logo

Големият победител от „Фермата” 4 Дидо:  Дадох чека за 100 000 на Юлия, макар че е с широки пръсти!

Големият победител от „Фермата” 4 Дидо: Дадох чека за 100 000 на Юлия, макар че е с широки пръсти!

Подз. Виждам се като актьор, фен съм на киното!

Рок звездата Деян Каменов, познат на феновете като Дидо от Д2, е големият победител в четвърти сезон на мега продукцията на bTV – „Фермата”. Той бе и първият известен участник, който се включи в най-позитивното риалити у нас, която тази година бе под мотото „Съединение”. „Дидо не е типичната рок звезда. Той спортува, ходи по планините, живее здравословно, човек, който се опитва да живее в хармония с природата – все теми, които засягаме във „Фермата”, бе споделил продуцентът Андрей Арнаудов преди старта на „Фермата”. Потвърждение за думите ми прави и самият Дидо – в едно от най-откровените си интервюта до момента, което дава специално за народното издание „ШОУ”.

- Дидо, победата във „Фермата” определено много те изненада. С какви нагласи беше всъщност през цялото време във формата?

- Много ме изненада, да. Определено не очаквах да победя. Всъщност не очаквах нищо, ако трябва да бъда съвсем честен. И това е най-якото нещо – да не очакваш, а просто да даваш всичко от себе си и да се случва най-доброто за теб. Така се получиха нещата при мен и в този формат, въпреки че в самото начало, като видях колко добре подготвени хора има, не очаквах да стигна много напред. Повечето бяха изгледали всички предишни сезони, имаха стратегии, подготовка и т.н. За мен беше изненада стигането до 5-тата седмица, камо ли финал, да не говорим за победител. Много интересно развитие на събитията.

- Казваш добра подготовка на останалите. Ти също си много здрав физически, което със сигурност е изиграло ключова роля през цялото време за теб.

- Да, винаги съм имал добра физическа подготовка, поддържам се в добра форма. Помагал съм на бабите и дядовците си и за земеделска работа, за цепене на дърва или носене на някакви тежки неща. По-трудното за мен бе по-скоро работата с животните, защото никога не съм го правил. Също така никога не бях изрязвал и изковавал пейка. Все дейности, които изискваха доза майсторлък.

- Ти си вегетарианец и знам, че се стараеш да живееш максимално природосъобразно. Беше ли проблем за теб, когато останалите във „Фермата” ядяха месо, например?

- Не, честно казано ми беше трудно да гледам това, защото отдавна съм направил своя избор, а и всеки може да прави, каквото си поиска. Просто в живота си аз съм избрал да живея така, че да причинявам възможно най-малко щети – като ограничавам болката около себе си.

- Как преодоляваше липсата на близките си хора в тримесечната изолация?

- За това нямаше никаква компенсация. По-скоро някакво разсейване от факта, че имахме постоянно страшно много задачи и обичаи, които трябваше да спазваме. Екшън – седмични мисии, отношение между хора, готини вечери със забавление и песни. Това караше времето да минава изключително бързо, да ти създава усещане, че все едно не е чак толкова дълъг периода, прекаран извън дома. Обаче истината е, че близките ми хора много ми липсваха.

- Заради същата тази липса на близки Ваня Стамболова разкри чувствата си и направи признание в любов към приятеля си…

- На всеки подобна изолация му се отразява по различен начин. На мен ми беше адски стимулиращо на първо място да показвам наистина най-доброто от себе си, знаейки, че съм се решил да това приключение, лишавайки любимите си хора от себе си. Бях зверски навит да покажа най-хубавите си черти и това, на което съм способен, просто за да го видят и те – и да им бъде хубаво, да се гордеят с мен.

- А притесняваше ли те нещо, свързано с тях?

- Не. Бях спокоен. Нямах никакви вредни мисли в себе си, които никога и за никого не са полезни.

Скаран съм и с всяка форма на ревност, не си въртя филмчета и интриги в главата,

защото знам, че обикновено тия неща не са смислени. Няма полза от това, а аз исках напълно да се възползвам от момента, че съм във „Фермата”, в тези условия, с тези хора и с тези задачи. Не се разсейвах с друго. В същото време знаех, че във всеки един момент, ако нещо сериозно се случи, могат да ме намерят веднага и да реагирам. Важно беше да предадем добре ценните послания на формата, на историята, затова исках да съм през цялото време с отворено сърце и ум, и да приемам, колкото мога повече.

- Значи си бил имунизиран в мислите си и от всякакъв вид и род медийни интерпретации, свързани с флиртове и малко по-специални отношения, каквито обикновено се случват в риалити форматите?

- Супер – всеки е свободен да прави, каквото пожелае. Аз съм бил спокоен през цялото време, защото не отговарям за действията на други хора, но стоя зад моите. Знам какво съм правил и че съм се държал така, както съм искал. Ако някой е поискал да намери нещо негативно в поведението ми, е бил свободен да го направи, но е и негов проблем, не мой.

- Със съпругата ти Юлия си говорихме на старта на „Фермата” и тя каза, че това е първото ви по-сериозно разделяне, откакто сте заедно. Но това не ви ли направи даже още по-близки сега?

- Абсолютно, да. Много си права за това. Беше много забавно да се видим отново след толкова време – някак си хем нищо не се беше променило между нас, хем и двамата бяхме с един особен заряд. В очите й се виждаше, че много съм й липсвал и че това, което има между нас, е много силно. Когато нещо е истинско и силно, такива неща могат да го направят само още по-истинско. А ако то е било слабо и временно, след такава ситуация просто изчезва. Получи се своеобразен тест между нас.

