Журналистът-патриот Ивайло Шопски падна в дуела срещу най-големия си враг във „Фермата: Нов свят“ Митко Караиванов с впечатляващ резултат в полза на милионера. Битката им бе епична и една от най-интересните от всички досега.
Ивайло Шопски е на 36 г., от София, разведен, с 8-годишен син. Превръща стар германски автобус в единственото по рода си пътуващо читалище „Бащино огнище“. Издател е на 11 книги, водещ на три телевизионни и три радио предавания на патриотична тематика, всичките финансирани от него. Инициатор на редица акции по възстановяване и изграждане на войнишки паметници и подпомагане на манастири. Въпреки липсата на спонсори е приел присърце мисията да пропагандира българщината.
- Иво, чувстваш ли се победен от Митко, тъй като вашият дуел, освен за място във "Фермата", бе и въпрос на чест?
- В първия момент бях леко разочарован, защото не исках да бъде победен точно от него. От няколко дни навън получавам стотици положителни писма в социалните мрежи, хората по улиците и метрото ме поздравяват и това ме прави щастлив. Може да съм останал неразбран от участниците във "Фермата", но навън хората са разбрали какво имам предвид. Постъпих правилно, устоявах си позицията и въпреки че загубих, отвън се считам за истински победител.
- Защо двамата не успяхте да намерите общ език?
- Ако се бяхме срещнали при други обстоятелства и друго време най-вероятно можеше да имаме поне дипломатични отношения. Но Митко отправи към мен и всички останали множество фалшиви послания. Беше изградил за себе си един образ, съставен от множество други предавания и предишни сезони на "Фермата". Следваше си един предварителен план, линия на поведение, която му донесе успех, но аз го прозрях. Не обичам да ме лъжат и реагирах, откъдето тръгнаха нашите проблеми.
- Съжаляваш ли, че се отказа от имунитета си и угоди на Караиванов? Можеше все още да си в предаването...
- И сега бих постъпил по абсолютно същия начин. Това съм аз! Отидох на дуел с чистото съзнание, че най-вероятно няма да се върна. Чест му правя за подготовката, която имаше преди дуелите. Аз не съм гледал предаването преди това. За седем дена направих четири дуела, а след един такъв са ти нужни поне десет дни да се възстановиш. За разлика от много други хора във "Фермата" ставах в 4-5 часа сутринта и работех до 12 вечерта. Липсата на храна се отрази на физическото ми състояние, загубих 8 килограма за един месец. При този ритъм на живот надали щях да имам сили да стигна до финала.
Отидох във "Фермата" с послание - да разказвам на хората за българската история. Давам слаба оценка на представянето си в тази насока, защото се замотах с други неща - да подобрявам бита във "Фермата", вместо да гоня голямата си цел. Не съжалявам за нищо. Ако трябва сега отново да вляза - бих играл по същия начин.
- Смяташ ли, че накара младите да се замислят и да започнат да се интересуват от българската история?
- Едва ли някой може да накара друг да се интересува просто ей така от нещо. Но ако човек го носи в себе си, то винаги можеш да го запалиш. Има хора, които са друг типаж, с различни ценности и тях не можеш да ги накараш да те чуят. Видяхме ги и сред съотборниците ми във "Фермата", виждаме ги и навън всеки ден. Последните дни получавам страшно много съобщения от хора, които ме поздравяват и заявяват, че са започнали да четат повече. Вчера срещнах една жена, която със силзи на очи ми каза: "Не съм спала цяла нощ, как можа да загубиш". Идват малки момчета, 11-12-годишни, които искат да се снимат с мен. Бил съм чут и това ми е наградата! Моето участие направи така, че Митко да бъде забелязан. неговият образ щеше да премине незабелязано през предаването и затова се нуждаеше от конфликт с един от силните участници. Но аз не съм човек, който може да си замълчи, ще стисне със зъби и ще преглътне.
- Имаше ли други дразнители сред останалите фермери?
- Много е трудно на редакторите на предаването, които трябват да съберат едни човешки отношения в час-час и половина. Ние имахме много прекрасни моменти, смяли сме се и сме си помагали. Имах конфлинкт със Саня, но след това отделих доста време да я подготвя за дуела й - как да кове пирони, как да реже с триона. Много са сложни нашите отношения и един ден във "Фермата" се равнява на седмици навън. Няма как да дадеш на някого само положителна или само отрицателна оценка. Дори когато Димитър беше Фермер на седмицата и загубихме две кошници с храна по негова вина, аз не използвах този момент да го "ритна". Оцених неговото фермерство като успешно, защото вкара един ред, от който имахме нужда. Смело мога да заявя, че от влизането ми във "Фермата" аз си нареждах задачите и нещата се случваха така, както съм предлагал. Беше ми важно да мина първо през ратайската позиция, защото не можеш да бъдеш фермер, без да си бил на най-ниското стъпало. Никой не ми е управлявал съдбата, сам съм си избирал къде да попадна и какво да правя. Но такива хора не недолюбвани от останалите, тъй като никой не иска да го превъзхождат.
- Смяташ ли, че жените имат шанс за победа в такъв тип предаване?
- Абсолютно съм сигурен. Дуелите са толкова непридвидими и щом Мариана успя да бие Сами, вече нищо не може да ме изненада.
- Какво е отношението ти към силиконовите жени, каквато е Мариана Маринова?
- Безразлични са ми, предпочитам естествените. В самото начало Мариана ме изненада приятно, изпълняваше успешно мисията си да опровергае схващането за жените като нея. След като отидохме в другата ферма, където живееха сиромасите, тя се промени и не можах да я позная. Свали рязко хъса си за работа и май в крайна сметка не успя да ме убеди. Все пак силиконът не определя съзнанието или моралните качества и стойности.
- С какви думи те посрещна твоя син и доволен ли е от представянето ти?
- Той не пропуска да гледа всяка вечер предаването и се гордее с мен. Купил съм триони, чукове, пирони и с децата пред блока си правим подобни като във "Фермата" игри. Много деца гледат шоуто.
- Във "Фермата" влезе като приятел на певицата Светла Дукатева...
- След излизането ми от шоуто ние се разделихме, признавам го за първи път пред теб. Няма кой знае какво пикантно за разказване. Светла е прекрасен човек, който поема по свой собствен път. Тя винаги може да разчита на мен. Продължаваме да работим заедно, тъй като имаме общи проекти.
Имах едно момиче, с което бяхме заедно и обмисляхме да се женим. Тя почина внезапно в автомобилна катастрофа. Много тежко го преживях, защото правехме планове за сватба и деца. През мен мина всичко - отидох на самата катастрофа минути след нея, извадих я от колата, затворих й очите, трябваше да отида при майка, за да й съобщя тежката новина... В този момент Светла беше до мен и ми помогна да си стъпя на краката. Така се и сближихме с нея. Тя е свествен човек. Бяхме година и осем месеца заедно, почти по 24 часа в денонощието, което може би изигра решаваща роля в отношенията ни. Появиха се различия. Аз съм човек, който очаква от една жена да бъде повече домакиня и къщовница, а Светла си има нейно виждане за кариерно развитие. След излизането ми усилено продължавам да работя и развивам своите дейности - "Пътуващото читалище", телевизионните и радио предавания, а в момента в Благовест Биджаков подготвяме концерт "Фолклорна наздравица 2019", за който сме поканили множество от фолклорните изпълните на България и естествено орк. "Шевица"./show.blitz.bg
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Коментирай