Мария Жекова победи в оспорвана битка в тазгодишния сезон на „Мастършеф“, излъчван в ефира на bTV и спечели не само с кулинарен майсторлък, но и с огромната си обич към всичко българско. Нещо повече – с времето тази обич се превръща в кауза за нея – така, както и идеята да проследява пътя на това, което слага в чинията. Защото „никога не бих направила компромис със здравето си и със себе си“.
Мария е родом от София и по професия е кулинарен фотограф. Сега разбирате защо това, което готви, винаги изглежда толкова интересно – тя далеч по-рано е намерила как да визуализира представите си, преди да ги превърне в реалност.
В последните четири години талантливата брюнетка прекарва все повече време в китните Родопи, след като си купува стара къща там. По време на пандемията успява дори да започне да я реставрира. Там Мария гледа кокошки, лови риба, бере гъби и билки, и разбира се, прави фантастични кулинарни шедьоври. Пазарува основно от малки производители.
В „Мастършеф“ пък влиза, именно, за да покаже не само колко добре се справя зад печката, но и колко значима е каузата й за това човек да изгради истинска култура към храната, а от там и към самия себе си. Разговорът с Мария е истински деликатес, в който присъстват всички нотки на добрия вкус. Насладете му се!
- Честита победа, Мария! Ясно е, че всеки, който влиза, за да премери възможности и кулинарен майсторлък в „Мастършеф“, мечтае за първото място, но имаше ли го това „на всяка цена“ при теб?
- Оставих си душата в „Мастършеф“, вярвам, че съм заслужила тази победа, щом така са преценили. Никога не е било на всяка цена. За мен е важно победата да идва посредством ценностите на човека. Да, може понякога да разтвориш себе си към някоя идея, в случай че си малко по-тесногръд за нещо – както, например, аз за месото, тъй като съм вегетарианка.
Наясно съм, че щом искам да се занимавам с това, трябва да бъда готова някой път да поставям себе си на заден план, но никога не съм смятала, че ценностите ми трябва да бъдат потъпквани заради едната победа. Напротив. Ако нещо ще ме доведе до нея, то това трябва да бъдат именно те – това, в което вярвам, което искам да покажа и да кажа.
- Колко време ти отне да решиш с какво ще се представиш на финала? Спонтанно или добре премислено беше? Шеф Михалчев каза, че си направила десерт с душа, което прозвуча наистина вълнуващо.
- Благодаря ти много. Честно казано много спонтанно. Четири дена преди това обикалях, събирах продуктите, ходих до морето, за да си взема рибата, скаридите. Исках всичко да е много изпипано и да говори много за мен като човек. Благодарна съм на продукцията, че ми позволи сама да избера продуктите, с които да готвя. Много вярвам в това, че човек трябва да знае не само с какво се храни, но и какъв е пътя му, за да стигне до чинията.
Оказа се, че едни продукти, които очаквах, че ще мога да сготвя, рибарите не ги бяха уловили и се наложи в последния момент да прекроя идеята. При мен нещата се случват с моментното вдъхновение. А относно десерта – буквално го до изкусурих в последните дни, защото не беше такъв, каквато бе първоначалната ми идея за него.
- Кои бяха твоите вътрешни най-големи страхове, които обикновено човек си носи, когато се намира в по-напрегната ситуация, каквато бе и тази на финала?
- Бяха два страха. Страхувах се дали ще успея да пресъздам точната си идея и концепцията по най-достойния начин, за да защитя и идеята си. Защото, ако не се бях справила с това, цялата кауза, зад която стоя, щеше да претърпи неуспех и щях да се разочаровам от самата себе си.
- Помниш ли първото, което ти казаха твоите конкуренти, след като стана ясно, че печелиш?
- Изключително съм благодарна за възможността да бъда с точно тези хора през целия сезон, защото атмосферата беше винаги много позитивна и приятелска. Със Стилиян и Мартин накрая се получи много приятелска и добронамерена битка, в която усещането беше, че който и да беше победил, другите щяха да са спокойни, че е достоен за това. Нито за миг не съм почувствала дискомфорт, напротив, хора, които те подкрепят през цялото време.