- Юлето викаше толкова силно на финала, че сега е много зле с гърлото…

- (смее се) факт, да. Но не е много зле, тя изобщо не може да говори сега. Няма глас. Но това беше наистина голям залог в чисто морален аспект. Тя знаеше, че в тези три месеца, които прекарах там, се борех през цялото време – и един вид е искала да се пребори заедно с мен.

- Хайде сега кажи и какво ще правите с чека от 100 000 лв.? Или Юлия ще решава това?

- (смее се) и това стана по този начин, да. Дадох й чека, защото й имам пълно доверие. Ние сме едно цяло и няма значение при кого са парите.

- Значи тя е счетоводителят в семейството?!

- Ооо, Слава Богу не, защото е с много широки пръсти (смее се). Когато пазарува, взима много импулсивни решения и може би ако зависеше само от нея, предполагам, че тези 100 000 нямаше да ги има и още на следващия ден.

- И все пак – къде и в какво ще инвестирате толкова голяма сума пари?

- Оставяме засега плановете как ще ги харчим за малко по-нататък във времето, защото сега имам нужда от някакво презареждане и спокойствие. Но със сигурност искам да направя нещо полезно и хубаво първо за най-близките си хора. Нямам представа точно какво ще бъде, но след няколко месеца вероятно ще знам. Истината е, че не бързам с някакви мисли за харчене, защото знам колко време ми отне да стигна до тях, при положение че изобщо не очаквах да стигна не до финал, а изобщо толкова напред в състезанието. Със сигурност една малка част от парите ще инвестирам в музика, в инструменти, които много обичам. Друга по-голяма – в развитие – на себе си, на Юлия, на малкия.

- Говорейки за музика – удовлетворен ли си от това съвременните музикални тенденции?

- Напълно закономерни са. Хора, които мислят съвременно, полагат много усилия, независимо от музикалния им вкус или уменията да правят песни, текстове или каквото и да е. Безкрайно амбициозни са. Някои песни много ми харесват, а други много ме дразнят, но би било зверски смешно да харесвам цялата българска музика, която излиза. И в световен план е същото – има голям комерс и много скучни, и клиширани неща – и 2-3% стойностна истинска, затрогваща и вълнуваща музика.

- Мисля, че си от малкото музиканти, които не биха изневерили на себе си като стил, какъвто и да е залога. Не очаквам да запееш в поп фолк стил, например. Или греша?

- Няма как, невъзможно е. Не грешиш определено и за това. Но мен не ме дразни само поп фолка, но и всякакви изсмукани от пръстите неща. И не става дума за това непременно да обиждам някакви тип артисти или не, а по-важното е, че аз знам какво искам да правя и то не само да го правя, а да го правя по-добре. Всеки е свободен да прави, каквото си поиска. Разбира се, често онова, което чувам, разбирам, че е плод на нищо друго, освен на чиста амбиция, защото не намирам никакви други чисто музикални стойности, но това е. Относно стила – аз правя това, което обичам да правя. Това означава, че ако утре ми се прави блус, ще правя блус. Ако след 50 години ми се прави кънтри и искам да си пусна шкембе и брада, също ще го направя. Нямам проблем с това. Не ми пука толкова как ме възприемат, колкото от значение е аз самият как се виждам и чувствам. Така искам да се развивам и да действам.

- Кои мечти още не си реализирал, а искаш?

- Те общо взето са ми свързани с музиката, но имам и една мечта, която започва малко по малко да си прокрадва път в живота ми, но не на всяка цена, не със зъби и с нокти. Винаги съм бил голям фен на киното, на хубавата режисура, добрата игра, това една история да се разкаже така, че много да те развълнува, да те трогне и да те накара да се замислиш. Имах някакви опити в обратната страна на обектива и може би това е нещото, което с удоволствие бих откривал и търсел в себе си. Мисля, че е вълнуващо. Киното може да бъде много умно и отварящо очите. Естествено, и там има 98% супер много шлака и безсмислени бози, но има и много хубави неща.

- Говориш за киното – но пред или зад камера? В ролята на актьор или на режисьор искаш да бъдеш?

- По-скоро в ролята на актьор, въпреки че имам идеи и за сценарии, които ми се развиват в последните години. Ще видим докъде ще го докарам с това.

- Имаш ли преломни моменти в досегашния си живот, на които дължиш по един или друг начин устойчивостта на психиката си?

- По-скоро нещата при мен се случват не толкова като следствие на преживени трудни моменти в досегашния ми живот, колкото така, все едно е приказка. Още през 2005-та, когато кандидатствах в „Стар Академи”, влязох просто ей така, на майтап. Същото се случи и с влизането ми в Д2. И това продължава вече 13 години. Не толкова преломните трудни моменти, колкото тези, в които съм осъзнавал кой съм, къде съм, са ме направили това, което съм сега. Винаги съм искал да се променям, да ставам по-добра версия на себе си.

Имам една достатъчна самокритичност и ирония да не се приемам чак толкова на сериозно.

Главата ми винаги е трезва, не съм се разболял от някаква звездна болест. Като за рок звезда мисля, че имам стабилна психика (усмихва се).

- И явно е печеливша стратегия да не трупаш очаквания – така се случва в „Стар Академи”, после с „Д2”, а сега и с победата ти във „Фермата”, за която сподели в началото, че не си имал никакви очаквания?!

- Мисля, че най-хубавите неща се случват точно тогава – когато човек няма очаквания, а само дава най-доброто от себе си. Когато искаш да даваш най-доброто и на хората около себе си, а не да търсиш начин само как да ги прецакаш, тогава се случват най-добрите неща. Едно от скорошните хубави неща, които ни предстоят – на мен и на Д2 сега, ще бъде на 26 януари в София Лайф клуб, където ще представим новия си сингъл и видео – дело на Валери Милев и неговия екип.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Коментирай