Люси и Ани Хоанг: Влюбени сме всеки ден, не само на 14 февруари

Режисьорът Люси Иларионов и певицата Ани Хоанг са една от най-популярните светки двойки у нас. Любовта им удържа на времето, на слуховете и на грозни подмятания. Те са пример за идеална двойка и по повод Деня на влюбените решихме именно с тях да си поговорим на тази тема и да споделят любопитни неща от личен опит. 

 

- Какви емоции нахлуват във вас покрай празника на влюбените? Празнувате ли на 14 февруари?

- Ани: Харесвам този празник. Красиво е, когато хората показват чувствата си, когато напомнят, че мислят и обичат някого, че ги е грижа. Ние празнуваме любовта всеки ден, не само днес. Тя е двигателят на дългата ни връзка. Докато има любов, обичаш и си обичан, всичко е наред. Доверието и компромисите също са важни. Люси е зодия Везни – той е по-зрял, по-уравновесен, балансира и отстъпва по-често. Аз пък от своя страна, с моя огнен зодиакален знак Лъв, съм леко ината, но това ни допълва съвършено.

- Люси: Съгласен съм с това, че празнуваме любовта всеки ден, бих казал – всеки час, всяка минута. Аз и Ани сме хора, които въпреки натовареното си ежедневие искат, могат и знаят как да споделят време. Умеем да се забавляваме, да си почиваме. Дори когато си мълчим е приятно. Едно клише звучеше точно така, че когато мълчиш и ти е приятно – значи обичаш.

- Кой е най-запомнящия ви "Свети Валентин" заедно? Защо?

- Ани: Не си спомням година, нямам и любим подарък, защото ние често си правим мили изненади. Обичам да оставям бележки в дрехите на Люси. Рисувам или пиша нещо мило, ей така – за да го усмихна. Той от своя страна също връща жестовете... Понякога намирам лакомства – до леглото ми или в шкафчетата, където той знае, че обикновено ровя.

- Люси: Истината е, че в главата ми нахлуват стотици спомени. Романтични сме, никога не сме го крили. Най-ярките картини не са били с повод – сещам се за моментите, в които си почиваме. Аз обичам да гледам филми, Ани не е особен фен, но пък прави компромиси. Гледам фантастика, тя комедии... Стоим гушнати, разказваме си разни истории. Обичаме да пътуваме, това е една от причините да си подаряваме пътешествия. Вероятно щяхме да пътуваме и за този 14-ти февруари, но заразата не го позволи. Отделно програмата ни е натоварена. Аз работя усилено, Ани се е фокусирала върху втората ни работа – заведението, което отворихме в родния й град Елин Пелин. Затова днес ще заложим на най-хубавия подарък – споделено време, вино и много любов.

- Кой от вас двамата е по-романтичен? Разкажете някоя романтична история с другия, която се е запечатала най-силно в съзнанието ви?

- Ани: Самите ние сме говорили по темата. Романтична е историята за нашата първа целувка. Аз съм убедена, че тя се случи на един паркинг, в Елин Пелин. Бяхме заедно, говорихме си с часове и той просто ме целуна – помня много ясно този момент, беше абсолютна палитра от емоции. Това беше и моментът, в който осъзнах, че истински го харесвам, че е правилният, а срещата ни е чист късмет, възможност, която съдбата не случайно ни е изпратила.

- Люси: И аз се върнах в това време... Всъщност спорът е породен от това, че Ани говори за първата ни целувка, а аз визирам първата любовна целувка. Тя беше в един асансьор. След толкова години ние още не можем да вземем единодушно мнение.

- Първият секс как беше? Имаше ли притеснение?

- Ани: Между нас химията се усеща. Не мисля, че иска питане дали беше хубаво (смее се). Не съм се притеснявала, защото усещах Люси като точен човек, имах чувства към него, с времето те растяха още и още – и така до днес. Ако ме питате – вчера го обичах по-малко, утре ще го обичам повече.

- Люси: Ще бъда кратък по темата, макар че никога не съм имал притеснения да говоря за личния си живот. Ще го кажа така – ако имам 100 жени, бих избрал Ани – 100 пъти.

- Нека ви върна назад в годините, за да си спомните първата истинска целувка в живота ви? С кого беше и какво бе усещането?

- Ани: Беше в ученическите ми години. Разбира се, като тийнейджърка съм успяла да изживея едни от най-красивите си истории. Спомням си, че ми беше притеснено – но това си беше отдавна (смее се).

- Люси: Аз бях палаво дете, не съм се притеснявал от момичетата. Имах хубави години и продължавам да имам. Не знам обаче коя е била „истинска“ - сещам се за определени истории, но реално съм бил ученик, знаете момчетата по това време...

- Разбивали ли са сърцето ви на толкова парчета, че не сте виждали път да продължите?

- Ани: На мен не ми се е случвало подобно нещо.

- Люси: Не бих казал. Виждате ни, ние сме заедно, щастливи, подкрепяме се. Продължили сме. И аз, и Ани сме вървели по собствен път преди да се хванем за ръце. Очевидно нищо не ни е „разрушило“. Тя самата сподели за нашите зодии, честно казано аз съм устроен много просто – когато не се държат добре с мен се опитвам да разреша проблема, да вникна в мнението на отсрещната страна, когато това не се е случвало – сме се разделяли по живо и здраво.

- Работите ли вече за бебе? Момче или момиче искате да имате?

- Ани: Много често ни питат. Разбира се, че бихме се радвали един ден да сме родители, но тези неща на стават от днес за утре. Не смятам, че трябва да „работим“. Предполагам, че когато трябва – то ще се случи. Аз още не съм навършила 30 години. Когато съм майка искам да разполагам с цялото време на света, за да се посветя на детето си. На тази възраст, в която съм, е време за работа. Важно е да изградим и една добра среда за наследник.

- Люси: Няма значение дали ще бъде момче, или момиче. Когато щастието ни сполети със сигурност ще споделим. Аз съм на мнението на Ани. Има много двойки, които решават и правят – едно, две, три деца... След това връзката им рухва. Ние сме в много силен етап на отношенията си. Изживяваме всеки миг и знаем как да му се насладим. Не работим за бебе, но работим върху това да сме добри родители един ден./show.blitz.bg

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