- Много интересен замисъл имаш за това, в което искаш да инвестираш голямата награда от 100 000 лева. Обикновено първото, за което си мислят хората в такъв момент, са пътешествия и коли…
- (смее се) Да, така е. Аз искам родопската къща, която имам, да се превърне отново в дома, който някога е била. Всички тези къщи, махали и села, някога са кипели от живот. Сега е толкова жалко и тъжно да виждаш как се разпадат. Купих си тази къща, защото се влюбих в Родопите, с ясното съзнание, че искам там да остана и там да творя. Дори водопровод няма, което е голям проблем, особено зимата. Сега ще инвестирам в това да променя тази ситуация.
- А за твой ресторант не си ли мислила?
- О, да, разбира се. Но не и за ресторант в класическия смисъл на думата. В този момент и не бих се захванала с нещо подобно, предвид и ситуацията, в която се намираме, заради пандемията, не се знае и какво е бъдещето на тази индустрия. Мисля, че всеки може да храни прекрасно и у дома си, и да си готви много вкусно, стига да пожелае.
Концепцията ми е такава, че искам да покажа на хората, че и те го могат. Аз съм самоука, правя всичко от душа и сърце, така че мисля, че щом аз мога, всеки може. Бих инвестирала в едно място в планината, където да може да дойде всеки и всички заедно да си готвим, да се храним и да е споделено действие, и емоция. Да си набереш нещо, да си го откъснеш сам, после да го приготвиш. Да е много по-голямо преживяване, отколкото е ресторантьорското. Иска ми се всеки да може да вземе нещо за себе си след това, а не само пълния стомах.
- Звучи много българско като идея – да си близко до корените, до традициите и природата. Ти си пътувала по света, но винаги, когато си се връщала, знам, че си признавала именно това – че от България по-хубаво и стойностно място няма, но просто не всички българи вярват истински в това…
- Видяла съм доста неща из Европа, наистина, не съм ходила из целия свят, но това, което винаги съм усещала, колкото и каквито и красоти да съм виждала по света, е, че ние не им отстъпваме с нищо. Сякаш не сме си достатъчни сами за себе си, а всъщност не е така.
- Не сме формирали такова бетонно самочувствие, за да си повярваме ли?
- Да, точно така. В Европа всяко камъче, всяко нещо е забележителност и хората се гордеят. А у нас буквално на всеки завой има по нещо, което е история, култура, природно богатство, наследство, но…
- Но може би манталитета, който имаме, е най-голямата спирачка за подобно осъзнаване и промяна на нагласите?
- И в тези си думи имаш правота, то е въпрос, малко или много, на култура, но вярвам, че все пак вървим в правилната посока. С времето ще се превъзпитаме там, където имаме нужда. Има и хора, и хора, като навсякъде. Българите по принцип сме много емоционален народ и всичко винаги много ни личи.
Ето, например, в една Норвегия, където съм живяла – тя е абсолютен антипод на това, което сме ние. Там хората не са по-примерни, просто са по-прикрити и завоалирани, докато ние сме ясни от пръв поглед. То не се знае дали винаги е лошо. В България поне всичко е по-откровено. Всичко опира до това какво човек избира да вижда и какво не. Да се фокусираме в положителните неща, в добрите примери и да гледаме напред!
- След „Мастършеф“ би ли се явила отново на подобен тип състезание?
- Мисля, че засега по-скоро бих се фокусирала в сбъдването на това, което много искам. А по-натам не знам, ще видим какво ще ми донесе животът.
- Да не забравяме, че всъщност ти си професионален фотограф и на практика снимаш това, на което после даваш живот…
- О, да, на мен фотографията много ми е помогнала първо да визуализирам това, което чувствам. На човек може да му е много богато отвътре, но като не знае как да го покаже, няма как да стигне така, както му се иска до отсрещния. За мен целия този преход е много важен. Затова и казвам, че храната е това, с което аз не бих направила компромис. Тя е нещо, което приемаме по няколко пъти. Това ми храни тялото, това ми дава здраве. И ми породи желанието да се задълбоча в готвенето, в продуктите.
Така стигнах впоследствие и до „Мастършеф“ – може би заради нуждата от по-широка публика. То дойде, след като се появиха хора, които се свързваха с мен в социалните мрежи, изразяваха удоволствието си от това, което са видели и научили, и в един момент реших, че мога да опитам и пред по-широка публика. Явно е имало смисъл./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
