дотолкова са се вживели в системата, че не осъзнават, че светът се тресе! Те все още живеят в „70“-те години, когато социал-либерализмът навлизаше. Сега изключението стана правило, извратеното – норма. Безплатното и висококачествено здравеопазване се превърна в едно изнасилено състояние, където всеки бедуин от Мароко, без никакъв принос към системата здравеопазване или към социо-икономическия живот, си домъква родата и ги курдисва /щот те нямат друга работа – живеят на социални – от нашите данъци/ да чакат пред кабинетите, да си поправят зъбите, да си правят хиляди изследвания….. проект! Западът е обречен! …. След обстоен преглед се оказа, че диагнозата не е „тиф“, а „нахапване от бълхи“. Правете сметка какво е качеството им на здравеопазване, щом Джи Пи-то ми постави първа диагноза „тиф“. Хоспитализираха ме веднага, защото последните 5 години имало много диагнози на изчезнали болести – пак, поради политиката на „отворени врати“ на госпожа Меркел – „бежанците“ от Африка са ни донесли много забравени и изчезнали епидемии… Тук няма да коментирам защото не е нужно! Хубавата новина е, че не е тиф, лошата е, че е нахапване от бълхи с инфекция и силна алергична реакция, та, ще трябва антибиотично лечение и дълъг процес на възстановяване. С детето обсъждаме ситуацията и тя – 16 годишната ми казва, „мамо, докато живеехме в България, Ник /котката/ се разхождаше навсякъде – из градинката „Кристал“, из София и никога не е имал такива проблеми! Защо холандците казват, че ние сме мръсните?“…
- До този момент знаеше ли, че получаваш алергия от ухапване на бълхи?
- За първи път се сблъсквам с този проблем – имала съм кучета и котки навсякъде по света – в България, в Швеция, в Мексико, дори тука в Холандия, когато живеех на село при първия ми мъж, но никога не сме имали такива проблеми. Чувството е ужасно и не го пожелавам на никого!
- Какви мерки предприеха лекарите и имаше ли реална опасност за живота ти?
- Лекарите тук са общо взето едни веселяци либерасти, дето всичко си доставят като информация от интернет. Спомням си в Швеция, когато се преместих и там те задължават да учиш шведски в училище – дори ти плащат за това. Нашият клас го бяха сформирали на база интелектуален капацитет /щот имаше и хора, които не знаеха да четат и пишат/ - всички бяхме висшисти и не икономически имигранти. В класа бяхме двама кубинци – аз и един доктор, който в Намибия се беше запознал с една шведка – настоящата му съпруга. Този човек, без никаква техника, само с една слушалка, дойде у дома и постави на съпруга ми точната диагноза, за която на шведските доктори им трябваше 3 месеца и със супер апаратура да поставят! Друг пример – детето ми на 2 годинки започва да получава епилептични припадъци и проблеми с очите. Водя го в най-добрата клиника на Швеция за деца – „Астрид Линдгрен“, при един доцент – завеждащ отделение. Той ми вика, „нищо му няма на детето“. Пет години по-късно, в София, в „Токуда“ за 20 минути му поставиха диагноза – „Мързеливо око“. Ако тази диагноза я бяха поставили, когато Никол беше на 2, със сигурност, щеше да има повече шанс и успех със здравето си. Та, толкова по „западнярската“ компетентност“ и здравна система. Тук цари едно колосално лицемерие – на ниско ниво, обслужващо масата, компетентността е отчайваща. Искаш ли да оживееш, плащай яко на частно!
Домашният любимец е вече подстриган
- Какво се случва с котката, тя добре ли е?
- Котката е добре, но не е щастлива. Отне ни 2 часа с детето да я острижем и както Никол се майтапи, в момента прилича на затворник от „Гулаг“. Мисля, че вече осъзна последствията от бягството си и повече няма да посмее. Обезпаразитихме го, изкъпахме го, в момента е малко в шок, защото никога не е бил гол, но, такъв е животът…
- Какво правиш в Хага? Да не би да има нова любов, за която не си ни споделила?
- В Хага си купих къща – на плажа! В Хага се влюбих от пръв поглед още преди 9 години. Знаех, че един ден ще живея тук. Напомня ми за Варна и за Хавана – същият космополитизъм, примесен с очарователно спокойствие и морето. Не мога без морето!/show.blitz.bg
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
